Дивергенти

маше да го направя. Не мога дори да помисля за това.

мамут; другата има формата на бобено зърно и до нея при

- Смяташ ли...? - Той забива поглед във върховете на

личам на джудже.

обувките си. - Смяташ ли, че си направила правилния из

Спираме на бетонната площадка край металното бобе

бор?

но зърно, наоколо са насядали на малки групи Ерудити, кои

- Не мисля, че има такъв - отговарям. - Ами ти?

то четат книга или вестник. Кейлъб сваля очилата и ги

Той се озърта. Хората, които минават покрай нас, ни

пъха в джоба, после прокарва пръсти през косата си. Очи

зяпат. Погледът му пробягва по лицата им. Все още е при

те му неспокойно отбягват моя поглед. Сякаш се срамува

теснен, но причината може би не съм аз. Сигурно е заради

от нещо. Сигурно и аз би трябвало да се засрамя. Татуира

тях. Хващам го за ръката и го повличам под арката на бо

на съм, с разпусната коса и нося прилепнали към тялото

беното зърно. Влизаме в кухата му утроба. Виждам отра

дрехи. Въпреки това, не ме е срам.

жението си навсякъде, обрамчено от овала на извитите

- Какво търсиш тук? - пита.

повърхности, проядено от ръждиви петна и мърсотия.

- Исках да се върна у д ома - казвам, - а ти си част от него.

- Какво става? - питам, хващайки двете му ръце. Досега

не бях забелязала тъмните кръгове около очите му. - Какво

как да разбереш. Даже няма да се усетиш.

не е наред?

- Сама не знаеш какви ги плещиш - казва той и клати

Кейлъб опира длан в металната повърхност. В отраже

глава.

нието главата му е малка и сплескана от едната страна, а

- Да, бе. Как изобщо може да знам какво представлява

ръката му сякаш е огъната назад. Моето отражение е дреб

една корумпирана каста. Аз просто преминавам през своя

но и дундесто.

та инициация при Безстрашните, за бога - отвръщам. -

- Става нещо голямо, Беатрис. Нещо страшно се е обър

Поне си давам сметка от какво съм част, Кейлъб. А ти

кало. - Очите му са огромни и оцъклени. - Не знам точно

предпочиташ да забравиш онова, което знаем още от раж

какво се случва, но хората постоянно сноват напред-назад,

дането си - че тези хора са алчни и арогантни и доникъде

говорят шепнешком, а Джанийн всеки ден държи речи за

няма да те доведат.

това колко корумпирани са Аскетите, само за това гово

- Мисля, че трябва да си вървиш, Беатрис. - Гласът му

ри.

става твърд.

- Ти вярваш ли й?

- С удоволствие - отговарям. - А, не че има някакво

- Не. Май не. Аз не... - Той клати глава. - Вече не знам в

значение, но майка каза да ти предам да проучиш серума за

какво да вярвам.

симулация.

- Напротив, знаеш - казвам остро. - Ти много добре зна

- Значи си я видяла? - Той изглежда огорчен. - Тя защо не...

еш кои са родителите ни. Познаваш и нашите приятели.

- Защото Ерудитите вече не допускат Аскети в тех

Или мислиш, че бащата на СЬзън е корумпиран?

ния лагер. Тази информация не е ли стигнала до теб?

- Че какво знам аз? Какво стигаше до мен? На нас не ни

Стрелвам се покрай него, изхвърчавам от огледалната

позволяваха да задаваме въпроси, Беатрис; не ни позволя

пещера и тръгвам по тротоара. Не трябваше да напускам

ваха да познаваме нещата отвътре. Докато тук... - Той

лагера на Безстрашните. Сега там се чувствам като в свой

вдига очи и в плоската окръжност на огледалото точно

дом. Поне оттук изглежда така, там съвсем ясно си давам

над нас забелязвам дребните ни фигурки с размера на пръст.

сметка къде се намирам - върху плаващи пясъци.

Това, мисля си, е истинският ни образ: отраженията ни са

Тълпата по тротоара оредява и аз вдигам поглед, за да

толкова нищожни, колкото сме и самите ние в действи

разбера каква е причината. На няколко крачки пред мен

телност. - Тук всеки има свободен достъп до информаци

с т о я т двама Ерудити със скръстени ръце.

ята - продължава той. - И тя винаги е на разположение.

- Извинете - казва единият, - но ще трябва да дойдете

- Това не е кастата на Прямите. Тук има и лъжци, Кей

с нас.

лъб. Също така има много умни хора, които знаят как да

те манипулират.

Единият върви толкова плътно след мен, че усещам

- Мислиш ли, че нямаше да разбера, ако някой ме манипу

дъха му във врата си. Другият ме въвежда в библиотеката

лира?

и тръгва по коридора към асансьорите. Подът извън цен

- Ако са толкова умни, колкото ги мислиш, тогава няма

тралната зала е от бели теракотени плочки, а стените

излъчват светлина като тавана в стаята за тестване на

ми. Това е опасността за Дивергентите. Сега седи право

наклонностите. Сиянието им се отразява в сребристата

пред мен.

врата на асансьора и аз присвивам очи, за да мога да виж

- Правилно. Засега т е с т ъ т за определяне на наклонно

дам.

стите е най-великото ми постижение като учен - отго

Опитвам се да запазя самообладание. Задавам си стан

варя. - Прегледах твоите резултати от теста, Беатрис.

дартните въпроси от обучението ми при Безстрашните.

Очевидно има някакъв проблем. Твоят т е с т не е бил запи

„Какво ще направиш, ако някой те нападне в гръб?" Пред

сан, а резултатите са обработени и подадени ръчно. Знае

ставям си как забивам лакът в стомаха или слабините му.

ше ли това?

В този момент ми се иска да съм въоръжена. Това са мисли,

-Не.

типични за Безстрашните, но сега вече са и мои.