Дом на пръст и кръв

— Защото се преструваш на цинична и равнодушна, но дълбоко в себе си никога не се предаваш. Защото знаеш, че предадеш ли се, те печелят. Всички съскащи дрисльовци печелят играта. Да живееш, и то да живееш както трябва, е най-големият среден пръст, който можеш да им покажеш.

— И ти продължаваш да се бориш поради същата причина.

Той проследи с пръст татуировката през челото си.

— Да.

Брайс изхъмка и пак разбърка сместа в тигана.

— Е, Аталар, в такъв случай май ще си правим компания в окопите още известно време.

Той й се усмихна по-открито, отколкото бе дръзвал да се усмихне на когото и да било от дълго време насам.

— Знаеш ли — отвърна, — тази идея май ми се нрави.

Очите й се стоплиха още повече и по луничавите й бузи плъзна нова руменина.

— Одеве, в бара, каза „у дома"…

Вярно. Беше се опитал да не мисли за това.

Тя продължи:

— Знам, че трябва да живееш в легионерските квартири или където те прати Мика, но ако някак успеем да разрешим този случай, стаята ми за гости е твоя, стига да я искаш.

Предложението й се разля като вълна в него. И не му хрумна нито един друг отговор освен:

— Благодаря.

И очевидно повече не беше нужно.

Оризът стана готов и тя го раздели в две купи, после изсипа сместа от тигана отгоре. Подаде му едната.

— Не е висша кухня, но заповядай. Съжалявам за одеве.

Хънт погледна изпускащата пара купчинка от ориз и месо.

Беше виждал да сервират по-изтънчени ястия на кучета. Въпреки това се усмихна от сърце и гърдите му пак се стегнаха необяснимо.

— Извинението се приема, Куинлан.

Върху скрина й седеше котка.

Клепачите й толкова натежаваха от умора, че едва ги държеше вдигнати.

Очи като небето преди зазоряване я приковаваха на място.

Как е възможно да ослепиш Оракул, Брайс Куинлан?

Устата й започна да оформя дума, но сънят я придърпа обратно в прегръдката си.

Сините очи на котката кипяха. Как е възможно да ослепиш Оракул?

Тя се мъчеше да задържи клепачите си вдигнати заради настойчивостта във въпроса.

Знаеш, опита се да отговори.

Единствената дъщеря на Есенния крал — изхвърлена като боклук.

Котката или се беше досетила в онзи далечен ден пред храма, или я беше проследила, виждайки в чия вила е опитала да влезе.

Той ще ме убие, ако разбере.

Котката облиза едната си лапа. Тогава направи Скока.

Тя опита да проговори пак. Но сънят я държеше здраво в обятията си. Накрая съумя да попита: А после какво?

Мустаците на котката потрепнаха. Казах ти. Ела да ме намериш.

Клепачите й пак натежаваха — този път се спускаха за последно към дълбокия сън. Защо?

Котката килна глава. За да довършим започнатото.

53

На сутринта още валеше и Брайс го прие като поличба.

Очертаваше се кофти ден. Също толкова кофти, колкото предишната вечер.

Сиринкс отказа да излезе изпод завивките, въпреки че Брайс му обеща закуска преди разходката, и докато успее да го извлече на улицата — под зоркия поглед на Хънт от прозорците, — дъждът вече беше преминал от приятен ръмеж в същински потоп.

Една дебела жаба клечеше отстрани на входа, под малкия навес, очаквайки някой дребен злочест ванир да прелети наблизо. Изгледа Брайс и Сиринкс, като преджапаха през локвите по тротоара отпред, спечелвайки си предупредително съскане от химерата, и се намърда по-близо до стената на сградата.

— Психопат — измърмори Брайс под барабаненето на пороя по качулката на дъждобрана си.

Усещаше лепкавия поглед на жабата по гърба си, докато се отдалечаваха. Макар и с размерите на юмрук, съществата намираха начини да бъдат същинска напаст. Особено за всички видове феи. Лехаба, въпреки че не напускаше библиотеката, ги ненавиждаше и се боеше от тях.

Тъмносиният й дъждобран не успя да предпази задълго черния й клин и бялата тениска. Сякаш дъждът не валеше, а извираше откъм земята. В зелените й гумени ботуши се събраха локви и краката й вече жвакаха с всяка стъпка под шибащия дъжд, докато палмите се люлееха и съскаха над нея.

Най-дъждовната пролет, отчитана някога, бяха обявили миналата вечер по новините. Напълно съгласна беше.

Жабата още стоеше до входа, като се върнаха — Сиринкс изпълни за рекордно време сутрешната си програма, — и Брайс съвсем целенасочено скочи в една локва, за да я оплиска с дъждовна вода.

Жабата й се оплези и се затътри лениво нанякъде.

Хънт стоеше до печката и май пържеше бекон. Надникна през рамо към нея, докато Брайс събличаше дъждобрана си, измокряйки целия под.

— Гладна ли си?

— Не.

Той присви очи.

— Трябва да хапнеш нещо, преди да тръгнем.

Тя махна небрежно с ръка и отиде да сипе храна в паничката на Сиринкс.

Като се изправи, Хънт тикна пред нея чиния с бекон, яйца и дебела препечена филийка.

— През последната седмица само те гледам как чоплиш храната си — упрекна я той. — Това не може да продължава.

Брайс врътна очи.

— Не ми харесва мъж да ми казва кога да ям.