Дивергенти

като шкурка.

Но вече ми е трудно да дишам.

- Не е ли малко старичък за теб, а, Трие? - пита той и

Тогава вратата се отваря. Влиза Тобиас.

отново се изсмива.

- Какви ги вършиш? - обръща се той към Ерик.

Бърша бузата си, сякаш трия сълза.

- Разкарай се оттук! - отговаря Ерик, гласът му е по-

- Сега вече мога ли да си вървя?

висок и вече не така монотонен. Звучи като предишния

- Добре - казва Ерик. - Но да знаеш, че ти е забранено

Ерик, когото познавам. Изражението му също се променя,

друг път да напускаш лагера без придружител, ясно ли е? -

става по-живо и променливо. Гледам го захласната колко

После се обръща към Тобиас. - А ти... по-добре си отваряй

леко може да превключва и се питам какъв е замисълът зад

очите на четири повече никой от трансферите да не пре

всичко това.

крачи извън лагера. И никой да не се опитва да те целува

- Няма - отговаря Тобиас. - Тя е просто едно глупаво

оттук нататък.

момиче. Нямаш причина да я мъкнеш тук и да я разпитваш.

- Дадено - подбелва очи Тобиас.

- Просто едно глупаво момиче, значи! - изсумтява

Напускам първа, излизам отново навън и разтърсвам

Ерик. - Ако беше просто едно глупаво момиче, нямаше да се

длани, за да спра нервното им потрепване. Сядам на пава

класира първа, нали така?

жа и обвивам коленете си с ръце.

Тобиас притиска носа си и ме поглежда през пръсти. Оп-

Загубила съм представа колко дълго седя така, с наведе-

на глава u затворени очи, когато вратата пак се отваря.

право. Бузите ми пламват и аз се опитвам да ги разхладя,

Може да са минали двайсет минути, може да е един час.

като опирам длани в тях.

Тобиас върви към мен.

- Не беше нужно да ме унижаваш само за да им докажеш

Ставам и скръствам ръце, очаквайки да си получа мъмре

нещо - казвам най-накрая.

нето. Първо го ударих, после си навлякох неприятности с

- А ти нямаше нужда да тичаш при брат си само защо

Безстрашните - няма как да мине без мъмрене.

то съм те наранил - отговаря той. После се почесва по

- Какво? - започвам първа.

тила. - Но все пак това свърши работа, а?

- Добре ли си? - Между веждите му се появява гънка и

- За моя сметка.

той внимателно докосва бузата ми. Отблъсквам ръката

- Не съм очаквал, че ще ти подейства така. - Той свежда

му.

поглед и свива рамене. - Понякога забравям, че е възможно

- Чакай да помисля - отговарям. - Най-напред ме обик

да те нараня. Че изобщо някой е способен да те нарани.

ват пред всички, после ми се налага да си бъбря с жената,

Пъхам ръце в джобовете и прикляквам. Обзема ме

която се опитва да унищожи предишната ми каста, на

странно чувство - сладка, болезнена немощ. Той е постъ

края Ерик едва не изхвърля приятелите ми от Безстраш

пил така, защото е вярвал в моята сила и издръжливост.

ните. Май съм имала страхотен ден, фор.

У дома Кейлъб беше силният, защото можеше да бъде

Той поклаща глава и вдига поглед към порутената тухле

самоотвержен, защото всички добродетели, пенени от

на сграда от дясната му страна, която бледо наподобява

родителите ми, му бяха присъщи по природа. Никой досега

лъскавата спирала от стъкло зад гърба ми. Трябва да е мно

не е бил толкова убеден в моята сила.

го древна. Никой вече не строи с тухли.

Надигам се на пръсти, протягам врат и го целувам.

- На теб пък защо изобщо ти пука? - продължавам. -

Само устните ни се докосват.

Нали можеш да бъдеш както жесток инструктор, така

- Ти си велик, да знаеш. - Поклащам глава. - Винаги си

и загрижено гадже. - Изпъвам рамене при думата „гадже".

наясно точно какво трябва да направиш.

Нямах намерение да я използвам толкова лекомислено, но

- Само защото предварително дълго съм го обмислял -

вече е твърде късно. - А може да изпълняваш и двете роли

отговаря той и бързо ме целува. - Как иначе щях да оправя

едновременно.

това, ако ти и аз... - После се дръпва и се усмихва. - Правил

- Аз не съм жесток - озъбва ми се той. - Тази сутрин те

но ли чух, че ме нарече „гадже", Трие?

защитих. Как, според теб, щяха да реагират Питър и ма

- Не е точно така - свивам рамене. - Защо? Така ли ис

лоумните му приятели, ако бяха разбрали, че ние с теб...? -

каш да ти викам?

Той въздъхва. - Тогава никога нямаше да победиш. Щяха да

Той прокарва ръка по тила ми, повдига с пръсти бра

си обяснят резултата ти с това, че си ми любимка, а не с

дичката ми и моето чело опира в неговото. За миг оста

твоите способности.

ваме така, той е затворил очи, дъхът ни се смесва. Усещам

Отварям уста да възразя, но не мога. Наум ми идват

неговия пулс във върховете на пръстите му. Долавям как

няколко остроумни забележки, но ги преглъщам. Той има

дишането му се ускорява. Изглежда притеснен.

- Да - казва най-накрая. После усмивката му се стопя

увери, че са празни. След това слага ръце върху раменете ми.

ва. - Според теб успяхме ли да го убедим, че си просто едно

- Можеш ли да се държиш като момиче поне за няколко

глупаво момиче?

секунди? - пита.

- Надявам се - отговарям. - Понякога да си дребен е от

- Аз съм си винаги момиче - отвръщам намръщено.

полза. Не съм толкова сигурна, че успях да убедя Ерудитите

- Знаеш много добре какво искам да кажа. Става дума за

обаче.

глупаво, досадно момиче.

Крайчетата на устата му увисват и той ме поглежда