Дом на пръст и кръв

— Физическата му форма няма значение. Независимо дали е рог, медальон или прах, примесен с вещерско мастило, силата му си остава.

Хънт изруга тихо. С Брайс така и не бяха отишли до студиото за татуировки. Брайс твърдеше, че знае защо Даника е ходила там.

Мика продължи:

— Даника е знаела, че аркезийският амулет ще те укрива от търсеща магия и демонски нюх. С него си била невидима за кристалоса, създаден да издирва Рога. Сигурно е знаела, че Джесиба Рога е защитила галерията с подобни заклинания, и може би самата тя е предпазила някогашния ви апартамент и този, който ти е завещала, за да те скрие още по-добре от демона.

Хънт прегледа прозорците на камерите пред галерията. Къде, по дяволите, се губеше Помощната гвардия?

— И си мислеше, че никой няма да разбере какво се е случило? — рече Брайс. — Ами свидетелските показания на Бригс?

— Бригс е бръщолевещ фанатик, заловен от Даника, преди да взриви една от бомбите си. Никой няма да му повярва, че е невинен.

Особено при положение че адвокатът му беше нает от Мика.

Брайс надникна към камерата. Вероятно проверяваше дали работи.

Сабин прошепна:

— Подвежда го, за да ни даде пълни самопризнания.

Въпреки ужаса, сковал тялото му, Хънт изпита гордост.

Мика отново се усмихна.

— Е, това е.

— Ти си боклук — каза Брайс.

Мика бръкна в джоба на сакото си и извади спринцовка. Пълна с безцветна течност.

— С обиди няма да ме спреш да използвам Рога.

Дъхът на Хънт режеше като с трион гърдите му.

Губернаторът пристъпи към нея.

— Останките от Рога се намират в плътта ти. Като те инжектирам със синт, лечебните му свойства ще се насочат директно към повреденото в тялото ти. И ще възстановят Рога. За да проверя най-сетне дали действа.

— Готов си да отвориш портал към друг шибан свят насред Лунния град — изсъска тя, влачейки се назад, — само и само да провериш дали Рогът действа?

— Ако съм прав, облагите далеч ще надхвърлят жертвите — отвърна кротко Мика. На върха на иглата проблесна капка от бистрата течност. — Жалко че няма да оцелееш заради страничните ефекти от синта, за да видиш с очите си.

Брайс скочи към една книга на по-нисък рафт покрай стълбището, но Мика я спря с камшик от вятъра си.

И коленичи над нея със сбърчено от ярост лице.

— Не!

Това не можеше да се случва, Хънт не можеше да го допусне.

Но Мика заби иглата в бедрото й. И вкара цялата течност в плътта й. Тя изпищя и се замята, а архангелът просто отстъпи назад.

Силата му явно отпусна хватката си, защото Брайс се свлече върху покритите с мокет стъпала.

Копелето погледна часовника. За да сметне колко време остава, докато се разкъса сама.

Раните по пребитото й тяло започнаха да зарастват бавно. Разцепената й устна се затвори напълно, макар че дълбоката до костта рана в бедрото й щеше да отнеме доста повече време.

Мика се пресегна с усмивка към татуировката на разголения й гръб.

— Да проверим.

Брайс отново се хвърли към онзи рафт. И този път силата на Мика не можа да я спре, преди да грабне книгата и да я стисне силно.

От нея изригна златиста светлина — преграда, от която ръката на архангела отскочи. Той натисна повече. Но преградата не поддаде.

Слава на боговете! Ако й спечелеше поне няколко минути, докато пристигнеше помощ… Но какво можеше да направи един отряд на Помощната гвардия срещу архангел? Хънт напрегна сили срещу невидимите си окови. Претърси съзнанието си за някакво решение, за някой, останал в града, който можеше да помогне.

— Добре тогава — каза Мика с усмивка, изпробвайки отново златистата преграда. — Има и други начини да те накарам да ми се подчиниш.

Брайс трепереше в сферата си от златиста светлина. Сърцето на Хънт спря, когато губернаторът заслиза по стълбището на мецанина. И се отправи директно към Сиринкс, скрит зад дивана.

— Не — пророни Брайс. — Не…

Химерата опита да се съпротивява, да захапе архангела, който я сграбчи за кожата на тила.

Брайс пусна книгата. Златистата преграда изчезна. Но когато понечи да се изправи на още неизлекувания си крак, се срути върху стъпалата. Дори синтът не можеше да го възстанови достатъчно бързо, за да понесе теглото й.

Мика понесе Сиринкс към големия аквариум.

— МОЛЯ ТЕ! — изпищя Брайс.

Пак опита да стане. И пак, и пак, и пак.

Без дори да се замисли, Мика отвори вратата на малкото стълбище, водещо към върха на аквариума с нока. Брайс крещеше неудържимо.

Деклан уголеми прозореца от камерата над аквариума точно когато Мика отвори капака за хранене. И хвърли Сиринкс във водата.

78

Не можеше да плува.

Сиринкс не можеше да плува. Нямаше шанс да излезе от аквариума, да се измъкне от нока…

От мястото си Брайс виждаше само как химерата мята трескаво крака в отчаяни опити да се задържи на повърхността. Тя пусна книгата, лишавайки се от златистата преграда, и пробва да се изправи.

Мика излезе от вратата на стълбището към аквариума. И силата му я блъсна почти мигновено.

Преобърна я и я прикова по корем върху стъпалата. Така че да му осигури достъп до гърба й.

Тя се загърчи. Стихващата болка в крака й вече бледнееше пред гъделичкащата вцепененост, която превземаше лека-полека тялото й. Сиринкс се давеше и...