Дивергенти

че нещо не е както трябва или пък съм постъпила лошо.

- Ами нали виждаш, слънцето грее, птичките чурули

Но той взима лицето ми 6 шепи, пръстите му притискат

кат! - отговарям.

страните ми и пак ме целува, този път по-силно, по-увере

Тя въпросително повдига вежди и ме поглежда изпита

но. Плъзгам едната си ръка около него, прокарвам я нагоре по

телно, сякаш иска да ми напомни, че се намираме 6 тунел

тила и заравям пръсти в късата му коса.

под земята.

Целуваме се в продължение на няколко минути, дълбоко

- Дай на момичето възможност да се наслади на добро

в гърлото на бездната, заобиколени от рева на водата. Ко

то си настроение - обажда се Уил. - Може никога повече да

гато най-накрая ставаме, хванати за ръце, осъзнавам, че ако

не й се случи.

и двамата бяхме направили различен избор, пак можехме да

Шляпвам го по ръката и продължавам забързано към сто

завършим така, но на едно по-сигурно и безопасно място,

ловата. Сърцето ми блъска в гърдите, защото знам, че по

облечени в сиви, а не в черни дрехи.

някое време в следващия половин час ще видя Тобиас. Сядам

на обичайното си място до Юрая, Уил и Кристина са сре

щу нас. Мястото от лявата ми страна остава свободно.

Питам се дали Тобиас би седнал тук; дали ще ми се усмихне

no бреме на закуската, дали ще ме погледне крадешком така,

- Ама нечие настроение май е твърде променливо. - Тя

както аз ще го гледам.

подбелва очи. - Сякаш ти не искаш да разбереш какви са

Грабвам една филия от панера в средата на масата и

неговите страхове. Той го играе такъв непукист, че нищо

твърде ентусиазирано започвам да я мажа с масло. Давам си

чудно най-големият му страх да е от бели ружи и красиви

сметка, че се държа като пълна откачалка, но това е по-сил

залези. Нещо като свръхкомпенсация.

но от мен. Все едно да престана да дишам.

Тръскам глава.

После той влиза. Косата му е още по-къса и така изглеж

- Това не би бил той.

да дори по-тъмна, почти черна. По аскетски къса, казвам си.

- Ти пък откъде знаеш?

Усмихвам му се и вдигам ръка да му помахам, но той сяда до

- Просто предполагам.

Зийк, без дори да погледне към мен и ръката ми пада върху

Спомням си фигурата на бащата в зоната на страха на

масата.

Тобиас. Той не би позволил всички да станат свидетели на

Забивам поглед във филията си. Сега вече няма проблем

това. Поглеждам го бегло. За миг очите му се спират на мо

да престана да се усмихвам.

ите. Погледът му е напълно равнодушен. После отклонява

- Нещо не е наред ли? - пита Юрая с уста, пълна с хляб.

очи.

Само поклащам глава и отхапвам от филията. Какво съм

си въобразявала? Едва ли нещо коренно се е променило само

Лорьн, инструкторката на послушниците, родени Без

защото сме се целунали. А може пък заради това той вече да

страшни, стои с ръце на кръста пред залата на зоната на

не ме харесва. Може да е решил, че е било грешка.

страха.

- Днес е денят за зоната на страха - казва Уил. - Как ми

- Преди две години - започва тя - се боях от паяци, от

слиш, дали ще минем през собствените си страхове?

задушаване, от стени, които постепенно се приближават

- Не - поклаща глава Юрая. - Преминаваш през зоната на

и ме смазват; да не бъда изхвърлена от кастата на Без

някой от твоите инструктори. Брат ми го каза.

страшните, да не ми изтече кръвта, да не ме премаже влак;

- Олеле, на кой инструктор? - внезапно живнала, пита

от смъртта на баща ми, от публично унижение и да не ме

Кристина.

отвлекат мъже без лица.

- Ама никак не е честно, че ти разполагаш с вътрешна

Всички я гледат тъпо.

информация, а ние - не - казва Уил, святкайки гневно с очи

- Повечето от вас вероятно имат между десет и пет

срещу Юрая.

найсет страха в своята зона. Това е средноаритметично -

- Сякаш ти не би се възползвал, ако имаш сведения от

продължава тя.

първа ръка - дръзко отвръща Юрая.

- Колко е най-ниската бройка страхове, която някой е

Кристина изобщо не се заслушва в спора им.

постигнал? - обажда се Лин.

- Надявам се да мина през зоната на фор.

- През последните години - четири - отговаря Лорън.

- Защо? - питам. Въпросът ми звучи доста скептично.

Не съм поглеждала Тобиас, откакто бяхме в столовата,

Прехапвам устни и вече ми се ще да не съм го задала.

но сега не мога да се удържа. Той е забил поглед в пода. Давах

си сметка, че четири е много добро постижение, заслужа

виват моите и ми запушват устата. Толкова е тъмно, че

ващо да се превърне в прякор, но изобщо не подозирах, че

нищо не се вижда.

е по-малко дори от половината на средноаритметичната

Стоя близо край бездната. Чувам рева на водата. На

бройка.

прягам се да изкрещя в шепата, която запушва устата ми,

Забивам поглед в краката си. Той е изключителен. А от

и се гърча, опитвайки се да се освободя, но ръцете, които

сега нататък дори няма да ме погледне.

ме държат, са твърде силни. Виждам тялото си, полетяло

- Днес няма да разберете вашата лична бройка - продъл

в мрака; същата картина, която и сега често присъства в

жава Лорън. - Симулацията е програмирана за моята зона

кошмарите ми. Изкрещявам отново, крещя до пълно пре-

на страха, ето защо ще преминете през моите, а не през

сипване и от очите ми се процеждат горещи сълзи.

собствените си страхове.