Дом на пръст и кръв

— Вижте, губернаторе, аз само работя тук.

Най-накрая се обърна към Мика. Носеше спортен екип: клин и бяла тениска с дълъг ръкав. Неоноворозовите й кецове лъщяха като първосвет в сумрачната библиотека.

— Бягай — каза на екрана Флин, сякаш Брайс можеше да го чуе. — Брайс, бягай, мамка му.

Сандриел впери гневен поглед в елфическия воин.

— Как смееш да обвиняваш губернатор в престъпен замисъл?

Но от очите й надничаше съмнение.

Елфическият лорд не й обърна внимание, приковал очи в екраните.

Хънт не можеше да помръдне. Брайс сервира платото и виното на Мика и заяви:

— Дошли сте заради мен, ето ме. — Тя се поусмихна. — Върховната среща явно е била страшна скука. — Скръсти ръце зад гърба си в небрежна стойка и му намигна. — Да не би пак да ме поканите на среща?

От ъгъла на камерата, чиито кадри Деклан отвори във втори прозорец, Мика нямаше как да види знаците, които Брайс показваше с пръсти зад гърба си. Сочеше към стълбището. Безмълвна трескава заповед към Лехаба и Сиринкс да се спасяват. Никой от двамата не помръдна.

— Както ти ми отговори онзи път — отвърна невъзмутимо Мика, — не, благодаря.

— Жалко.

Тишината в конферентната зала вече пулсираше.

Брайс отново направи знак с разтреперани пръсти. Моля ви — казваха сякаш ръцете й. — Моля ви, бягайте. Докато още мога да го разсейвам.

— Заповядай, седни — покани я Мика, махвайки към стола от другата страна на масата. — Не виждам защо да не подходим цивилизовано по въпроса.

Брайс му се подчини, пърхайки невинно с мигли.

— Кой въпрос?

— Че трябва да ми дадеш Рога на Луна.

77

Брайс знаеше, че почти няма шанс тази среща да завърши добре за нея.

Но ако Джесиба беше видяла съобщенията й, може би поне нямаше да е било напразно. Така всички щяха да знаят какво я е сполетяло, и с малко късмет да спасят книгите, в случай че предпазните им заклинания удържаха на гнева на архангела. Въпреки че тези на входната врата не бяха удържали.

Тя отговори спокойно на Мика:

— Нямам представа къде е Рогът.

Усмивката му не трепна.

— Пробвай пак.

— Нямам представа къде е Рогът, губернаторе.

Той опря мощни предмишници на масата.

— Искаш ли да знаеш какво мисля аз?

— Не, но все пак ще ми кажете?

Сърцето й щеше да се пръсне.

Мика се засмя.

— Мисля, че си се досетила. Вероятно в същия момент преди няколко дни, когато и аз се досетих.

— Поласкана съм, че ме имате за толкова умна.

— Не ти. — Отново студен смях. — Даника Фендир беше умната. Тя е откраднала Рога от храма, а ти си я познавала достатъчно добре, за да се досетиш какво е направила с него.

— Защо й е било на Даника да краде Рога? — попита невинно Брайс. — Та той е счупен.

— Пропукан. И ми се струва, че вече знаеш как може да бъде поправен. — Сърцето й запрепуска още по-яростно, когато Мика изръмжа: — Със синт.

Тя скочи на крака и коленете й се разтрепериха леко.

— Може да сте губернатор, но това е частна собственост. Ако искате да ме изгорите на кладата заедно с тези книги, ще ви е нужна заповед за обиск.

Брайс отиде до стълбището. Сиринкс и Лехаба не бяха помръднали от местата си.

— Предай ми Рога.

— Казах ви вече, не знам къде е.

Тя сложи крак на първото стъпало. Мика мигновено се озова до нея и сграбчи деколтето на тениската й.

— Лъжеш.

Хънт направи една крачка надолу по стълбището, преди вятърът на Сандриел да го блъсне в стената. Нахлу в гърлото му и стисна гласните му струни, принуждавайки го да гледа безмълвно случващото се на екраните.

Мика изръмжа като хищник в ухото на Брайс:

— Искаш ли да ти кажа как разбрах?

Губернаторът плъзна собственически ръка надолу по извивката на гръбнака й и Брайс потрепери.

Хънт побесня от арогантния му допир, от ужаса в изцъклените й очи.

Брайс знаеше, че няма смисъл да бяга от Мика, когато архангелът плъзна дръзко пръсти нагоре по гръбнака й.

Хънт стисна челюсти толкова силно, че дъхът му започна да излиза на дълбоки шумни пориви. Щеше да го убие. Щеше да намери начин да се измъкне от Сандриел и да убие Мика, задето си позволяваше да я докосва така…

Архангелът проследи с пръсти фината верижка на тила й. На която висеше нов амулет, осъзна Хънт.

Без да подозира, че на броени метри от него има камера, Мика измърка:

— Гледах записа от изпълнението ти във фоайето на Комициума. Даде аркезийския си амулет на Сандриел. И тя го унищожи. — Широката му ръка се затвори около шията й и Брайс затвори очи. — Така се досетих какво е станало. Ти също.

— Не знам за какво говорите — прошепна Брайс.

Мика затегна хватката си и сякаш стисна Хънт за врата — толкова трудно му стана да диша.

— Цели три години си носила онзи амулет. Всеки ден, всеки час. Даника е знаела, че ще го носиш. Знаела е и че нямаш амбиции, затова никога няма да напуснеш работата си. И няма да те накарат да го свалиш.

— Сигурно сте се побъркали — едва изрече Брайс.

— Така ли? Тогава ми обясни защо едва час след като свали амулета, кристалосът те нападна.

Хънт застина. Отново я беше нападнал демон? Погледна към Рун и принцът кимна с мъртвешки бледо лице. Стигнахме до нея навреме, увери го Данаан в ума му.