Дом на пръст и кръв

Брайс прегледа още резултати, сред които имаше и копие от молбата за патентоване на лекарството от „Реднър Индъстрис", подадена преди десет години. Дълго преди Даника да постъпи на работа там.

— Според нейните проучвания се отпускат минимални количества дори за лечебните цели на медвещерите. Лекарството е страшно скъпо и трудно за произвеждане.

— Ами ако… ако преди две години някой е измъкнал от „Реднър" формулата и един сандък синт и са изпратили Даника по следите му? А тя се е досетила някак, че извършителят е искал да поправи с него Рога, затова е откраднала артефакта, преди той да успее? И той я е убил заради това.

— Но защо би мълчала? — попита Рун. — Защо да не залови виновника?

— Не знам. Това е просто теория.

По-добре беше от нищо.

Рун пак се умълча. Брайс усети, че предстои онзи Сериозен разговор и се приготви психически.

— Брайс, похвално е, че още те е грижа за Даника и глутницата „Дяволи“ и продължаваш да търсиш обяснение.

— Заповядано ми беше от шефката и губернатора, забрави ли?

— И без това щеше да се заемеш, като научеше, че не е бил Бригс. — Той въздъхна. — Знаеш ли, веднъж Даника за малко да ме пребие.

— Да, бе!

— О, да. Засякохме се във фоайето на кулата на „Реднър", като минавах да взема Деклан след някаква сериозна среща с борда им. Чакай малко. Ти май ходеше с онова копеленце, сина му, а?

— Аха — потвърди стегнато Брайс.

— Отврат. Направо отврат, Брайс.

— Разкажи ми как Даника е щяла да избърше пода с жалкия ти задник.

Усмивката му почти се чу по телефона.

— Не помня как се скарахме заради теб, но това стана.

— Какво й каза?

— Защо реши, че аз съм бил подстрекателят? Случайно да познаваш Даника? Голяма отворка беше. — Той изцъка с език и възхищението в звука накара гърдите й да се свият. — Както и да е, казах й да ти предаде, че съжалявам. Тя ми каза да си го начукам и да си навра извинението отзад.

Брайс примига.

— Не ми е казвала, че сте се срещнали.

— „Срещнали“ е много меко казано. — Той изсвирука. — Още дори не беше направила Скока, а едва не ми срита задника. Наложи се Деклан… да ни разтърве.

Да, типично за Даника. Макар че не можеше да каже същото за всичко останало, което чуваше за нея напоследък.

60

— Звучи измислено — коментира Хънт до нея на дивана.

Беше му разказала последната си теория и веждите му се надигаха все повече с всяка следваща дума от устата й.

Брайс му показа документите на сайта на „Реднър Индъстрис“.

— Даника работеше почасово в „Реднър“. Не ми казваше какво точно прави там. Само, че е охрана. — Тя отвори страницата за регистрация и вход в сайта. — Може в стария й служебен профил да има информация за задачите й.

Въведе с леко разтреперани пръсти потребителското име на Даника, което беше виждала безброй пъти на телефона и: дфендир.

Въведе и една от обичайните й мързеливи пароли: 1234567. Нищо.

— Пак ти казвам, звучи измислено — предупреди я Хънт, облягайки се на възглавниците. — По-добре да ударим едно рамо на Данаан в търсенето на Рога, отколкото да задълбаваме в тоя наркотик.

— Даника е била замесена някак в цялата история със синта, а не ми е казала нито дума — напомни му Брайс. — Не ти ли се вижда странно? Не мислиш ли, че пропускаме нещо?

— Не ти е казала и за Филип Бригс — отвърна внимателно Хънт. — И че е откраднала Рога. Може да е имала много тайни от теб.

Брайс просто въведе друга парола. И още една. И още една.

— Трябва ни цялата картина, Хънт — заяви, опитвайки отново. На нея й трябваше цялата картина. — Нещата са свързани все някак.

Не уцелваше паролата. Никоя от обичайните комбинации на Даника не ставаше.

Тя затвори очи и кракът й заподскача нервно по килима.

— Рогът би могъл да бъде поправен с достатъчно голяма доза синт — изрецитира. — Една от съставките на синтетичната магия е обсидиановата сол. Обсидианова сол се използва за призоваване на кристалоси… — Хънт мълчеше, докато тя прехвърляше фактите на глас. — Кристалосът е създаден, за да търси Рога. Отровата на кристалоса разгражда магията. Онази медвещица се нуждае от още отрова, за да се опита да направи противосредство срещу синта с помощта на магията си.

— Какво?

Брайс отвори очи.

— Рун ми каза.

Тя му предаде и за молбата на брат й, изречена почти на шега, да намерят още отрова от кристалоса, която да даде на медвещицата.

Очите на Хънт притъмняха.

— Интересно. Но щом синтът скоро ще се превърне в улична дрога, трябва да й помогнем.

— Ами Рогът?

Той стисна челюсти.

— Ще продължим да го търсим. Но ако има опасност този наркотик да плъзне не само в града, но и из цялата територия, по целия свят ще е нужно средство за противодействие. — Той огледа лицето й. — Как да й осигурим отрова?

Брайс подхвана тихо:

— Ако призовем кристалос…

— Твърде е рисковано — прекъсна я остро Хънт. — Ще измислим друг начин.

— Знам какво да правя.

— Аз не знам какво да правя, Куинлан. Не и когато си в опасност.

Думите му се разляха като вълна между тях. В очите му проблесна силна емоция, която Брайс не знаеше дали има смелост да разчете.