Читаем Дом на пръст и кръв полностью

Брайс прегледа още резултати, сред които имаше и копие от молбата за патентоване на лекарството от „Реднър Индъстрис", подадена преди десет години. Дълго преди Даника да постъпи на работа там.

— Според нейните проучвания се отпускат минимални количества дори за лечебните цели на медвещерите. Лекарството е страшно скъпо и трудно за произвеждане.

— Ами ако… ако преди две години някой е измъкнал от „Реднър" формулата и един сандък синт и са изпратили Даника по следите му? А тя се е досетила някак, че извършителят е искал да поправи с него Рога, затова е откраднала артефакта, преди той да успее? И той я е убил заради това.

— Но защо би мълчала? — попита Рун. — Защо да не залови виновника?

— Не знам. Това е просто теория.

По-добре беше от нищо.

Рун пак се умълча. Брайс усети, че предстои онзи Сериозен разговор и се приготви психически.

— Брайс, похвално е, че още те е грижа за Даника и глутницата „Дяволи“ и продължаваш да търсиш обяснение.

— Заповядано ми беше от шефката и губернатора, забрави ли?

— И без това щеше да се заемеш, като научеше, че не е бил Бригс. — Той въздъхна. — Знаеш ли, веднъж Даника за малко да ме пребие.

— Да, бе!

— О, да. Засякохме се във фоайето на кулата на „Реднър", като минавах да взема Деклан след някаква сериозна среща с борда им. Чакай малко. Ти май ходеше с онова копеленце, сина му, а?

— Аха — потвърди стегнато Брайс.

— Отврат. Направо отврат, Брайс.

— Разкажи ми как Даника е щяла да избърше пода с жалкия ти задник.

Усмивката му почти се чу по телефона.

— Не помня как се скарахме заради теб, но това стана.

— Какво й каза?

— Защо реши, че аз съм бил подстрекателят? Случайно да познаваш Даника? Голяма отворка беше. — Той изцъка с език и възхищението в звука накара гърдите й да се свият. — Както и да е, казах й да ти предаде, че съжалявам. Тя ми каза да си го начукам и да си навра извинението отзад.

Брайс примига.

— Не ми е казвала, че сте се срещнали.

— „Срещнали“ е много меко казано. — Той изсвирука. — Още дори не беше направила Скока, а едва не ми срита задника. Наложи се Деклан… да ни разтърве.

Да, типично за Даника. Макар че не можеше да каже същото за всичко останало, което чуваше за нея напоследък.

<p>60</p>

— Звучи измислено — коментира Хънт до нея на дивана.

Беше му разказала последната си теория и веждите му се надигаха все повече с всяка следваща дума от устата й.

Брайс му показа документите на сайта на „Реднър Индъстрис“.

— Даника работеше почасово в „Реднър“. Не ми казваше какво точно прави там. Само, че е охрана. — Тя отвори страницата за регистрация и вход в сайта. — Може в стария й служебен профил да има информация за задачите й.

Въведе с леко разтреперани пръсти потребителското име на Даника, което беше виждала безброй пъти на телефона и: дфендир.

Въведе и една от обичайните й мързеливи пароли: 1234567. Нищо.

— Пак ти казвам, звучи измислено — предупреди я Хънт, облягайки се на възглавниците. — По-добре да ударим едно рамо на Данаан в търсенето на Рога, отколкото да задълбаваме в тоя наркотик.

— Даника е била замесена някак в цялата история със синта, а не ми е казала нито дума — напомни му Брайс. — Не ти ли се вижда странно? Не мислиш ли, че пропускаме нещо?

— Не ти е казала и за Филип Бригс — отвърна внимателно Хънт. — И че е откраднала Рога. Може да е имала много тайни от теб.

Брайс просто въведе друга парола. И още една. И още една.

— Трябва ни цялата картина, Хънт — заяви, опитвайки отново. На нея й трябваше цялата картина. — Нещата са свързани все някак.

Не уцелваше паролата. Никоя от обичайните комбинации на Даника не ставаше.

Тя затвори очи и кракът й заподскача нервно по килима.

— Рогът би могъл да бъде поправен с достатъчно голяма доза синт — изрецитира. — Една от съставките на синтетичната магия е обсидиановата сол. Обсидианова сол се използва за призоваване на кристалоси… — Хънт мълчеше, докато тя прехвърляше фактите на глас. — Кристалосът е създаден, за да търси Рога. Отровата на кристалоса разгражда магията. Онази медвещица се нуждае от още отрова, за да се опита да направи противосредство срещу синта с помощта на магията си.

— Какво?

Брайс отвори очи.

— Рун ми каза.

Тя му предаде и за молбата на брат й, изречена почти на шега, да намерят още отрова от кристалоса, която да даде на медвещицата.

Очите на Хънт притъмняха.

— Интересно. Но щом синтът скоро ще се превърне в улична дрога, трябва да й помогнем.

— Ами Рогът?

Той стисна челюсти.

— Ще продължим да го търсим. Но ако има опасност този наркотик да плъзне не само в града, но и из цялата територия, по целия свят ще е нужно средство за противодействие. — Той огледа лицето й. — Как да й осигурим отрова?

Брайс подхвана тихо:

— Ако призовем кристалос…

— Твърде е рисковано — прекъсна я остро Хънт. — Ще измислим друг начин.

— Знам какво да правя.

— Аз не знам какво да правя, Куинлан. Не и когато си в опасност.

Думите му се разляха като вълна между тях. В очите му проблесна силна емоция, която Брайс не знаеше дали има смелост да разчете.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Неудержимый. Книга I
Неудержимый. Книга I

Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я выбирал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что бы могло объяснить мою смерть. Благо судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен восстановить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?Примечания автора:Друзья, ваши лайки и комментарии придают мне заряд бодрости на весь день. Спасибо!ОСТОРОЖНО! В КНИГЕ ПРИСУТСТВУЮТ АРТЫ!ВТОРАЯ КНИГА ЗДЕСЬ — https://author.today/reader/279048

Андрей Боярский

Попаданцы / Фэнтези / Бояръ-Аниме