Документът на Матлок

Смешно, мислеше си той, седнал в сепарето на „Бар-грила на Бил“. Да се върне там, откъдето само преди двайсет минути нямаше търпение да се махне. Смътно усещаше, че в това има някакъв смисъл — не по-малко от всичко останало. Трябваше да остане сам известно време и да размисли. Не можеше да поеме риска да се скита из улиците, където можеше да го засече невидимата армия на Грийнбърг — Хюстън. По някаква ирония на съдбата барът изглеждаше най-безопасен.

Извини се на настръхналия барман и предложи да плати счупената чаша. Обясни, че човекът, с когото беше разговарял, му дължи много пари, а не може да ги върне. Това обяснение на вече спокойния клиент беше не само прието от бармана, но и го издигна в собствените му очи до висоти, непознати в „Бар-грила на Бил“.

Трябваше да подреди мислите си. Набеляза си няколко неща, които трябваше да свърши, преди да поеме към Нимрод. Беше се появило нещо ново. Хюстън го бе казал, без да се усети. Пат трябваше да бъде в пълна безопасност. Трябваше да е спокоен за нея. Всичко останало в списъка му бе по-маловажно. Дрехите, наличните пари, непознатата кола, всичко можеше да почака. Може би сега ще трябва да промени стратегията си. Свръзките на Нимрод щяха да са под наблюдение, апартаментът му, всяко име от списъка на министерството — също.

Но най-напред Пат. Щеше да й осигури денонощна охрана. Ще я пазят открито, без никаква тайнственост. Ще я охраняват така, че и двете невидими армии да разберат — тя е вън от играта. Парите вече не бяха проблем. А в Хартфорд имаше хора, които професионално се занимаваха с това, което му трябваше. Знаеше го. Огромните застрахователни компании постоянно прибягваха до услугите им. Спомни си за един бивш преподавател от Катедрата по математика, който напусна Карлайл, за да стане застрахователен агент — това бе по-изгодно. Работеше в компанията „Етна“. Потърси с очи телефонен указател.

След единайсет минути се върна в сепарето. Договорът беше сключен с „Блакстоун Секюрити Инкорпорейтид“ на Бонд Стрийт в Хартфорд. Трима мъже щяха да дежурят денонощно, на смени по осем часа, за триста долара на ден. Разбира се, щеше да има и допълнителни разходи, включително за използуването на „Телелектроник“, ако се наложеше. „Телелектроник“ беше малко приборче, което сигнализираше с кратко писукане на притежателя си, ако някой го търсеше на определен телефон. От „Блакстоун“, разбира се, предложиха нов номер на телефона, който, то се знае, щяха да включат след дванайсет часа и за който естествено се заплащаше допълнително.

Матлок се съгласи с всичко, благодари и каза, че ще отскочи до Хартфорд по-късно следобед да подпише документите. Искаше да се срещне с мистър Блакстоун, само че по друга причина. Но Блакстоун заяви, че началник-отделът на „Етна“ по застраховките лично се е свързал с него по повод договора с мистър Матлок и затова с формалностите нямало защо да се бърза. До един час щял да изпрати първия екип в болницата. А случайно мистър Матлок да е роднина на Джонатан Мънро Матлок?… Началникът на отдела по застраховките намекнал, че…

Матлок въздъхна с облекчение. Блакстоун явно щеше да му е от полза. Бившият преподавател и настоящ служител в „Етна“ го беше уверил, че от Блакстоун по-добър няма. Скъпо излиза, но си струва. Повече от служителите му бяха бивши офицери от специалните войски и от флотското разузнаване. Предприятието беше нещо повече от търговско. Служителите бяха умни, находчиви и силни момчета. Освен това имаха разрешителни и щатската, както и местната полиция ги зачитаха.

Следващата точка в списъка му се отнасяше до дрехите. Смяташе да отиде до дома си и да вземе костюм, няколко чифта панталони и едно-две сака. Сега това отпадаше. Поне за момента. Щеше да си купи пътем дрехи и всичко необходимо. Парите щяха да се окажат по-голям проблем, тъй като имаше нужда от голяма сума в брой. Не искаше да пропусне съботната вечер, а в събота банките са затворени и нямаше откъде да си набави нужната сума.

Алекс Андерсън трябваше да му помогне. Щеше да излъже, като му каже, че Джонатан Мънро Матлок ще му бъде признателен, много признателен, ако днес му отпусне на него, на Матлок младши, голяма сума в брой. Разбира се, никой не бива да знае за това. И естествено за такава голяма услуга, оказана в извънработно време, ще последва възнаграждение. В крайно приемлива форма. И, разбира се, също поверително.

Матлок стана от разнищения, омазан стол и отново отиде при телефона.

У Андерсън възникнаха само мимолетни съмнения, свързани главно си поверителното естество на операцията. След като съмненията бяха уталожени, той даде да се разбере, че е банкер на място и ще окаже нужното съдействие. Всяка банка държи да задоволи молбите на добрите си клиенти. Е, ако някой от тях пожелае да изрази признателност… това си е негова лична работа.

Алекс Андерсън щеше да брои на Джеймс Матлок пет хиляди долара и да му ги връчи в три часа пред кинотеатър „Плаза“, където даваха „Нож във водата“ със субтитри.