Дом на пръст и кръв

Сега поне се опитваше да следи внимателно разговорите. Да не поглежда вещицата, която не проявяваше никакъв интерес да се омъжва за него, слава на шибаните богове. Дали с лечебната си дарба не долавяше онзи недостатък в тялото му, заради който щеше да е последен от кралския род? Не искаше да знае, затова прогони спомена за пророчеството на Оракула. Поне не беше единственият, игнориращ Хипаксия. Джесиба Рога не й обелваше нито дума.

Не че магьосницата се обаждаше често по време на разговорите — само даде да се разбере, че Домът на пламъци и сенки виреел най-добре в условия на смърт и хаос, затова нямали нищо против дълга опустошителна война. Косачите с радост щели да пренасят душите на мъртвите отвъд реката. Дори архангелите изглеждаха обезпокоени от това й твърдение.

Когато часовникът удари девет и всички заеха местата си в залата, Сандриел обяви:

— На Мика му се наложи да замине по работа и ще се присъедини по-късно.

Само астерите можеха да призоват Мика по време на толкова важна среща. Сандриел, която очевидно не възразяваше да поеме самостоятелно председателството, заяви:

— Започваме с обяснение от страна на мерите относно недалновидната им съпротива срещу изграждането на канал за транспортиране на танковете ни и разгръщане на снабдителната ни мрежа.

Дъщерята на Речната кралица прехапа колебливо долната си устна, а капитан Тарион Кетос провлачи в отговор:

— При положение че военните ви машини разрушават стридените ни ферми и водорасловите масиви, не е недалновидно да се каже, че ще унищожат риболовната ни индустрия.

Очите на Сандриел проблеснаха, но тя отвърна любезно:

— Ще бъдете подобаващо обезщетени.

Тарион не се отказа.

— Не става дума само за пари, но и за благополучието на планетата ни.

— Войната изисква жертви.

Тарион скръсти ръце и мускулите им изпъкнаха под дългите ръкави на черната му тениска. След тържественото шествие и безкрайните срещи през първия ден, повечето участници вече се обличаха по-небрежно.

— Знам цената на войната, губернаторе.

Беше голяма смелост да кажеш такова нещо в очите на Сандриел.

Кралица Хипаксия заяви с тих, но уверен глас:

— Опасенията на Тарион не са безпочвени. Историята ни е показала какви могат да бъдат последствията. — Рун изпъна гръб. Всички очи в залата се насочиха към вещерската кралица. И тя не отстъпваше пред бурята, мътеща се в очите на архангелката. — Коралите и водорасловите масиви по източното крайбрежие на Раганско море, унищожени в Сорвакийските войни преди две хиляди години, още не са се възобновили. Мерите, извличащи прехраната си от тях, са били обезщетени, както вие изтъкнахте. Но само за няколко сезона. — В залата се спусна съвършена тишина. — Готови ли сте да им плащате в продължение на хиляда сезона, губернаторе? А две хиляди сезона? А как ще компенсирате съществата, обитаващи районите, които предлагате да бъдат засегнати?

— Те са Низши. По-низши от Низшите — натърти невъзмутимо Сандриел.

— Те са деца на Мидгард. Деца на Ктона — каза вещерската кралица.

Сандриел разкри зъби в усмивка.

— Спестете ми сантименталните си брътвежи, моля.

Хипаксия не отвърна на усмивката й. Просто задържа погледа й. Без провокация — само с открит интерес.

За огромно изумление на Рун първа Сандриел извърна поглед. Архангелката врътна очи и запрелиства документите пред себе си. Дори баща му примига смаяно. И загледа младата кралица с преценяващо присвити очи. Несъмнено питайки се как двайсет и шест годишна вещица дръзваше да говори така на архангел. И дали не разполага с информация, с която да я притисне.

Както и дали вещерската кралица в действителност беше удачна партия за брак с Рун — или просто щеше да е таралеж в гащите му.

Джесиба Рога, която седеше от отсрещната страна на масата, се усмихна леко на Хипаксия. Първата й реакция спрямо младата вещица.

— Каналът — подхвана стегнато Сандриел, оставяйки документите — ще е тема на по-нататъшен разговор. Снабдителната мрежа обаче…

Архангелката се впусна в поредната реч за плановете си да рационализира войната.

Хипаксия върна поглед към документите пред себе си. Но след секунда вдигна очи към втория кръг от маси.

Към Тарион.

Мерът я поздрави с лека усмивка — знак на благодарност.

Вещерската кралица му кимна едва забележимо.

Мерът вдигна небрежно лист с двайсетина реда чертички — сякаш отброяваше нещо.

Хипаксия изцъкли леко очи — с укор или от смайване, — а Тарион свали листа, преди някой друг да го види. И добави още една чертичка.

Вещицата се изчерви.

В този момент обаче заговори баща му, затова Рун спря да следи причудливото им поведение и изпъна рамене, преструвайки се, че слуша разговора. Че го интересува.

Макар че в крайна сметка всичко, казано тук, щеше да е без значение. Сандриел и Мика щяха да постигнат своето.

И нещата щяха да си продължат постарому.