Дом на пръст и кръв

На Хънт му беше твърде скучно. Въпреки това опитваше да се радва на последните си дни на спокойствие и относителен комфорт, макар че Полукс следеше всяко негово действие от другия край на залата. И броеше часовете до момента, в който вече нямаше да му се налага да се държи цивилизовано и можеше най-сетне да отприщи злото си срещу него. Затова при всеки негов поглед Хънт му отвръщаше с широка усмивка.

Поне крилете му бяха заздравели. Изпробваше силите им, доколкото можеше — разперваше ги, прибираше ги. Знаеше, че ако Сандриел му позволеше да лети, ще го задържат във въздуха. Вероятно.

Да стои до стената, анализирайки всяка изречена дума, беше същинско мъчение, но Хънт все пак се стремеше да не пропуска нищо. Следеше внимателно разговорите, но мнозина други видимо се бореха със съня.

Надяваше се най-търпеливите засега делегации — на елфите, мерите и вещиците — да издържат до края на Върховната среща, преди да си спомнят, че контролът е илюзия и астерите можеха просто да издадат декрет относно новите търговски закони. Също както им бяха заповядали как да подходят към войната. Още няколко дни. Само това искаше Хънт. Това си повтаряше.

76

Брайс почти живееше в библиотеката на галерията през последните три дни — оставаше дълго след края на работното време и се връщаше призори. Нямаше смисъл да се задържа в апартамента, понеже хладилникът й беше празен, а Сиринкс и бездруго беше с нея. Затова реши да прекарва възможно най-много време на работа, докато не спреше да чувства дома си като празна черупка.

Джесиба беше толкова заета с Върховната среща, че не следеше камерите за видеонаблюдение в галерията. Не виждаше кутиите от храна по всяка повърхност в библиотеката, купищата сирене в малкото хладилниче и че Брайс е започнала да носи спортни екипи на работа. И да се къпе в банята в дъното на библиотеката. Не знаеше, че е отменила всичките си срещи с клиенти. И е взела нов аркезийски амулет от сейфа в офиса на Джесиба — последния по техните земи. Един от петте, останали в целия свят.

Но беше въпрос на време шефката й да се отегчи и да провери десетината камери. И да прегледа графика им, виждайки всички отменени срещи с клиенти.

На Брайс й се бяха обадили за две от позициите, за които бе кандидатствала, и дори имаше уговорени интервюта. Само трябваше да си измисли някакво оправдание за пред Джесиба, разбира се. Час при медвещер или зъболекар, или нещо друго нормално и необходимо. А ако я наемеха на някоя от двете позиции, трябваше да измисли как ще изплаща дълга си за Сиринкс — и начин да погали егото на Джесиба достатъчно, че магьосницата да не я превърне в някоя противна твар само задето е поискала да си тръгне.

Брайс въздъхна, плъзвайки ръка по една древна книга, пълна с правен жаргон, разбираем само за дипломирани юристи. За пръв път виждаше толкова често да се използват думи като „следователно“ и „прочее“, и „считано от“, и „в случай на“. Въпреки това продължаваше проучването си.

Лехаба също.

— А какво ще кажеш за това, Биби? — Огнената феичка лумна, посочвайки една страница пред себе си. — Тук пише, че „присъдата на провинено лице може да бъде смекчена до служба, ако…“

— Това го прочетохме преди два дни — каза Брайс — и си е връщане към робството.

Чу се тихо дращене. Тя надникна изпод мигли към нока с надеждата да не забележи вниманието й.

Съществото се хилеше, вперило поглед в нея. Сякаш знаеше нещо, което тя не знаеше.

Само след секунда Брайс разбра какво.

— Има друг случай — каза Лехаба. — Човешка жена била освободена след.

Сиринкс изръмжа. Не към аквариума. А към покритите със зелен мокет стълби.

Някой заслиза с небрежни стъпки по тях. Брайс веднага скочи на крака и се пресегна към телефона си.

Ботуши, тъмни дънки, а после.

Снежнобели криле. И прекомерно красиво лице.

Мика.

Всяка мисъл в главата й секна, когато архангелът влезе в библиотеката, оглеждайки рафтовете и стълбищата към месинговите мецанини и ниши, аквариума и ухиления нок, светлините като изригнало слънце високо над тях.

Не биваше да влиза тук. Да вижда тези книги…

— Ваша Светлост — успя да го поздрави Брайс.

— Входната врата беше отворена — обясни той.

Първичната сила зад погледа му й подейства като удар с тухла в лицето.

Естествено, че ключалките и заклинанията не го бяха задържали. Нищо никога не задържаше Мика.

Тя укроти препускащото си сърце достатъчно, за да каже:

— С удоволствие ще ви посрещна на горния етаж, Ваша Светлост, и веднага ще се обадя на Джесиба.

Джесиба, която е на Върховната среща, където и ти би трябвало да бъдеш в момента.

— И тук е добре.

Той закрачи бавно към една от високите библиотеки.

Сиринкс трепереше на дивана; Лехаба се криеше зад малка купчина книги. Дори животните в клетките и малките аквариуми се бяха скътали по ъглите. Само нокът продължаваше да се хили.

— Защо не седнете, Ваша Светлост? — предложи Брайс, събирайки кутии от храна до гърдите си, без да я е грижа, че ще изцапа с червено люто олио бялата си тениска.