Дом на пръст и кръв

— А как ти звучи приятел да ти казва, че си имала разбираемо тежка нощ и ставаш зла, когато си гладна?

Брайс се намръщи. Хънт продължаваше да държи чинията пред нея.

— Съвсем нормално е да си напрегната — коментира той.

И кимна към хартиената торба, която беше оставила до вратата — дрехите на Даника, сгънати и готови за анализ. Преди трийсетина минути дочу Хънт да се обажда на Виктория с молба да се снабди с мимирската диагностика на елфите. Тя отговори, че Деклан вече й я е изпратил.

— Не съм напрегната. Това са просто дрехи — каза Брайс. Той я изгледа съмнително и Брайс изръмжа: — Не съм. Ако ще да ги затрият някъде.

— Тогава яж.

— Не обичам яйца.

Ъгълчетата на устата му се вирнаха в усмивка.

— Пред очите ми си изяла поне трийсет.

Погледите им се срещнаха за един дълъг момент.

— И кой те е учил да готвиш? — попита Брайс.

Защото определено готвеше по-добре от нея. Окаяната вечеря, която му стъкми снощи, беше доказателство.

— Сам се научих. Полезно умение е за всеки войник. Прави те любимец във всеки легионерски лагер. Пък и съм живял два века. Би било грехота да не съм се научил да готвя толкова време. — Той пак тикна чинията под носа й. — Яж, Куинлан. Няма да допусна да затрият дрехите.

Хрумна й да хвърли чинията в лицето му, но накрая я взе и се пльосна на стола в единия край на трапезната маса. Сиринкс дотича до нея, надничайки с очакване към бекона.

След секунда на масата се появи и чаша кафе. Сметаната още се въртеше в спирала в черната течност.

Хънт се подсмихна.

— Не бива да излизаш без нужните провизии.

Брайс му показа среден пръст, взе телефона му от масата и нащрака няколко снимки: закуската, кафето, глупаво ухиленото му лице, Сиринкс, седнал до нея, и собствената й ядосана гримаса. Въпреки това изпи кафето.

Като тръгна към мивката да остави празната чаша, докато Хънт довършваше закуската си на масата, осъзна, че стъпките й не са били по-леки от доста време насам.

— И да не ги загубите — предупреди Хънт Виктория, която преглеждаше дрехите в торбата върху бюрото си.

Таласъмката вдигна поглед от избелялата сива тениска с щампа на виеща, загърната в роба фигура. „Баншитата".

— Във „Веществени доказателства" имаме дрехи на Даника Фендир и другите жертви.

— Знам, но използвайте и тези — каза Хънт. В случай че някой е подправил използваните миналия път. Пък и за да се почувства полезна Куинлан, която беше отишла в галерията да обслужи поредния надут клиент. Хънт и беше изпратил Наоми. — Получихте ли мимирската диагностика от Деклан?

— Нали ти казах по телефона, да. — Вик отново надникна в торбата. — Ще ти дам сигнал, ако попаднем на нещо.

Хънт разгърна един лист върху бюрото.

— Проверете за следи от някой от тези демони.

Виктория погледна списъка и пребледня. Ореолът през челото й изпъкна още повече.

— Мислиш, че е някой от тях?

— Надявам се, че не.

Списъкът се състоеше от няколко изчадия, които евентуално можеха да си съдействат с кристалоса, всичките толкова древни и страховити, че ужасът му нарастваше с всяко следващо име, което вписваше. Някои от тях бяха чудовищата от приказките за лека нощ. Всичките можеха да създадат същински кошмар, ако проникнеха в Мидгард. Хънт се беше сблъсквал с две от тях — и беше оцелял на косъм.

Той пак кимна към торбата.

— Сериозно говоря: пазете ги.

— Сантиментален ли ставаш, Аталар?

Хънт врътна очи и тръгна към вратата.

— Просто предпочитам топките ми да си останат на мястото.

Същата вечер Виктория уведоми Хънт, че диагностиката още тече. Мимирската технология на елфите беше много задълбочена и отнемаше доста време.

Хънт се молеше резултатите да не са толкова страшни, колкото очакваше.

Изпрати съобщение на Брайс, която тъкмо привършваше работа — засмя се, като видя, че отново се е прекръстила в телефонния му указател: Брайс е кралица.

До полунощ гледаха заедно риалити предаване за групичка сексапилни млади ванири, работещи в плажен бар на Коронските острови. Той се подърпа в началото — но след първия час сам започна да пуска следващите епизоди. И пак. И пак.

Не навреди и че в началото седяха в противоположните краища на дивана, но лека-полека се примъкваха един към друг, докато бедрото му не се долепи до нейното. Пък и той май се позаигра с плитката й. А тя май му позволи.

На сутринта Хънт тъкмо тръгваше след Брайс към асансьора, когато телефонът му иззвъня. Като погледна екрана, направи гримаса.

— Здравей, Мика.

— В кабинета ми. Петнайсет минути.

Брайс натисна копчето на асансьора, но Хънт й посочи към вратата на покрива. Щеше да я занесе по въздух до галерията, а после да продължи към Бизнес района.

— Добре — отвърна внимателно. — Да доведа ли госпожица Куинлан?

— Ела сам.

Връзката прекъсна.

54

Хънт влезе в кулата през задния вход, избягвайки местата, където би могъл да срещне Сандриел. Исая не му вдигна телефона, а знаеше, че не е добра идея да звъни повторно.

Като пристигна в кабинета на Мика, губернаторът гледаше през прозореца и силата му вече кипеше в стаята като зараждаща се буря.

— Защо си поръчал в лабораторията елфически изследвания върху стари веществени доказателства?