Дом на пръст и кръв

— Тогава разкажи на света, че първата ми постъпка като свободна личност е била да помогна на приятелите си.

Сиринкс се размърда в ръцете на Брайс и тихо изскимтя от болка.

— Обичам те, Лехаба — промълви Брайс единствените истински важни думи.

— И аз винаги ще те обичам, Биби — прошепна огнената феичка. — Върви.

Брайс се подчини. Стисна зъби, изкрещя през тях и пак се заизкачва мъчително по стълбите. Към желязната врата на върха им, която може би щеше да им спечели малко време, ако синтът не я унищожеше преди това.

Вратата на банята изскърца.

Брайс надникна назад — само веднъж. Към приятелката, останала до нея, когато всички други й обърнаха гръб. Внасяла ведрина в живота й дори когато мракът го беше погълнал.

Лехаба пламна в яркото рубиненочервено на храбростта и подхвана огнения танц, с който призоваваше силата си, колкото и малко да притежаваше една фея. Вдигна ръка. Свали я в дъга. Завъртя се на място и косата й се заувива в спирала над главата й.

В тялото й се разля меко сияние.

Брайс продължи да се изкачва. И с всяка болезнена стъпка нагоре чуваше напевния шепот на Лехаба, почти като мантра:

— Аз съм потомка на Рантия Драл, Кралицата на живите въглени. Тя е с мен и не се боя.

Брайс достигна върха на стълбището.

Лехаба прошепна:

— Приятелите ми са зад мен и аз ще ги защитя.

Брайс затръшна желязната врата с вик. Предпазните заклинания я запечатаха, пресичайки гласа на Лехаба. Брайс облегна гръб на нея, свлече се до пода и зарида през зъби.

Хънт благодареше на боговете за това, благодареше на шибаните богове.

Но не можеше да откъсне очи от прозореца на една от камерите в библиотеката, където Лехаба продължаваше да се върти, да призовава силата си, повтаряйки думите отново и отново:

— Аз съм потомка на Рантия Драл, Кралицата на живите въглени. Тя е с мен и не се боя.

Огнената феичка сияеше като сърцето на звезда.

— Приятелите ми са зад мен и аз ще ги защитя.

Вратата на банята започна да поддава откъм горния си край.

И Лехаба отприщи силата си. В три удара. Съвършено точни.

Не по вратата на банята и архангела зад нея. Лехаба знаеше, че силата й не може да забави Мика.

Но четиристотин хиляди литра вода можеха.

Блещукащите кълба сила уцелиха аквариума точно над пукнатината, която нокът беше направил, хвърляйки Брайс към стъклото.

Съществото усети сблъсъка и изплува от каменистото дъно. И с ужас загледа как Лехаба атакува дома му отново. И отново. Стъклото изпращя.

Накрая Лехаба се хвърли срещу него. И забута с малкото си телце пукнатината.

Непрестанно повтаряше думите. Вече се сливаха в едно изречение, молитва, предизвикателство.

— Приятелите ми са с мен и не се боя.

Хънт сложи ръка над сърцето си. Единственият жест на почит, който можеше да изпълни, докато шепотът на Лехаба се изливаше от колоните.

— Приятелите ми са с мен и не се боя.

Един по един ангелите от 33-ти се изправиха на крака. Последваха ги Рун и приятелите му. Всичките сложиха ръце върху сърцата си, докато член на най-дребната раса от Дома им буташе с всички сили огромната стъклена стена, пламтейки ярко. Нокът вече търсеше къде да се скрие от неизбежното.

Лехаба не спираше да шепне:

— Приятелите ми са с мен и не се боя.

Паяжина от нови пукнатини плъзна по стъклото.

Всички в конферентната зала станаха на крака. Само Сандриел, вперила поглед в екрана, остана на мястото си, докато другите засвидетелстваха уважението си към феята, готова да загине заедно с нока, за да спаси приятелите си. Само това можеха да й предложат, тази прощална почит.

Лехаба продължаваше да натиска стъклото, макар и разтреперана от ужас. Не се отказваше нито за миг.

— Приятелите ми са с мен и не се боя.

Вратата на банята се огъна толкова, че се отметна на пантите си, разкривайки Мика. Архангелът светеше като току-що изковано оръжие, способно да разсече света. Той плъзна поглед през библиотеката и очите му се спряха върху Лехаба, върху спуканата стена на аквариума.

Огнената феичка се завъртя към него, долепи гръб към стъклото и изсъска с омраза:

— Това е заради Сиринкс.

Тя блъсна стъклото с малката си горяща длан.

И четиристотин хиляди литра вода избухнаха в библиотеката.

80

Замигаха червени светлини, които сякаш обгърнаха света в мъждукащи пламъци. Изпод краката й се разнесе грохот и галерията се разтресе.

Брайс знаеше.

Знаеше, че аквариумът се е пръснал и е помел Лехаба. Че нокът също е загинал, изложен на въздуха. Че водата няма да забави много Мика.

Сиринкс още скимтеше в ръцете й. Парчета стъкло осейваха пода на галерията — прозорецът в кабинета на Джесиба на горния етаж беше строшен.

Лехаба беше мъртва.

Брайс сви пръсти в юмруци от двете страни на тялото си. Червената светлина на предупредителните сирени обля зрението й. И тя приветства синта в сърцето си. Всеки унищожителен, влудяващ, смразяващ милиграм от него.