Дом на пръст и кръв

Телефонът му извибрира и той надигна бедра от дивана, за да го извади от задния си джоб. Погледна екрана и крилете му се прибраха леко към тялото.

— Мика ли е? — позволи си тя да го попита.

— Легионерски задачи — измърмори под носа си Хънт и стана. — Изчезвам за няколко часа. Наоми ще поеме поста. — Той махна към компютъра. — Продължавай да опитваш, щом искаш, но нека помислим внимателно, Брайс, преди да прибегнем към драстични действия, за да се сдобием с отрова.

— Да, да.

Явно и това съгласие му стигаше, за да тръгне, но не и преди да разроши косата й, навеждайки се да прошепне в ухото й:

— Жели би се гордяла с теб.

Пръстите на краката й се свиха в пантофите и останаха така дълго след като Хънт излезе.

Тя изпробва още няколко пароли, но накрая въздъхна и затвори лаптопа. Усещаше, че се доближават до истината.

Но дали беше готова за нея?

Сутринта цикълът й дойде и премаза тялото й като влак — съвсем очаквано за тази дата.

Като влезе във всекидневната, завари Хънт, още рошав от възглавницата, да прави закуска. Той се вцепени, щом я усети. Обърна се и я обходи с поглед. Нищо не убягваше на свръхестественото му обоняние.

— Кървиш.

— На всеки три месеца като по часовник.

Повечето чистокръвни елфки нямаха цикъл; на човешките жени им идваше ежемесечно — нейното тяло си беше избрало среден вариант.

Тя седна на един от високите столове пред кухненския плот. Погледна телефона си за съобщения от Хвойна и Фурия, но нямаше. Дори майка й не я беше смъмрила за пропуснатия преглед.

— Трябва ли ти нещо? — попита я Хънт, подавайки й чиния с яйца и бекон и чаша кафе.

— Взех хапче за болките. — Тя отпи от кафето. — Благодаря все пак.

Той изсумтя и отиде да сложи в чиния собствената си закуска. Застана от другата страна на плота и погълна гладно няколко хапки, преди да каже:

— Ако оставим синта и противосредството, според мен Рогът е връзката между всичко. Трябва да се съсредоточим върху него. Не е имало ново убийство, откакто намериха стража от храма, но едва ли убиецът се е отказал да го търси, след като вече е вложил толкова усилия в това. Още смятам, че ако намерим Рога, той ще ни спести разследването и сам ще дойде при нас.

— И вече е разбрал къде го е криела Даника и го е взел. — Тя сложи храна в устата си. — Може би просто чака Върховната среща например.

— Може би. И ако е така, трябва незабавно да го хванем.

— Но дори Рун не знае къде е Рогът. Даника го е скрила безследно. Последните места, които е посетила, явно не са скривалища.

— Тогава предлагам днес да се върнем отначало. Да прегледаме всичко научено и…

— Днес не мога. — Тя довърши закуската си и занесе чинията в мивката. — Имам срещи.

— Отложи ги.

— Джесиба държи да ги проведа днес.

Той впи дълъг поглед в нея, сякаш прозираше лъжата й, но накрая кимна.

И Брайс се престори, че не забелязва разочарованието и тревогата по лицето му, в тона му, когато Хънт каза:

— Добре.

Лехаба въздъхна:

— Днес си невъзможна, Биби. И не го приписвай на цикъла си.

Седнала пред масата в средата на библиотеката, Брайс разтриваше веждите си с палец и показалец.

— Извинявай.

Телефонът й лежеше тъмен и смълчан на масата до нея.

— Не покани Ати на обяд при нас.

— Имах нужда да се съсредоточа — излъга безпроблемно.

По-рано излъга и Хънт, заявявайки, че днес Джесиба ще наблюдава камерите, затова трябва да стои на покрива. Той не каза нищо.

Но въпреки че трябваше да държи и него, и всички останали на разстояние, макар и да твърдеше, че не може да участва в търсенето на Рога, вече от часове се ровеше във всевъзможни текстове за него. Само дето намираше все същата информация, отново и отново.

Тихо дращене се проточи по цялата дължина на библиотеката. Брайс си придърпа таблета на Лехаба и усили звука, изпълвайки помещението с музика.

Отекна силно, гневно блъскане. С ъгълчето на окото си видя как нокът отплува в другата посока и полупрозрачната му опашка проряза мътната вода.

Кой би предположил, че поп музиката ще отблъсква толкова успешно езерната твар?

— Иска да ме убие — прошепна Лехаба. — Усещам го.

— Едва ли би го заситила — коментира Брайс. — Та ти не си дори една хапка.

— Знае, че ако ме потопи във вода, ще умра мигновено.

Брайс вече се беше уверила, че това е нов вид мъчение за Лехаба. Начин Джесиба да я държи под контрол, да я затвори в още една клетка, освен библиотеката, както беше затворила всички животни наоколо. Какъв по-добър начин да държиш под напрежение огнена феичка от това да сложиш пред очите й четиристотин хиляди литров аквариум?

— Иска да убие и теб — пророни Лехаба. — Игнорираш го и това го вбесява. Виждам с каква омраза и с какъв глад те гледа, Биби. Много внимавай, като го храниш.

— Винаги внимавам.

Пък и отворът за хранене беше твърде малък, за да излезе през него. А понеже ноките се бояха от въздуха и не смееха да показват глави над водата, само ръцете му представляваха заплаха, ако вратичката беше отворена, а платформата за хранене беше свалена във водата. Но съществото обикновено стоеше сред камъните на дъното и чакаше пържолите да се спуснат бавно до него.