Читаем Дом на пръст и кръв полностью

— Лош късмет? — предположи Брайс.

Мика не се усмихна, вкопчил ръка в шията й.

— Не криеш Рога. Ти си Рогът. — Ръката му пак се плъзна надолу по гърба й. — Станала си негова носителка в нощта, когато Даника го е смляла на фин прашец, смесила го е с вещерско мастило и те е напила достатъчно, че да не задаваш въпроси, когато е поискала да го вкарат в кожата ти с татуировка.

— Какво? — излая Фурия Акстър.

Свещени богове! Хънт оголи зъби, но още му беше забранено да говори.

Брайс каза:

— Колкото и готино да звучи, губернаторе, татуировката ми гласи…

— Езикът не е от този свят. Това е езикът на вселените. И с азбуката му на гърба ти е изписана директна команда за активиране на Рога с прилагане на сурова мощ направо върху самата татуировка. Точно така го е използвал някога принцът от рода Звезделф. Ти може да не притежаваш неговите дарби като брат ти, но вярвам, че кръвта ти в комбинация със синта ще са достатъчни, когато приложа силата си върху теб. Изпълвайки със силата си татуировката ти, теб самата, все едно надувам Рога.

Брайс разшири ноздри.

— Да го духаш, задник.

Тя лашна главата си назад толкова светкавично, че дори Мика не можа да предотврати сблъсъка на черепа й с носа му. Той залитна и Брайс опита да се завърти, за да побегне.

Но ръката му не освободи хватката си.

Мика я блъсна силно към пода, съдирайки гърба на тениската й.

Викът на Хънт беше заклещен в гърлото му, но този на Рун проехтя из конферентната зала, когато Брайс се просна по корем върху килима.

Лехаба изпищя, Сиринкс изрева, а Брайс успя да им изкрещи:

— Скрийте се.

Но архангелът спря на място, оглеждайки жената, просната на пода пред него.

Татуировката по гърба й. С Рога на Луна в тъмното и мастило.

Брайс се изправи на крака, сякаш имаше къде да избяга, къде да се скрие от губернатора и страховитата му сила. Успя да стигне до стълбището към мецанина в другия край на библиотеката, но…

Мика беше бърз като вятъра. Сграбчи я за глезена и я хвърли през стаята.

Писъкът на Брайс, когато се блъсна в дървената маса, строшавайки я на парчета, беше най-кошмарният звук, който Хънт беше чувал някога.

Рун прошепна:

— Ще я убие.

Брайс запълзя назад през отломките от масата и процеди през окървавена уста:

— Ти си убил Даника и глутницата.

Архангелът се усмихна.

— И то с огромно удоволствие.

Конферентната зала се разтресе. Или просто Хънт се тресеше.

В следващия миг губернаторът отново я връхлетя, хвана я за врата и пак я хвърли през стаята, право в рафтовете с книги.

— Къде е шибаната Помощна гвардия? — изкрещя Рун на Флин, на Сабин.

Но вълчицата гледаше изцъклено. Смаяно.

Като на забавен кадър Брайс запълзя назад по стълбите към мецанина, вкопчвайки пръсти в околните книги за опора. От крака й стърчеше остро парче дърво, под което проблясваше кост; в клина й се просмукваше кръв. Тя проплака задъхано:

— Защо?

Лехаба се беше промъкнала до металната врата на банята в дъното на библиотеката и някак успя да я отвори, сякаш сигнализираше на Брайс да стигне дотам — за да се заключат вътре, докато пристигне помощ.

— Не разбра ли след цялото това разследване, че съм инвеститор в „Реднър Индъстрис“? И имам достъп до всичките им експерименти.

— По дяволите — изруга Исая от отсрещния край на залата.

— И какво според теб правеше Даника за „Реднър“?

Брайс продължаваше да пълзи назад по стъпалата. Не че имаше къде да се скрие.

— Беше нещатен охранител.

— Така ли ти го е поднесла? — Той се подсмихна. — Даника проследяваше хора, които „Реднър“ й поръчваше да намери. Хора, които не искаха да бъдат намерени. Включително група бунтовници от „Офион“, които експериментираха с формула за синтетична магия, предвидена да помогне на човеците в изменническата им дейност. Като се разровили в отдавна забравена история, научили, че отровата на кристалоса неутрализира магията. Нашата магия. Бунтовниците решили да разузнаят защо, изолирайки протеините, които атакува отровата. Източника на магия. Човешките шпиони на Реднър му докладвали и той пратил Даника да му донесе резултатите от проучванията. И да му доведе хората, отговорни за тях.

Брайс продължаваше да пълзи задъхано нагоре по стълбището. Никой в конферентната зала не смееше да проговори.

— Астерите не одобряват синтетичната магия — заяви тя. — Как изобщо са позволили на „Реднър“ да прави проучвания?

Хънт знаеше, че се опитва да си спечели време.

Но Мика май нямаше против да й обясни.

— От „Реднър" знаеха, че астерите ще им попречат в създаването на синтетична магия, че и аз самият ще прекъсна експериментите им, затова намериха начин да ги представят като опити за синтезиране на ново лечебно средство. Реднър ме покани за инвеститор. Първоначалните опити бяха успешни: с помощта на веществото човеците се възстановяваха по-бързо, отколкото с лечебната сила на медвещерите и елфите. Но по-късните опити не протекоха по план. Оказа се, че ванирите обезумяват от синта. А човеците, приели твърде голяма доза… Даника използва правомощията си на охранител, за да се добере до записи от въпросните опити. И предполагам, ги е завещала на теб, нали?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Неудержимый. Книга I
Неудержимый. Книга I

Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я выбирал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что бы могло объяснить мою смерть. Благо судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен восстановить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?Примечания автора:Друзья, ваши лайки и комментарии придают мне заряд бодрости на весь день. Спасибо!ОСТОРОЖНО! В КНИГЕ ПРИСУТСТВУЮТ АРТЫ!ВТОРАЯ КНИГА ЗДЕСЬ — https://author.today/reader/279048

Андрей Боярский

Попаданцы / Фэнтези / Бояръ-Аниме