— Това е поредното малоумно пророчество на елфите — измърмори Брайс. — „Когато мечът и ножът се обединят, ще се обедини и народът ни.“
— Да, резбовано е на входа на архивите, каквото и да означава — каза Рун.
Брайс му се усмихна леко.
Хънт се ухили. Скромната й усмивка му се отрази като слънце след дълги дъждовни дни.
Брайс се престори, че не го вижда, но Рун му стрелна остър поглед.
Сякаш знаеше за всяка мръсотия, която Хънт си беше представял с Брайс, за всички начини, по които се беше самозадоволявал, фантазирайки си, че не собствената му ръка му доставя удоволствие, а нейните ръце, устата й, гъвкавото й тяло.
Мамка му — здравата беше загазил.
Рун само изпухтя, сякаш знаеше и това, и прибра меча в ножницата му.
— Много ми се иска да разгледам Елфическите архиви — въздъхна Лехаба. — Толкова древна история на едно място, толкова възхитителни предмети.
— Държани под ключ и предоставяни само на най-чистокръвните елфи — довърши вместо нея Брайс и изгледа Рун многозначително.
Той вдигна ръце.
— Опитах се да внеса промени в правилата — защити се той. — Но без успех.
— Допускат посетители на официалните празници — обади се Лехаба.
— Само от предварително одобрен списък — добави Брайс. — В който
Лехаба се обърна на една страна върху диванчето си и опря глава на едната си огнена ръка.
— Мен ще ме пуснат. Аз съм потомка на кралица Рантия Драл.
— Аха, а аз съм седмият астер — отвърна сухо Брайс.
Хънт се постара да не реагира на тона й. На първата искрица в него, която чуваше от дни.
— Истина е — настоя Лехаба, обръщайки се към Рун. — Тя ми е прапрапрапрапрапрабаба, детронирана по време на Стихийните войни. Семейството ни изпаднало в немилост…
— Историята се променя с всеки разказ — обясни Брайс на Хънт и той се подсмихна скришом.
— Нищо подобно — простена Лехаба. Вече и Рун се усмихваше. — Имали сме шанс да си върнем титлата, но прапрабаба ми била изритана от Вечния град заради.
— Изритана?
— Да,
Брайс отпи от водата си.
— На този етап, момчета, обикновено започва да си проси пари, за да откупи свободата си.
Лехаба почервеня.
— Не е вярно. — Тя посочи Брайс с пръст. — Прабаба ми се е сражавала рамо до рамо с Хънт срещу ангелите. И
Думите й изпращяха като светкавица през тялото му. Всички се обърнаха към него.
— Съжалявам.
Не му хрумнаха други думи.
— О, Ати — каза Лехаба, прелитайки до него с порозовял пламък. — Не исках да… — Тя обгърна бузите си с длани. — Не виня лично
— Аз предвождах силите ни. Кой друг да обвиниш за съдбата на народа си?
Думите му прозвучаха толкова празно, колкото ги чувстваше.
— Но си действал под командването на Шахар — каза Данаан, чиито сини очи не пропускаха нищо.
Хънт настръхна, чувайки името й от устата на принца. И веднага погледна към Куинлан, готов да изтърпи осъдителното съгласие по лицето й.
Но намери само тъга. И нещо като състрадание. Сякаш и тя го разбираше, както той беше осъзнал, че я разбира в онова стрелбище, когато видя всяко строшено парченце в нея, но не се уплаши от нащърбените краища. Под масата върхът на обувката й докосна ботуша му. Малко потвърждение, че наистина вижда чувството му за вина, болката му, но няма да избяга от тях. Гърдите му се стегнаха.
Лехаба се прокашля и попита Рун:
— Посещавал ли си Елфическите архиви в Авален? Говорят, че там разполагали с много по-внушителна колекция.
Тя заусуква една огнена къдрица около пръста си.
— Не — отвърна Рун. — Но елфите от мъгливия остров са още по-неприветливи от тези тук.
— Обичат да трупат богатства, а? — отбеляза Лехаба, хвърляйки поглед към Брайс. — Също като теб, Биби. Все пилееш пари по себе си, но на мен никога нищо не ми купуваш.
Брайс отдръпна крака си.
— Не ти ли купувам ягодов тютюн за наргилето през седмица?
Лехаба скръсти ръце.
— Това не е подарък.
— Казва феичката, която си спретва подводница под оня стъклен купол и пуши вътре цяла нощ с нареждане да не я безпокоя.
Брайс се облегна в стола си, самодоволна като котка, и Хънт едва не се ухили отново заради игривия блясък в очите й.
Тя грабна телефона му от масата и го снима, преди да е успял да се дръпне. После снима и Лехаба. Накрая и Сиринкс.
Дори да забеляза, че не снима само него, Рун си замълча. Макар че Хънт можеше да се закълне, че сенките в стаята се сгъстиха.
— Биби, искам само да ме цениш повече — заяви Лехаба.
— Боговете да са ми на помощ — промърмори Брайс и този път дори Рун се усмихна.
Телефонът на принца иззвъня и той вдигна, преди Хънт да види кой го търси.
— Флин.
Хънт чу смътно гласа на Флин.
— Трябваш ни в квартирите. Някакви се сбиха, че нечие гадже спало с някого си, и честно казано, грам не ми дреме, ама добре се понатупаха.
Рун въздъхна.
— Идвам до петнайсет минути — обяви той и затвори.
Хънт попита:
— Сериозно ли се обръщат към теб за дребни сбивания?
Рун плъзна ръка по дръжката на Звездния меч.