Дивергенти

Усещам как сърцето ми се е качило в гърлото.

време на вечеря? - Тръскам глава. - Не. Това не ми липсва. Те

- Не знам как действа симулацията - казвам, - но веще

вече не са моето семейство.

ството, с което ме инжектираха, ми разстрои стомаха.

Лъжата пърли гърлото ми, докато я изричам. А може

това да са сълзите, които преглъщам. Виждам отново как

то скоро ще посинее.

майка стои зад мен с гребен и ножици в ръка и едва-едва се

Изпречва се пред мен точно на входа. Започва да пука

усмихва, докато подстригва косата ми. Иска ми се да кре

кокалчетата на ръцете си. Като изключим това, е напълно

щя, вместо да я оскърбявам по този начин.

неподвижен.

- Да разбирам ли... - Джанийн свива устни и млъква за

Неволно започвам да се треса.

миг, преди да довърши изречението, - че си съгласна с докла

Лекото nyk на ставите му е единственият доловим

дите, които касаят политическите лидери в този град?

звук, освен собственото ми дишане. С всяка секунда той

Докладите, които очернят семейството ми като ко

учестява ритъма. Когато това най-накрая приключва,

румпирано и жадно за власт, които наричат родителите

Ерик сплита пръсти пред тялото си.

ми нравоучителни диктатори? Същите доклади, в които

- Добре дошла обратно при нас, Трис!

личи прикрита заплаха и се правят намеци за преврат? От

- Ерик.

тях ми се повдига. А откакто знам, че именно тя ги пише,

Той трьгва към мен, крачейки предпазливо.

направо ми се иска да я удуша.

- Какво... - първата дума е произнесена тихо - точно -

Усмихвам се.

добавя, този път по-силно - си въобразяваше?

- От цялото си сърце и душа - отговарям.

- Аз... - Толкова е близо, че виждам по лицето му дори

дупките, оставени от металните халки на пиърсинга. - Не

Един от лакеите на Джанийн, мъж със синя яка на риза

знам.

та и очила, ме откарва до лагера на Безстрашните в лъскав

- Изкушавам се да те обявя за предател, Трис - про

сребрист автомобил, какъвто досега не съм виждала. Мо

дължава той. - Да си чувала някога фразата „Кастата над

т о р ъ т е почти беззвучен. Когато го питам за подробнос

кръвта!"?

ти около колата, той казва, че този е от автомобилите,

Виждала съм Ерик да върши ужасяващи неща. Чувала съм

задвижвани със слънчева енергия. После се впуска в детайл

го да изрича ужасяващи неща. Но никога не съм го виждала

ни обяснения как панелите върху покрива трансформират

такъв. Това вече не е познатият ми маниак, той се владее

слънчевата светлина в енергия. След шейсетина секунди

съвършено и е напълно целеустремен. Предпазлив и тих.

вече не го слушам, а просто зяпам през прозореца.

За пръв път осъзнавам какъв точно е Ерик: Ерудит,

Представа нямам какво ще правят с мен, като се върна.

действайки под прикритие като един от Безстрашните,

Подозирам само, че ще бъде нещо много лошо. Представям

гений и садист, ловец на Дивергенти.

си как краката ми се люлеят над бездната и прехапвам уст

Искам да побягна.

ни.

- Недоволна ли си от живота тук? Да не би случайно да

Когато колата спира пред стъклената сграда над лагера

съжаляваш за своя избор? - Веждите му, обкичеии с метал

на Безстрашните, Ерик вече ме чака на вратата. Хваща ме

ни халки, се повдигат въпросително, челото му се сбръч

за ръка и ме повежда вътре, без да благодари на шофьора.

ква. - Ще ми се да чуя обяснението ти защо предаде Без

Пръстите му стискат толкова силно, че сигурно място-

страшните, себе си и мен... - той се удря в гърдите, - като

си позволи ga проникнеш в централата на друга каста.

итва се да ми каже нещо. Започвам трескаво да мисля. Как

- Аз... - Поемам си дълбоко въздух. Той ще ме убие, ако

во ме посъветва наскоро фор?

разбере каква съм в действителност, усещам го. Ръцете му

Единственото, за което се сещам, е: „Престори се, че си

се свиват в юмруци. Тук съм съвсем сама, ако нещо с мен се

уязвима!" Това и преди ми е помагало.

случи, никой няма нито да види, нито да разбере.

- Аз... Аз бях толкова объркана, че не знаех какво да на

- Ако не можеш да дадеш обяснение - меко казва той, - ще

правя. - Пъхам ръце дълбоко в джобовете си и забивам по

бъда принуден да преосмисля мястото ти в класирането.

глед в земята. После толкова силно се ощипвам по крака, че

А тъй като явно си твърде привързана към предишната

ми избиват сълзи и вдигам очи към Ерик, подсмърчайки. -

си каста, може да се наложи да преразгледам класирането на

Опитах се да... и... - клатя глава.

твоите приятели. Сигурно малкото момиче от Аскети

- Какво се опита? - настоява Ерик.

те ще приеме второто предупреждение по-сериозно.

- Да ме целуне - обажда се Тобиас. - Аз я отблъснах и тя

Първата ми мисъл е, че не може да го направи, защото е

си плю на петите като някое петгодишно хлапе. Наисти

нечестно. После обаче осъзнавам, че точно това ще напра

на няма за какво да я обвиняваш, освен за глупостта й. - И

ви и дори за секунда няма да се поколебае. Напълно е прав:

той изсумтява презрително.

при мисълта, че заради безразсъдната ми постъпка някой

Ерик гледа известно време ту към мен, ту към Тобиас,

друг ще бъде изхвърлен от кастата, страх смазва гърдите

после избухва в смях - прекомерно висок и твърде продъл

ми.

жителен, който звучи заплашително и стърже слуха ми

- Аз... - опитвам отново.