Документът на Матлок

— Добър ден — каза. — Надявам се, че не сте дошли само заради книжата. Те могат и да почакат. Вярно е, че ние работим седем дни в седмицата, но не очакваме същото и от другите.

— И без това имам работа в Хартфорд, не съм дошъл само за това!

— Седнете, седнете. Ще пиете ли нещо?

— Не, благодаря. — Матлок се отпусна в огромното тапицирано с черна кожа кресло. Такива имаше вече само в най-старите и почитани мъжки клубове. Блакстоун седна отново зад бюрото си. — Всъщност аз доста бързам. Бих желал да подпиша договора, да ви платя и да тичам по-нататък.

— Разбира се. Документите са готови. — Блакстоун взе една папка от бюрото си и се усмихна. — Както споменах и по телефона, бихме искали да ни отговорите на няколко въпроса. Извън онова, което ни инструктирахте. По този начин ще изпълним по-добре разпорежданията ви. Няма да ви задържа дълго.

Матлок не се изненада. Това бе причината, поради която искаше да се срещне с Блакстоун. Предположи, че след като той разбере за какво става дума, ще може да му помогне. Може би неохотно, но все пак, ако предложеше и допълнително възнаграждение… Затова искаше да се срещне с Блакстоун на четири очи. Ако успееше да го купи, щеше да спечели доста време.

— Ще ви отговоря на каквото мога. Както вече сте разбрали, момичето беше премазано от бой.

— Да, знаем. Озадачава ни обаче защо никой не иска да ни каже каква е причината за побоя. Никого не бият просто така, за нищо. Е, случва се, но полицията се справя добре и от нас няма нужда… Явно знаете нещо, което на полицията не е известно.

— Да, така е.

— Тогава защо не им го кажете? Защо наемате нас? Местната полиция охотно ще осигури охрана, ако за това има уважителна причина, и ще ви излезе далеч по-евтино.

— Говорите така, сякаш се отказвате от сделката.

— И често го правим — усмихна се Блакстоун. — Но ви уверявам, че винаги без удоволствие.

— Тогава защо…

— Вие не сте случаен клиент — прекъсна го Блакстоун. — Син сте на много уважаван и известен човек. Искаме да знаете, че имате и друг избор. Ние така разсъждаваме.

— Откровен сте. Ценя това. С други думи, внимавате да не пострада доброто ви име.

— Правилно сте ме разбрали.

— Добре. И аз се грижа за своето добро име. Само че не става дума за него, а за момичето. За мис Балантайн. Най-просто казано, тя прояви лош вкус при избора на приятелите си. Интелигентно момиче е, с бъдеще, но за жалост интелигентността й не се… разпростира и в други области.

Матлок умишлено млъкна, извади пакет цигари и бавно запали една. Паузата подействува. Блакстоун заговори:

— Имала ли е материална изгода от тези познанства?

— Никаква. Напротив, била е използувана. Но разбирам защо питате. В наши дни в университетските градчета могат да се изкарат добри пари, нали?

— Откъде да знам? Университетите не са в нашата сфера. Блакстоун отново се усмихна и Матлок разбра, че лъже. От професионални съображения, разбира се. — Ясно.

— И така, мистър Матлок, защо са я били? И какво смятате да предприемете?

— Според мен били са я, за да я сплашат — да не разкрие сведения, с които обаче тя не разполага. Смятам да изнамеря онези, които са го сторили, и да им кажа да я оставят на мира.

— А ако отидете в полицията, нейните познати — бивши познати — ще бъдат разпитани и ще провалят блестящото й бъдеще.

— Точно така.

— Завързана история… Кои са тези хора?

— Не ги познавам по име… Все пак знам с какво се занимават. Главно с хазарт. Мисля, че в това отношение можете да ми помогнете. Естествено, готов съм да заплатя допълнително за услугата.

— Ясно. — Блакстоун стана и заобиколи стола си. Без видима причина прекара пръсти по копчетата на изключената климатична инсталация. — Прекалено много искате от нас.

— Не искам имена. Бих желал да ги имам, разбира се, и ще платя добре за тях… Ала ще се задоволя и с местата, където се подвизават. Мога да ги открия и сам, добре знаете. Но ще ми спестите време.

— Доколкото разбрах, интересувате се от… частни клубове. Частни организации, където членовете се събират, за да вършат неща по свой вкус.

— Далече от окото на закона. Места, където частни лица могат да следват естествените си наклонности да залагат. Оттам бих искал да започна.

— Мога ли да ви разубедя? Възможно ли е да ви убедя вместо това да се обърнете към полицията?

— Не.

Блакстоун отиде до картотеката на лявата стена, извади ключ и я отвори.

— Както казах, завързана история. Звучи напълно приемливо. Само дето не вярвам нито на една дума… Но вие, изглежда, сте твърдо решен и това ме тревожи.

Извади от картотеката плоска метална кутия и я занесе на бюрото. Избра от верижката друг ключ, отключи я и измъкна някакъв лист.

— Имаме ксерокс-машина. — Той посочи големия сив копирен автомат в ъгъла. — Страницата се поставя с написаното надолу под металния капак и се натиска копчето с искания брой копия. Има автоматичен брояч. Рядко се прави повече от едно копие… Извинете ме за около две минути, мистър Матлок, трябва да се обадя по телефона от съседната канцелария.