Дом на пръст и кръв

— Така и не ми каза. Но остана с мен, докато не събрах кураж да се върна в къщата на баща ми. А докато се сетя да му благодаря, вече си беше тръгнал.

— Странно.

И… добре де, сега разбираше защо го бе призовала без страх, щом е постъпил така с нея в миналото.

— Може би заради котешкия облик му е станало любопитно коя съм.

— И очевидно си му липсвала.

Подвеждащ въпрос.

— Очевидно — отговори уклончиво тя. — Само дето не ни каза почти нищо ценно.

Тя отправи умислен поглед към празния кръг пред тях и извади телефона от джоба си. Хънт успя да види чий номер набира. Деклан Емет.

— Здрасти, Бри.

Около него ехтеше музика и гръмък мъжки смях.

Брайс не си губи времето с любезности.

— Посъветваха ни да проучим случая отново и това вероятно означава да направим нови анализи на жертвите и местопрестъплението отпреди няколко години. Сещаш ли се какво бихме могли да преразгледаме?

От другата страна на линията се чу как Рун попита „Брайс ли е?“. Деклан не му отговори.

— Определено бих направил мирисна диагностика. Ще ви трябват дрехи на жертвите.

Брайс отвърна:

— Сигурно са направили такава преди две години.

— Обикновена или мимирска?

— Каква е разликата?

— Мимирската е по-надеждна. И е относително нов метод.

Брайс погледна Хънт и той поклати бавно глава. Тя каза тихо в телефона:

— Не са правили мимирска диагностика.

Деклан се поколеба.

— Ами… това е елфическа технология. Предоставяме я на легиона за големите им случаи. — Кратка пауза. — Някой е трябвало да я спомене.

Хънт се напрегна.

— Имали сте достъп до такава технология преди две години? — попита Брайс.

Деклан пак се умълча.

— Ох, проклятие!

Тогава вече Рун му взе телефона.

— Брайс, получихме директна заповед да не разследваме случая по тези методи. Беше решено елфите да стоят настрана.

Отчаяние, ярост и скръб избухнаха едновременно по лицето й. Свободната й ръка се сви в юмрук.

Знаейки, че Рун ще го чуе, Хънт заяви:

— Есенния крал е абсолютно копеле, наясно ли си?

Брайс изръмжа:

— Възнамерявам да му го кажа лично.

И затвори телефона.

— Какво? — попита Хънт.

Но тя вече изхвърчаше от апартамента.

52

Кръвта бучеше в ушите й, докато препускаше по мокрите улици на Стария площад, чак до Пет рози. Вилите сияеха в дъжда — домове като палати със старателно поддържани ливади и градини зад огради от ковано желязо. Елфи или метаморфи от Помощната гвардия стояха на пост на всеки ъгъл.

Сякаш жителите на района живееха под постоянен стрес, че перегрините и шепата роби в Лунния град може да ги ограбят всеки момент.

Брайс прелетя покрай гигантската мраморна сграда на Елфическите архиви, по чиито множество колони се спускаха цели завеси от увивни цветя. Рози, жасмин, глицинии — всичките в постоянен цъфтеж, независимо от сезона.

Стигна чак до внушителната бяла вила, обгърната в розови рози, и портата й от ковано желязо, охранявана от четирима елфически воини.

Те заприщиха пътя й и Брайс спря, подхлъзвайки се на мократа настилка.

— Пуснете ме да вляза — процеди задъхано, през зъби.

Стражите дори не мигнаха.

— Имате ли уговорена среща с Негово Величество? — попита единият.

— Пуснете ме да вляза — повтори тя.

Баща й бе знаел. Бе знаел за съществуването на тестове, способни да разкрият убиеца на Даника, но си беше замълчал.

Умишлено се беше дистанцирал от разследването.

Трябваше да го види. Да чуе истината от неговата уста. Не я интересуваше колко е часът.

Полираната черна врата беше затворена, но вътре светеше. Беше си у дома. Трябваше да си е у дома.

— Не и без записан час — настоя същият страж.

Брайс направи крачка към тях и нещо я отблъсна — силно. Гореща стена обграждаше имението, несъмнено издигната с енергията на елфите пред нея. Единият се подсмихна. Лицето й пламна, очите й запариха.

— Идете да кажете на краля си, че Брайс Куинлан трябва да говори с него. Веднага.

— Върни се, когато имаш записан час, мелез — обади се един от другите стражи.

Брайс удари с длан щита им, който дори не трепна.

— Кажете му…

Стражите се сковаха от тъмната могъща сила, която изригна иззад нея. По калдъръма пробягаха светкавици. Елфите спуснаха ръце към мечовете си.

Хънт заяви с глас като гръм:

— Дамата иска аудиенция с Негово Величество.

— Негово Величество не е на разположение — обяви единият страж, очевидно забелязал ореола през челото на Хънт. Брайс рядко виждаше по-отвратителни неща от презрителната усмивка, която се разля по лицето му. — Особено за Разгромени нищожества и нечистокръвни помиярки.

Хънт пристъпи към тях.

— Кажи го пак.

Усмивката не падна от лицето на стража.

— Веднъж не ти ли стигаше?

Хънт сви ръце в юмруци до тялото си. И Брайс осъзна, че наистина ще го направи. Ще размаже тези копелета заради нея и ще си проправи път през портите с насилие, за да й даде шанс да поговори с краля.

Рун се появи откъм близката пресечка, обгърнат в сенки, с прилепнала към главата му черна коса. Флин и Деклан го следваха по петите.

— Отстъпете — нареди Рун на стражите. — Отстъпете, мамка ви.

Те не се подчиниха.

— Дори вие, принце, нямате право да дадете такава заповед.