Документът на Матлок

Хюстън като че ли получи удар в стомаха.

— Господи! — рече тихо. — И какво каза? Вие как се държахте?

— Изчаках да каже паролата… поговорката на Грийнбърг. На два пъти му подсказах, но той не я спомена. Затова го помолих да се обади по-късно и затворих.

— Използувал е моето име! Хюстън? Сигурен ли сте?

— Напълно.

— Нищо не разбирам. Не е възможно!

— И все пак е факт.

— Но никой не знаеше, че аз ще сменя Грийнбърг… Аз самият научих едва тази сутрин.

— Някой обаче е разбрал.

Хюстън отпи няколко глътки бира.

— Ако това, което твърдите, е вярно, ще ме отзоват след няколко часа. Впрочем добре сте реагирали… Но нека ви дам още един съвет. Никога не установявайте връзка по телефона.

— Защо?

— Ако наистина ви търсех аз, как щях да разбера, че говоря именно с вас?

— Разбирам…

— Това е само здрав разум. Почти всичко, което вършим, е основано на здравия разум… Ще запазим паролата „старците“ и „градовете“. Следващата връзка ще ви потърси довечера.

— Сигурен ли сте, че ще ви отзоват?

— Вече съм разкрит. Нямам намерение да остана тук. Май сте забравили Ролер Лоринг… При нас настъпи голяма суматоха по този повод.

— Добре. Говорихте ли с Джейсън? Въведе ли ви в работата?

— Цели два часа. От четири до шест сутринта. Жена ми каза, че изпил тринайсет чаши кафе.

— Какво можете да ми кажете за Пат? За Патриша Балантайн. Какво е станало?

— Знаете резултатите от медицинския преглед…

— Не всички.

— И аз не ги знам всичките.

— Не е вярно.

Хюстън изгледа Матлок, без да се засегне. Когато отговори, в гласа му прозвуча състрадание:

— Добре. Била е изнасилена, нали това ви интересува. Матлок стисна чашата си.

— Да — каза тихо.

— Рано или късно трябваше да го научите. Тя самата не го знае. Поне засега. Нищо не помни. Мозъкът понякога ни прави номера. Отхвърля нещата, докато не се увери, че вече може да си спомни безболезнено.

— Благодаря за урока по психология… Животни! Мръсни животни!…

Матлок бутна чашата си настрана. Алкохолът му стана непоносим. Самата мисъл, че сетивата му могат да се притъпят, беше отвратителна.

— От мен се очаква да се осланям на инстинктите си, така че, ако съм ви разбрал неправилно, моля да ме извините. Бъдете до нея, когато започне да си спомня. Ще й бъдете необходим.

Матлок вдигна поглед от масата, от напрегнато стиснатите си ръце.

— Много ли е било ужасно? — попита почти беззвучно.

— Предварителните лабораторни изследвания — следи от нокти, косми и прочие, показват, че са били няколко.

Омразата на Матлок можа да намери само един израз. Затвори очи и удари чашата — тя отскочи и се разби на пода пред бара. Барманът изпусна мръсния си парцал и се запъти към масата им, вперил поглед в мъжа, запокитил чашата. Хюстън го спря с жест, бързо му подаде банкнота и го отпрати.

— Съвземете се — каза на Матлок. — Така няма да помогнете на никого. Само привличате вниманието към нас… Слушайте сега. Получихте разрешение да продължите разследването, но при две условия. Първо, да държите връзка с нашия човек и никакви контакти, без да съгласувате с него действията си — това трябваше да съм аз, но сега ще видим… Второ, да ограничите разследването сред студентите и само сред тях. Никакви преподаватели, никакви служители, никакви външни лица, само студенти… Ще докладвате всяка вечер между десет и единайсет часа. Връзката всеки ден ще ви съобщава къде именно. Ясно ли е?

Матлок го погледна изумено. Разбираше какво му говори и дори защо му го казва, но не можеше да повярва, че човек, подготвен от Джейсън Грийнбърг, би могъл да допусне, че той, Матлок, ще изпълни подобни инструкции.

— Сериозно ли говорите?

— Заповедта е недвусмислена. Половинчати тълкувания. Като в Светото писание.

И Матлок отново разбра. Още една гъвкава заповед на невидимите гъвкави ръководители.

— С други думи, аз съм тук, но ме няма. Ще обикалям по ръба и всички ще са доволни.

— Вие сте луд, Матлок! Не съжалявам, че излизам от играта… Слушайте, така наистина е най-добре, вярвайте ми. И още нещо. Трябва да получа от вас документа, който ви е дал Лоринг. Изрична заповед.

— Така ли? — Матлок започна да се изправя от мръсния, тапициран с изкуствена кожа стол. — Аз пък виждам нещата иначе. Върнете се във Вашингтон и им кажете, че отказвам да се подчиня на тази заповед. Всичко хубаво, Свето писание.

— Играете си с огъня — внимавайте да не се наложи да ви затворим, за да ви предпазим от самия вас.

— Ще видим кой с какво си играе — рече Матлок, отблъсна се от масата, завъртя я така, че да задръсти пътя на агента и се устреми към вратата.

Чу скърцането на масата по пода — Хюстън я местеше, за да се измъкне. Чу също как Хюстън подвикна тихо името му, сякаш не знаеше какво да прави — хем искаше да го върне, хем се боеше да не го издаде. Матлок стигна до вратата, зави надясно и хукна с все сила. Попадна в тясната уличка и разбра, че поне се движи във вярна посока. Втурна се по нея, спря и се притисна към някаква врата. Зърна Хюстън в началото на уличката — той се движеше бързо покрай складовете и спокойно обядващите хамали. Имаше изплашен вид. Матлок разбра, че пътят към дома му е отрязан.