Дом на пръст и кръв

— Защо не?

— Ти си принц.

— Не разбирам защо от твоята уста звучи като обида — изръмжа Рун.

— Защо не се занимаваш с… по-сериозни неща? — поясни Хънт.

Брайс отговори вместо братовчед си:

— Защото татенцето му го е страх от него.

Рун й стрелна предупредителен поглед.

— Той ме превъзхожда и по сила, и по звание.

— Въпреки това се е постарал да ти стъпи на врата възможно най-рано, все едно си диво животно, което трябва да обуздае — каза кротко Брайс, но Рун се напрегна.

— Всичко си беше наред — отвърна стегнато принцът, — докато ти не се появи.

Хънт се приготви за неизбежната буря.

Брайс продължи:

— Имало го е по времето, когато се е родил предишният принц от Звезделф. Питал ли си го някога какво му се е случило? Защо е умрял, преди да направи Скока?

Рун пребледня.

— Не ставай глупава. Претърпял е злополука по време на Изпитанието си.

Хънт задържа изражението си неутрално, а Брайс просто се облегна назад в стола си.

— Щом казваш.

— Още ли вярваш в онези глупости, които ми плямпаше като малка?

Тя скръсти ръце.

— Исках да ти отворя очите за него, преди да е станало твърде късно и за теб.

Рун примига учудено, после изопна гръб и стана, клатейки глава.

— Повярвай ми, Брайс, очите ми отдавна са отворени. Все пак живея с него. — Рун кимна към заринатата маса. — Ако науча нещо ново за Рога или синтетичната магия, ще ви дам знак. — Той погледна Хънт в очите и добави: — Внимавай.

Хънт му отвърна с полуусмивка, която казваше, че отлично знае с какво трябва да внимава. И не му пука.

Две минути след като Рун си тръгна, звънецът на входната врата изжужа отново.

— Какво иска сега, да го вземат мътните? — измърмори Брайс, грабна таблета, на който Лехаба гледаше глупавите си предавания, и отвори прозореца на камерите за видеонаблюдение.

И изписука. Видра с жълта светлоотразителна жилетка стоеше изправена на задните си крака, натиснала с лапичка по-ниския звънец, който Брайс беше накарала Джесиба да сложи заради дребните посетители на галерията. С надеждата, че някой ден ще види пухест мустакат вестоносец на прага.

Брайс скочи от стола си и хукна нагоре по стълбището.

Съобщението от Тарион беше кратко и сладко.

„Мисля, че това ще ви заинтригува. Целувки, Тарион“.

— Целувки? — учуди се Хънт.

— Очевидно са за теб — каза Брайс, още усмихната от срещата с видрата.

Беше дала на дребния вестоносец един сребърен знак, с който си спечели доволно трепване с мустачки и малка зъбата усмивчица.

Вероятно най-хубавият момент от деня й. Седмицата. Годината.

Всъщност в целия й живот.

Сложиха пакета върху бюрото в изложбената зала, Брайс махна посланието на Тарион от купчината листове отдолу и Хънт ги запреглежда.

Лицето й пребледня, като видя снимката в ръката на Хънт.

— Това труп ли е?

Хънт изсумтя.

— Каквото е останало от него, след като Тарион го е извадил от леговището на един собек.

Студена тръпка пробяга по гръбнака й. Високи поне осем метра и тежащи по около хиляда и петстотин килограма, люспестите, мускулести собеци бяха сред най-страшните върховни хищници в реката. Безпощадни, силни гиганти, чиито зъби можеха да разполовят всеки. Пред възрастен мъжки собек отстъпваха повечето ванири.

— Той е ненормален.

Хънт се засмя.

— О, да, определено.

Брайс разгледа смръщено ужасяващата снимка и прочете бележките на Тарион.

— Твърди, че следите от зъби по торса не съвпадали със захапката на собек. Жертвата е била мъртва, когато е попаднала в Истрос. Собекът явно е видял лесна плячка и я е завлякъл в леговището си, за да я изяде по-късно.

Тя преглътна сухо и пак огледа трупа. Дриада. Гръдният й кош беше разкъсан, сърцето й другите органи липсваха и цялото й тяло беше нахапано…

— Раните й приличат на твоите от кристалоса. А в лабораторията на мера са установили, че смъртта е настъпила преди около пет дни, съдейки по нивото на разложение.

— Нощта, в която нападна и нас.

Брайс прегледа лабораторния анализ.

— В раните е имало прозрачна отрова. Тарион пише, че я усетил в трупа още преди да направят изследванията. — Повечето от Дома на морета и океани умееха да долавят болести, слабости и очевидно отрови в телата на другите. — И като направили тестовете… — Тя въздъхна. — Оказало се, че отровата неутрализира магия. — Значи трябва да е бил кристалос. Брайс изтръпна, но продължи да чете. — Тарион прегледал досиетата на повечето неидентифицирани тела, намерени от мерите през последните години. Намерил две с подобни рани и прозрачна отрова, докладвани точно по времето, когато… — Тя преглътна. — Когато умряха Даника и глутницата. Дриада и метаморф лисица. И двамата били обявени за изчезнали. Този месец са намерили пет трупа с такива рани и отрова. Всичките жертви са обявени за изчезнали, но с няколко седмици закъснение.

— Значи вероятно самотници, без много близки приятели и роднини — каза Хънт.

— Може би.

Брайс пак огледа снимката. Насили се да погледне отблизо раните. В залата се спусна тишина, нарушавана единствено от далечните звуци от предаването на Лехаба на долния етаж.

Накрая каза тихо:

— Това не е съществото, което уби Даника.