Дом на пръст и кръв

— Веднага прати хора в антиквариат „Грифон". Да, в Стария площад. Не, просто ги прати.

Рун изрева още една команда на елфическия лорд, но в този момент Мика проговори отново:

— Определено не си бездействала. — Мика махна към отрупаната маса. — Търсиш вратичка в закона?

Брайс преглътна, пълнейки чинията на Мика.

— Хънт ми е приятел.

Тя четеше… четеше правна литература. Стомахът на Хънт сякаш пропадна до пода.

— А, да — отвърна Мика и се облегна в стола си. — Възхищавам се на тази твоя черта.

— Какво става, по дяволите? — изсъска Фурия.

— Предана си до смърт. И след това — каза Мика. — Колкото и доказателства да ти се сервираха, отказваше да повярваш, че Даника е просто пошла наркоманка.

Сабин и няколко други вълци изръмжаха. Хънт чу Амели Рейвънскрофт да казва на Сабин:

— Трябва да изпратим глутница.

— Всички опитни глутници са тук — изшушука Сабин, без да отлепва очи от екрана. — Оставих съвсем малък отряд в града.

Изражението на Брайс се промени като запалена кибритена клечка. Гневът й стана огнен и свиреп. Хънт обикновено се любуваше на тази пламенност. Не и сега.

Използвай си шибания мозък — примоли й се наум Хънт. — Мисли.

Брайс позволи на обидата да отлежи в съзнанието й, оглеждайки платото със сирена и грозде, което приготвяше за Мика.

— Кой знае каква е истината? — каза тя безизразно.

— Философите в тази библиотека определено са имали мнение по въпроса.

— За Даника ли?

— Не се прави на глупава. — Усмивката му се разшири и той махна към книгите около тях. — Съзнаваш ли, че укриването на такава литература е еднопосочен билет към екзекуция?

— Струва ми се излишна суетня около някакви си книги.

— Човеците са умирали за такива книги — рече кротко Мика и пак посочи множеството рафтове наоколо. — Забранени заглавия, ако не се лъжа, много от които би трябвало да съществуват само в Астерските архиви. Еволюция, математика, теории, опровергаващи надмощието на ванирите и астерите. Говори се, че някои от тях били дело на писатели отпреди появата на астерите. — Тих, страховит смях. — Лъжци и еретици, признали грешността на теориите си, когато астерите ги измъчвали, за да извлекат истината. Изгорили ги живи, използвайки еретическите им писания за подпалки. Но ето че има оцелели. Цялото познание на древния свят, събрано на едно място. Свят без астери. И теории за свят, в който ванирите не били господстващата раса.

— Интересно — коментира Брайс, все още с гръб към него.

Рун попита Джесиба:

— Какво има в тази библиотека?

Джесиба не отговори. Не каза и дума. Но сивите й очи вещаеха безмилостна смърт.

Мика продължи, несъзнателно отговаряйки на въпроса му:

— Знаеш ли изобщо с какво си обградена, Брайс Куинлан? Това е Великата библиотека на Партос.

Думите му прокънтяха в залата. Джесиба отказваше дори да отвори уста.

Брайс обаче заяви:

— Звучи ми като поредната глупава теория на конспирацията. Партос е вълшебна приказка за човеци.

Мика се засмя.

— Каза жената с аркезийски амулет около врата си. Амулетът на жриците, които някога служели и бранели Партос. Мисля, че много добре знаеш какво криете тук; знаеш, че прекарваш дните си сред останките от библиотека, подпалена от ванирите преди цели петнайсет хиляди години.

Хънт можеше да се закълне, че откъм Джесиба повя мразовит вятър.

Мика продължи небрежно:

— Знаеш ли, че по време на Първите войни онази обречена човешка армия се изправила срещу ванирите точно в Партос? За да спасят поне някакво доказателство за съществуването си, преди Северната пукнатина да се отвори; да спасят книгите. Сто хиляди човека тръгнали към бойното поле онзи ден с ясното съзнание, че ще умрат и ще загубят войната. — Усмивката на Мика се разшири. — И то само за да спечелят време на жриците да съберат най-ценните текстове. Те ги качили на корабите си и изчезнали. Любопитно ми е как точно са попаднали в ръцете на Джесиба Рога.

Магьосницата наблюдаваше безмълвно как тайната й се разкрива на екраните. Дори не опита да опровергае намека на Мика. Дали нямаше нещо общо с причината да напусне вещиците? И да се присъедини към Дома на Подземния крал?

Мика се облегна в стола си и крилете му изшумолиха.

— Отдавна подозирам, че останките от Партос се съхраняват тук. Архив на човешките познания от двете хиляди години преди появата на астерите. Само един поглед към заглавията по тези рафтове ми доказа, че съм бил прав.

Никой в залата не смееше да мигне, докато истината се разгръщаше. Джесиба посочи екраните и каза с разтреперан глас на Тристан Флин и Сабин:

— Заповядайте на Помощната гвардия да си размърдат задниците и да спасят тези книги. Умолявам ви.

Хънт стисна зъби. Естествено, че книгите й бяха по-важни от Брайс.

— Помощната гвардия няма да спасява нищо — заяви студено Сандриел. Магьосницата се скова и тя й се усмихна злобно. — И те уверявам, че каквото и да е намислил Мика за малката ти асистентка, ще е същинска милост в сравнение с онова, което астерите ще направят на теб заради укриването на толкова еретически глупости…

Брайс вдигна платото със сирене и чашата с вино.