Дом на пръст и кръв

Телефонът й извибрира и двамата погледнаха заедно екрана му. Хвойна й беше написала:

Не мога, съжалявам. Репетиция.

След малко й писа отново:

Чакай малко. Защо пиеш в „Лета"? Пак ли пиеш? Какво е станало?

Хънт рече тихо:

— Може би и приятелката ти се опитва да ти каже нещо.

Брайс сви пръсти в юмруци и обърна телефона си с екрана надолу върху осветеното матирано стъкло на бара.

— Нямаше ли да ми разказваш сърцераздирателната история за удивителното ти гадже? Тя какво би казала, ако беше видяла как ме опипваш и ми изяждаш врата онази вечер?

Съжали за думите си в мига, в който напуснаха устата й. Съжали поради много причини, най-маловажната от които, че не спираше да мисли за онзи момент на лудост на покрива, когато устата му се впи във врата й и тя започна да се разпада в ръцете му.

За онова главозамайващо чувство — за чувството да бъде с него.

Хънт прикова в нея толкова дълъг поглед, че лицето й пламна.

Но накрая каза само:

— Ще те чакам у дома. — Последните думи отекнаха помежду им, а той остави още едно шишенце с лилав еликсир на бара. — Изпий това след трийсет минути.

После прекоси с тежки стъпки празното заведение и излезе на улицата.

Хънт тъкмо се беше настанил на дивана да гледа мача по сънбол, когато Брайс влезе в апартамента с две пазарски торби. Крайно време, мамка му.

Сиринкс скочи от дивана, хукна към нея и се изправи на задни лапи, за да си поиска целувка. Тя му угоди и разроши златистата му козина, преди да вдигне поглед към Хънт. Той просто отпи от бирата си и й кимна отривисто.

Брайс му кимна в отговор, сваляйки бързо очи от него, и тръгна към кухнята. Куцането й беше понамаляло, но не беше изчезнало.

Хънт беше изпратил Наоми да наблюдава улицата пред луксозния бар, докато той освобождаваше негативната енергия във фитнеса.

Опипвал я бил. Продължаваше да мисли за избора й на дума. И за истината: дори не се беше сетил за Шахар на онзи покрив. Нито в следващите дни. А докато се самозадоволяваше под душа същата вечер и всяка вечер след това, пак не мислеше за архангелката. Нито за миг.

И Куинлан сигурно го знаеше. Сигурно знаеше в коя рана е бръкнала.

Вариантите му бяха да й се развика или да потренира. И той избра втория.

Оттогава бяха минали два часа. През това време почисти обсидиановата сол от пода, разходи и нахрани Сиринкс и седна на дивана да я чака.

Брайс остави торбите на кухненския плот, а Сиринкс продължи да се навърта около краката й, инспектирайки всяка покупка. Докато следеше мача, Хънт също надникваше крадешком. Зеленчуци, плодове, месо, овесено мляко, краве мляко, ориз, черен хляб…

— Гости ли чакаме? — попита я накрая.

Тя извади един тиган и го сложи на котлона.

— Реших да приготвя късна вечеря.

Гърбът й беше изопнат като струна, раменете й — сковани. Изглеждаше ядосана, но фактът, че правеше вечеря, говореше друго.

— Разумно ли е да готвиш, след като си се наливала с уиски?

Тя му стрелна кръвнишки поглед през рамо.

— Опитвам се да направя нещо добро, а ти само ме затрудняваш.

Хънт вдигна ръце.

— Хубаво. Извинявай.

Брайс се върна при печката, завъртя копчето на котлона и отвори пакет с кайма.

— И не съм се наливала — поправи го тя. — Тръгнах си от „Лета“ малко след теб.

— Къде си ходила тогава?

— До отделението ми в един склад край Лунната гора. — Тя започна да подбира подправки. — Запазих много от личните вещи на Даника там. Сабин щеше да ги изхвърли, но аз ги спасих. — Изсипа каймата в тигана и махна към третата торба, която беше оставила до вратата. — Просто исках да се уверя, че Рогът не е сред тях, че не съм пропуснала нещо. И да взема някои от дрехите й, които бяха в спалнята ми онази нощ, но следователите не ги взеха. Знам, че имат достатъчно от първичното разследване, но реших, че и по тези може да намерим нещо.

Хънт отвори уста — да каже незнайно какво, — но Брайс продължи:

— След това отидох да напазарувам. Защото май не можем да ядем само подправки.

Хънт тръгна към кухнята с бирата в ръка.

— Искаш ли помощ?

— Не. Това е вечеря за извинение. Отивай да си гледаш мача.

— Не е нужно да се извиняваш.

— Държах се като кучка. Нека ти сготвя нещо, за да се реванширам.

— Като се има предвид колко лютив пипер изсипа в тигана току-що, не съм сигурен, че искам да приема извинението ти.

— Мамка му, забравих да сложа кимион! — Тя се завъртя към тигана, намали котлона и добави от подправката, разбърквайки я в мляното месо, което му миришеше на пуешко. После въздъхна. — Пълен провал съм.

Той й даде шанс да събере мислите си.

Брайс започна да реже лук с ловки, плавни движения.

— Честно казано, бях си провал и преди случката с Даника и… — Продължи да реже лука на равномерни шайби. — Не съм се поправила.

— Защо смяташ, че си била провал преди смъртта и?

Брайс изсипа лука в тигана.