Дом на пръст и кръв

В името на горящия Солас! Брайс още пълзеше нагоре и нагоре по стъпалата, захващайки се с пръсти за древните безценни книги наоколо.

— Как е разбрала истинския ти замисъл?

— Все си вреше носа, където нямаше работа. Все гледаше да защитава слабите.

— От чудовища като теб — изплю Брайс, продължавайки да се изкачва сантиметър по сантиметър, да печели време.

Мика се усмихна ужасяващо.

— Не криеше интереса си към синта, защото търсеше начин да помогне на слабата си уязвима приятелка получовек. Ти нямало да наследиш никаква сила, затова искаше да ти даде поне някаква защита срещу хищниците, бродещи из света ни. А като видя до какви касапници може да доведе синтът, се загрижи за опитните субекти. Притесни се заради ефекта му върху човеците, ако излезеше от лабораторията. Но служителите на „Реднър“ говореха, че Даника провежда свое собствено проучване там. Никой не знаел какво, но често се затваряла в лабораторията извън работното си време.

Сигурно цялата информация се намираше във флашката, която Брайс беше намерила. Хънт се молеше да я е скрила добре. И се питаше какви ли още изненади се спотайваха там.

Брайс попита:

— Не е продавала синта на онази лодка, нали?

— Не. Дотогава вече бях осъзнал, че ми трябва някой с неограничен достъп до храма, за да измъкне Рога оттам. Аз самият бих привлякъл твърде много погледи. Затова когато Даника открадна записите от експериментите със синта, реших да използвам нея.

Брайс изкачи поредното стъпало.

— Нарочно си пуснал синта на улицата.

Мика продължаваше да я следва бавно.

— Да. Знаех, че неизменната нужда на Даника да си играе на герой ще я прати по неговите следи, за да не попадне в ръцете на нищожествата от Лунатион, които щяха да се самоунищожат с него. Докопа се до по-голямата част, но не успя да залови всичкия. Като й казах, че съм я видял на реката, и й напомних, че никой няма да повярва, че Принцесата на купоните се опитва да източи опасен наркотик от улицата, тя се почувства с вързани ръце. Казах й, че ще забравя какво съм видял, ако тя ми направи една малка услуга в подходящия момент.

— Ти си спрял първосвета в целия град в нощта на кражбата.

— Точно така. Но подцених Даника. Беше забелязала интереса ми към синта доста преди да го пусна на улицата, и когато я изнудих да открадне Рога, явно е схванала връзката между двете неща. Че Рогът може да бъде поправен със синта.

— И си я убил заради това?

Поредното стъпало нагоре, поредният въпрос, още малко време.

— Убих я, защото скри Рога, преди да успея да го поправя със синт. За да помогна на народа си.

— Силата ти не е ли достатъчна за целта? — попита Брайс, сякаш опитваше да се спаси чрез ласкателство.

Архангелът се натъжи искрено за момент.

— Дори моята сила не е достатъчна да им помогне. Да предпази бреговете на Валбара от сигурна война. За това ще ми трябва подкрепа от друг свят. С Рога мога да отворя портал, за да призова армия, с която да унищожа човешките бунтовници и да сложа край на безсмисленото унищожение.

— Кой свят? — попита Брайс, видимо пребледняла. — Адът?

— Владетелите на Ада не биха ми се подчинили. Но в древните писания се споменават други светове, които биха се преклонили пред мощ като моята. И пред Рога. — Усмивката му беше студена като изражението на дълбоководна риба. — Притежателят на Рога е способен на всичко. Дори да се установи като астер.

— Тяхната сила е вродена, не придобита — озъби му се Брайс, макар че лицето й бе пребледняло.

— Притежаваш ли Рога, няма нужда да наследяваш силата на звезда, за да властваш. И астерите го знаят. Затова ще ме приемат като един от тях.

Той отново се засмя тихо.

— Ти си убил двамата студенти от Университета на Лунния град.

— Не. Разкъса ги сатир, надрусан със синт, докато Даника беше заета да краде Рога онази нощ. Сигурен съм, че се е поболяла от гузна съвест.

Брайс трепереше. Хънт също.

— Значи си отишъл в апартамента и си убил нея и глутницата „Дяволи“?

— Изчаках да освободят Филип Бригс.

— В лабораторията му имаше черна сол. Допълнително доказателство срещу него — пророни Брайс.

— Да. След като го пуснаха от затвора, отидох в апартамента на Даника — твоя апартамент, — обезвредих глутницата „Дяволи" със силата си и инжектирах синт на Даника. А после гледах как разкъсва приятелите си, преди да нападне и самата себе си.

Брайс вече плачеше неудържимо.

— И все пак не ти е казала къде е Рогът.

Мика сви рамене.

— Не се поддаде.

— И какво… после си призовал кристалоса, за да прикриеш следите си? Позволил си му да те нападне в онази уличка, за да не те заподозрат триариите ти? Или просто за да имаш основание да следиш случая отблизо, без да предизвикаш съмнение? А после си чакал две шибани години?

Той сбърчи чело.