Дом на пръст и кръв

— Нищо — отсече тя, но гръбнакът й се напрегна осезаемо.

Рун като че ли се канеше да погне братовчедка си, затова Хънт им направи услуга — и на себе си, откровено казано, — заявявайки:

— Чакаме сведения от мой информатор от Морета и океани за евентуален модел в нападенията на демона. Случайно да си чел някъде, че кристалосът е способен да неутрализира магията на жертвата си?

Дори дни по-късно още мислеше за това — за усещането силата да угасне във вените му.

— Не. Не намирам нищо за създаването на кристалоса, освен че е направен с кръвта на първия принц от рода Звезделф и жизнената сила на самия Звездоядец. Никъде не пише, че неутрализира магия. — Рун кимна към него. — Никога ли не си срещал демон с такава способност?

— Никога. Възможно е с някои вещерски заклинания и с горсиански камъни, но това е различно.

Беше си имал работа и с двете. Преди да го обезсилят с вещерското мастило на челото, му сложиха окови от рядък метал, добит от горсианските скали на планината Долос, чиито свойства заприщваха достъпа до магия. Използваха такива за най-големите врагове на империята — Кошутата обичаше да ги използва, когато с разпитвачите й пречупваха ванирите сред бунтовническите шпиони и водачи. Но вече от години в квартирите на 33-ти витаеше слух, че бунтовниците правели опити за производство на спрей от метала, с който да атакуват ванирските воини в битки.

Рун махна към древната книга, която беше оставил на масата преди дни и още си стоеше отворена на главата за Звезделф.

— Щом самият Звездоядец е влял жизнената си сила в кристалоса, вероятно затова демонът е способен да изяжда магията на врага си. Както заради кръвта на принц Пелиас е способен да намери Рога.

Брайс се намръщи.

— Значи инстинктът ти на Избраник не ти е помогнал да проследиш Рога?

Рун подръпна сребърната халка през долната си устна.

— Не. Но тази сутрин получих съобщение от една медвещица, с която се запознах онзи ден; същата, която закърпи Хънт в нощната градина. Само догадки са, но тя спомена, че пускали на пазара сравнително ново лекарство. Синтетична лечебна магия. — Хънт и Брайс изопнаха гърбове. — Може да има доста неприятни странични ефекти, ако не се прилага внимателно. Тя няма достъп до точната му формула и резултатите от експериментите, но твърди, че според изследванията оздравителните му сили били двойно по-големи от тези на първосвета.

— И мислиш, че може да поправи Рога? — попита Брайс.

— Възможно е. Би отговаряло на онази глупава главоблъсканица за светлина, която не е светлина, и магия, която не е магия. Синтетичният продукт е нещо такова.

Очите й просветнаха.

— И… вече е на пазара?

— Пуснали го преди няколко години. Не са го тествали върху неодушевени предмети, но кой знае? Щом не са успели да поправят Рога с истинска магия, може пък ние да успеем с изкуствено създадено средство.

— За пръв път чувам за синтетична магия — каза Хънт.

— Аз също — призна Рун.

— Значи може и да сме намерили начин да поправим Рога — подхвана умислено Брайс, — но не и самия Рог. — Тя въздъхна. — И още не знаем дали Даника го е откраднала на шега, или със сериозна цел.

Рун подскочи.

— Даника го е откраднала?

Брайс изтръпна, но все пак сподели с принца всичко научено. Като приключи, Рун се облегна в стола си с шокирано изражение.

Хънт прекъсна тишината.

— Важното е, че Даника е откраднала Рога, независимо дали за забавление, или за да прави нещо с него.

Рун попита внимателно:

— Според теб за себе си ли го е взела? За да го поправи и да го използва?

— Не — отвърна тихо Брайс. — Може и да е имала тайни от мен, но познавах сърцето й. Никога не би използвала толкова опасно оръжие, способно да застраши целия свят. — Тя прокара ръце по лицето си. — Убиецът й още е на свобода. Даника може да е откраднала Рога, за да не попадне в негови ръце. Той я е убил, за да се докопа до него, но явно не го е намерил, щом още го издирва с помощта на кристалоса. — Тя махна към меча на Рун. — Това чудо няма ли да те насочи към Рога? Продължавам да твърдя, че най-сигурният ни шанс да заловим убиеца е да го примамим с артефакта.

Рун поклати глава.

— Мечът не действа така. Освен че е претенциозен кой ще го използва, е лишен от всякаква сила без ножа.

— Нож ли? — учуди се Хънт.

Рун извади меча с металическо стържене и го остави на масата между тях. Брайс се отдръпна назад, а по жлеба на острието се спусна зрънце звездна светлина и проблесна на върха му.

— Тарикатско — коментира Хънт и Рун, който беше вдигнал вежда към Брайс, несъмнено очаквайки дълбока почит от нейна страна към меч, по-древен от града и първите ванири в Мидгард, го изгледа кръвнишки.

— Мечът е само едната част от двойка — обясни му Рун. — От иридиума, добит от същия метеорит, който някога паднал в стария ни свят, бил изкован и нож с дълго острие. — Старият свят, който елфите напуснали, за да влязат в Мидгард през Северната пукнатина. — Но сме го изгубили много, много отдавна. Дори в Елфическите архиви няма сведения за това къде е изчезнал, но явно е било по време на Първите войни.