Дом на пръст и кръв

Хънт прокара ръка през косата си.

— Може да е имало няколко кристалоса…

— Не — настоя тя, оставяйки листовете на бюрото. — Не кристалос е убил Даника.

Хънт сбърчи чело.

— Но нали си била на местопрестъплението. Видяла си демона.

— Видях го в коридора, не в апартамента. Даника, глутницата и последните три жертви бяха на парчета.

Едвам намираше сили да го изрече, да мисли отново за това.

Последните пет дни… не бяха лесни. Трябваше й много воля да преодолее шока от срещата със Сабин на покрива. От неочакваното й разкритие за Даника. И ако през цялото това време бяха търсили не където трябва.

Брайс вдигна снимката.

— Раните са различни. Кристалосът се опитваше да достигне сърцето ти, органите ти. Не да те превърне в купчина месо. Даника, глутницата „Дяволи“, Терциан, прислужничката и стражът от храма нямаха такива рани. Нито такава отрова в телата си. — Хънт просто примига. Гласът й пресекна. — Ами ако в света ни е влязло нещо друго? Ако кристалосът е бил призован да търси Рога, но заедно с него е дошло и нещо друго онази нощ? Ако някой е имал силата да призове кристалос, защо да не призове различни видове демони?

Хънт се замисли.

— Не се сещам за демон, който да унищожава по такъв начин жертвите си. Може да е друго древно изчадие, изпълзяло от Ямата. — Той потри врата си. — Ако кристалосът е убил тази дриада и другите жертви, чиито тела са попаднали в реката през канализацията, защо му е на някого да призовава два вида демони? Кристалосът си върши работата достатъчно добре.

Брайс вдигна ръце.

— Нямам представа. Но ако всичките ни предположения за смъртта на Даника са грешни, трябва да разберем как е умряла всъщност. Трябва ни външна помощ.

Той се почеса по долната челюст.

— Имаш ли някого предвид?

Тя кимна бавно, със свит от ужас стомах.

— Обещай ми, че няма да откачиш.

51

— Да призоваваме демон е страшна глупост — прошепна Хънт. Отвъд затворените пердета на апартамента вече се спускаше нощ. — Все пак точно така е започнала цялата тази лудница.

Стояха в тъмната и всекидневна, оградени с мъждукащи свещи. Сиринкс беше заключен в клетката си, загърната с одеяла и опасана със защитен кръг от бяла сол.

Но солта около и пред тях върху светлия под, смърдяща на плесен и гнила пръст, беше черна. Брайс незнайно кога беше смляла буцата обсидианова сол — вероятно в шибания си кухненски робот. Въпреки че беше хвърлила десет бона за нея, не я третираше с особена почит. Метнала я беше в един от кухненските шкафове като опаковка чипс.

Хънт чак сега осъзнаваше, че я е пазила за момента, в който ще й потрябва.

Сега беше оформила два кръга с обсидиановата сол. Единият беше до прозореца, около метър и половина в диаметър. Другият — достатъчно голям да побере и двама им.

Брайс каза:

— Няма да губя повече време в питане и разпитване из града за демона, убил Даника. Ще си спестя много главоболия, като се обърна директно към източника.

— Като се обърнеш директно към източника, ще свършиш размазана на някоя стена. А в по-лекия случай ще те арестуват за призоваване на демон в жилищна зона.

Мамка му! Той самият трябваше да я арестува.

— Никой не обича доносници, Аталар.

— Част от работата ми е да докладвам.

Тя вдигна тъмночервена вежда.

— Да бе, да, господин Сянката на Смъртта.

Брайс влезе при него в кръга от черна сол. Дългата й конска опашка, позлатена от светлината на свещите, се закачаше за яката на коженото й яке.

Пръстите му потрепнаха, сякаш всеки момент щяха да посегнат към копринените кичури. Да ги прокара между тях. Да хване опашката йв юмрук и да придърпа главата й назад, разкривайки отново шията й за устата му. За езика му. За зъбите му.

Хънт изръмжа:

— Нали съзнаваш, че работата ми е да не позволявам на такива демони да влизат в нашия свят?

— Няма да ги пускаме на свобода — изсъска тя. — Това е безобидно като телефонно обаждане.

— С адското му число ли ще го призовеш?

Много демони си имаха свои числа, които служеха като един вид древен електронен адрес.

— Не ми трябва. Този знам къде да го намеря. — Хънт понечи да каже нещо, но Брайс му взе думата. — Обсидиановата сол ще го задържи в кръга.

Той погледна кръговете, които беше направила, и въздъхна. Хубаво. Въпреки че споренето с нея беше почти толкова съблазнително, колкото любовните игри, и на него не му се искаше да губят повече време.

В следващия момент температурата в стаята спадна. Рязко.

И когато дъхът му започна да излиза на бели облаци, когато в малкия кръг се появи хуманоидна мъжка фигура, бълваща тъмна сила, от която стомахът му се сви…

Брайс се ухили на Хънт и сърцето му спря.

— Изненада.

Беше обезумяла. Щеше да я убие заради това — ако и двамата не се гътнеха до броени секунди.

— Кой е това?

По всички повърхности в стаята започваше да се образува лед. Колкото и дрехи да бяха облекли, не можеха да се предпазят от студа, който демонът носеше със себе си. Проникваше през всички катове, изтръгвайки дъха от дробовете му с хищни пръсти. Брайс си пое треперлива глътка въздух — единственият знак за дискомфорта й, докато стоеше изправена пред другия кръг в стаята. И мъжа в тъмните му граници.