Дивергенти

Влакът слиза надолу и забавя скорост. Тогава скачам.

Искам да се върна у дома, но това е невъзможно. Ерик

Краката ми изтръпват от удара и аз правя няколко крачки

напред, за да запазя равновесие. Тръгвам по средата на ули

Всички са се втренчили в мониторите с напрегнати, съ

цата, отиваща на юг, към тресавището. Голата земя пред

средоточени погледи.

мен се простира докъдето поглед стига. Кафява равнина,

Трябваше да се досетя, че централната сграда на Еруди

която някъде далече среща хоризонта.

т и т е е библиотека. Един портрет на отсрещната стена

Завивам наляво. Сградите на Ерудитите се мержелеят

привлича вниманието ми. Два пъти е по-висок от мен и че

пред мен, мрачни и непознати. Как ли ще открия Кейлъб

тири пъти по-широк, а на него е нарисувана привлекателна

там?

жена с бледосиви очи и очила - Джанийн. При вида й сякаш

Ерудитите протоколират всичко, това е в природата

пламък опърля гърлото ми. Представителят на Ерудити

им. Все някъде трябва да пазят списъците на техните по

те - именно тя е автор на доклада срещу баща ми. Не ми

слушници. Все някой има достъп до тези списъци, аз само

хареса още откакто баща ми започна своите тиради по

трябва да ги открия. Оглеждам сградите. По силата на

време на вечеря, а сега направо я мразя.

логиката централната постройка сигурно е най-важната.

Под портрета има гравирана плоча с надпис: „Знанието

Значи трябва да започна от нея.

води към благоденствие".

Навсякъде гъмжи от членове на кастата. Според прави

Благоденствие. За мен тази дума носи негативен смисъл.

лата на Ерудитите всеки от тях трябва да има поне едно

Аскетите я използват, за да опишат прекаленото само-

синьо нещо по дрехите. Синият цвят стимулира отделя

угаждане.

нето на успокояващи хормони в мозъка, а „спокойният ум

Как стана така, че Кейлъб избра да бъде един от тези

е ясен ум". Този цвят е и отличителен за цялата каста.

хора? Всичко - и онова, което правят, и онова, към което

Сега ми се вижда прекалено ярък. Напоследък съм свикнала с

се стремят - е погрешно. Но и той сигурно мисли същото

приглушена светлина и тъмни дрехи.

за Безстрашните.

Очаквам да ми се наложи да си пробивам път с лакти

Приближавам към писалището под портрета на Джа

през навалицата и, както обикновено, на всяка крачка да

нийн. Младият мъж зад него изобщо не вдига поглед, дока

мърморя „Простете!", но се оказва, че не е необходимо.

то казва:

Откакто сьм една от Безстрашните, вече всички ме забе

- С какво мога да ви бъда полезен?

лязват. Тълпата ми прави път и очите им ме проследяват,

- Търся един човек - отговарям. - Името му е Кейлъб.

докато отминавам. Свалям ластичето от плитката си и

Знаете ли къде мога да го открия?

разтърсвам глава, преди да мина през централния вход.

- Не ми е разрешено да давам лична информация - от

Затварям вратата след себе си и вдигам глава. Помеще

връща вежливо той, докато трополи с пръсти по екрана

нието е огромно, тихо и мирише на покрити с прах книги.

пред себе си.

Паркетът на пода скърца под краката ми. По протежение

- Той ми е брат.

на цялата стена са наредени книжни шкафове, но изглежда

- Не ми е разре...

служат само за украса, защото масите в средата на поме

Удрям с длан върху писалището, той трепва, губи кон

щението са заети от компютри и никой не чете книги.

центрация и ме поглежда над очилата. Всички глави се

обръщат към мен.

Той стиска устни.

- Повтарям - гласът ми реже като нож, - че търся един

- Не изглеждаш особено доволен от срещата - добавям.

човек. Той е послушник тук. Не може ли поне да ми кажете

- Направо загубих ума и дума при вида ти - казва той и

къде да го открия?

слага ръце на раменете ми. - Нали знаеш, че това не е разре

- Беатрис? - произнася глас зад мен.

шено. Такива са правилата.

Обръщам се и пред мен стои Кейлъб с книга в ръка. Коса

- Хич не ми пука - казвам. - Изобщо не ме е грижа, разбра

та му е пораснала и вече покрива ушите. Носи синя тени

ли?

ска и очила с правоъгълни рамки. Въпреки че изглежда като

- А би трябвало. - Гласът му е ласкав, но в очите му пак

напълно непознат и на мен вече не ми е позволено да го оби

се появява познатият неодобрителен поглед. - Ако беше на

чам, аз се втурвам към него и го прегръщам с всичка сила.

мое място, нямаше да искаш да се забъркваш в неприятно

- Имаш татуировка - казва. Гласът му е приглушен.

сти със сегашната ти каста.

- Ти имаш очила - отвръщам. Отстъпвам назад и при-

- Това пък какво трябва да значи?

свивам очи. - Зрението ти е отлично, Кейлъб, защо ти е

Но аз знам съвсем точно какво означава това. За него

това?

моята нова каста е най-безмилостната от петте, нищо

- Ами... - Той хвърля поглед към масите наоколо. - Хайде,

повече.

ела да излезем навън!

- Просто не искам да си навлечеш беда. И няма нужда да

Напускаме сградата и пресичаме улицата. Трябва да

беснееш срещу мен - казва той и накланя глава. - Какво се е

подтичвам, за да го настигна. Срещу централата на Еру

случило с теб?

дитите някога е имало парк. Сега просто му казват „Ми-

- Нищо. С мен нищо не е станало. - Затварям очи и се

лениум" - ивица гола земя и няколко ръждясали метални

почесвам по врата. Дори да можех да му обясня всичко, ня

статуи; едната е абстрактна и представлява посребрен