Дом на пръст и кръв

Сенките на Рун се разгърнаха около раменете му като призрачни криле, но той каза на Брайс:

— Има битки, които си струва да подхванеш с него. Това не е една от тях.

Брайс се отдалечи на няколко метра от портата, въпреки че стражите вероятно чуваха всичко от такова разстояние.

— Умишлено не е помогнал да открият убиеца на Даника.

— Някои биха го нарекли възпрепятстване на имперско разследване — вметна Хънт.

— Ти не се бъркай, Аталар — изръмжа Рун. Пресегна се към ръката на Брайс, но тя отстъпи назад. Принцът стисна челюсти. — Водиш се член на този двор, за твое сведение. Забъркала се беше в огромна каша. Затова той реши, че е за твое добро да остави случая и да не дълбае по-надълбоко.

— Сякаш някога го е интересувало моето добро.

— Интересуваше го достатъчно да ме изпрати за твоя охрана у вас. Ти обаче предпочете да си вземеш Аталар за секси съквартирантче.

— Той просто иска да намери Рога — озъби му се Брайс. — Не го прави заради мен. — Тя посочи къщата отвъд желязната ограда. — Отивай вътре и кажи на онова лайно, че никога няма да забравя предателството му. Никога. Едва ли ще му пука, но ти все пак му кажи.

Сенките на Рун се усмириха, спуснаха се от раменете му.

— Съжалявам, Брайс. За Даника…

— Да се си посмял — кипна тя — да изговориш пак името й.

Можеше да се закълне, че по лицето на брат й пробяга болка, която дори сенките му не успяха да прикрият. Въпреки това му обърна гръб и видя как Хънт ги наблюдава със скръстени ръце.

— Ще се видим в апартамента — каза му и пак побягна.

Наистина беше гадно от нейна страна да не предупреди Хънт кого призовава. Признаваше си.

Но по-гадно беше от страна на баща й да не й осигури достъп до елфическата диагностика.

Брайс не се прибра у дома. На половината път реши да отиде другаде. „Белият гарван“ беше затворен, но и някогашният й любим бар я устройваше.

„Лета" работеше. И слава на боговете, защото бедрото й пулсираше болезнено, а стъпалата й бяха целите в мазоли от тичането с глупавите й балеринки, които изхлузи веднага щом седна на един от кожените щъркели пред бара. Въздъхна блажено, като опря боси крака в хладния месингов лост по продължение на бара от тъмно дърво.

Заведението не се беше променило изобщо през двете години, откакто за последно беше стъпвала на пода му, изрисуван с оптична илюзия от черни, сиви и бели кубове. Колоните от черешово дърво все така се издигаха като дървета, образуващи с преплетените си клони резбования куполест таван, обгърнал отвисоко помещението с чисти линии и отсечени ъгли от матирано стъкло и черен метал.

Преди пет минути писа на Хвойна да я покани на питие. Още не беше получила отговор. Затова погледа новините на екрана над бара — предаваха кадри от калните бойни полета в Пангера, осеяни с останки от механични костюми като счупени играчки и тела на човеци и ванири, докъдето погледът стигаше. Гарваните вече пируваха.

Дори човешкият помощник-сервитьор с натоварена количка беше спрял да види касапницата с изопнато от ужас лице. Барманът му изрева да не се мотае, но Брайс забеляза блясъка в кафявите очи на момчето. Гнева и решимостта в тях.

— Какво пък толкова — измърмори под носа си и глътна от уискито пред себе си.

Вкусът му беше точно толкова остър и отвратителен, колкото си спомняше — прогори цялото й гърло. Точно това й трябваше. Отпи още една глътка.

Малка бутилка с някакъв лилав тонизиращ еликсир се тропна на бара до нейната чаша.

— За крака ти — обясни Хънт, сядайки на щъркела до нея. — Пий.

Тя погледна пак стъкленицата.

— Ходил си до медвещер?

— Зад ъгъла има една клиника. Предположих, че няма да си тръгнеш скоро оттук.

Брайс пийна от уискито.

— Правилно си предположил.

Той побутна еликсира към нея.

— Изпий първо него.

— И няма да ме нахокаш, че нарушавам правилото си да не пия алкохол?

Той опря лакти на бара и прибра крилете си.

— Правилото си е твое, можеш да го отмениш когато си поискаш.

Все тая. Тя взе шишенцето, извади тапата му и го пресуши. После направи гримаса.

— Има вкус на гроздово безалкохолно.

— Поръчах й да е сладко.

Тя запърха с мигли.

— Защото аз съм сладка ли, Аталар?

— Защото знаех, че няма да го изпиеш, ако има вкус на спирт за разтривки.

Тя вдигна чашата с уиски.

— Не бъди толкова сигурен.

Хънт извика бармана, поръча си вода и каза на Брайс:

— Е, днес мина добре.

Тя изхихика и пак глътна от уискито. Богове, беше ужасно. Как бе могла да поглъща такива количества едно време?

— Страхотно.

Хънт пийна от водата си. Впи дълъг поглед в нея, после каза:

— Виж какво, ще седя тук, докато се отрязваш, щом така си решила, но ще ти кажа едно: има по-добри начини за преодоляване на трудностите.

— Благодаря, мамче.

— Сериозно говоря.

Барманът й сервира още едно уиски, но Брайс не отпи от него.

Хънт продължи внимателно:

— Не само ти страдаш заради тежка загуба.

Тя подпря глава на едната си ръка.

— Разкажи ми за нея, Хънт. Да чуем най-сетне пълната, нецензурирана версия на сълзливата ти история.

Той задържа погледа й.

— Не бъди кучка. Опитвам се да говоря с теб.

— А аз се опитвам да се напия — отвърна тя и вдигна чашата си.