Дивергенти

на жената изчезва и образът й остава само в нашите спо

ки от насочени дула. Коланите се влачат по пода, който

мени. Какво ли би било, ако всеки път, когато премина

сега е настлан с бели плочки. Тръпки полазват по гърба ми.

вам през моята зона на страха, трябва да убивам някого?

Ерудитите обвиниха Маркъс в жестокост. Поне за едно

Може би скоро ще разбера.

нещо са били прави.

Нещо обаче ме озадачава. Това би трябвало да са най-

Поглеждам към фор - Тобиас, - но той е като вкаменен.

големите страхове на фор. Но въпреки че се паникьоса на

Раменете му са провиснали. Изглежда с години по-стар, из-

глежда с години no-млад. Първият Маркъс замахва с ръка и

около раменете ми. Той заравя лице в шията ми, а дъхът

коланът се отмята назад през рамото му, готов за удара.

му парва ключиците.

Тобиас се присвива с вдигнати ръце, за да предпази лицето

Стоя окаменяла близо секунда, после го прегръщам и

си.

въздъхвам.

Мятам се между него и удесеторения Маркъс, коланът

- Ей! - прошепвам меко, - двамата заедно го направихме!

изплющява върху тялото ми, увива се около китката. Ос

Той вдига глава и плъзга пръсти по косата ми, приби

тра болка прорязва ръката ми до лакътя. Стискам зъби и

райки я зад ушите. Гледаме се втренчено, без да пророним

дръпвам колкото сила имам. Маркъс изпуска колана, аз го

дума. Пръстите му несъзнателно си играят с един кичур.

изтеглям и го хващам за токата.

- Ти ме преведе през всичко това - проговаря най-на

Замахвам с все сила, раменната ми става пламва от

края.

болка при рязкото движение и коланът улучва рамото на

- Ами... - Гърлото ми е пресъхнало. Опитвам се да пре

Маркъс. Той изкрещява и се хвърля към мен с протегнати

одолея пристъпите, които ме разтърсват като електро-

ръце, ноктите му са като на хищна птица. Тобиас ме из

шок всеки път, когато ме докосне. - Не е толкова трудно

бутва зад себе си и сега той стои между Маркъс и мен.

да си храбър, когато това не са твоите собствени стра

Изглежда бесен, не уплашен.

хове.

Всички двойници на Маркъс изчезват. Залива ни све

Отпускам ръце и небрежно ги отривам в крачолите на

тлина, разкривайки дълга тясна стая с оронени тухлени

джинсите с надеждата той да не забележи.

стени и бетонен под.

Дори да го е видял, той не казва нищо. Само преплита

- Това ли беше? - питам. - Това ли са непреодолимите

пръсти с моите.

ти страхове? Защо имаш само четири... - Гласът ми секва.

- Хайде! - казва. - Имам да ти покажа още нещо.

Само четири страха. - Аха - поглеждам го през рамо. - Ето

защо ти викат...

При вида на изражението му онемявам. Очите му са

огромни и той изглежда така уязвим на силната светлина.

Устните му са полуразтворени. Ако не се намирахме тук,

бих казала, че ме гледа със страхопочитание. Не разбирам

обаче, защо той би ме гледал така.

фор стиска ръката ми при лакътя, палецът му докосва

нежната кожа от вътрешната страна на сгъвката, при

дърпва ме към себе си. Китката ми още пари, сякаш кола

нът е бил истински, но кожата е бледа и спокойна като по

всички други части на тялото. Устните му бавно пълзят

по моята буза, после ръцете му още по-здраво се сключват

да го попитам за резултата от неговия т е с т за установя

ване на наклонностите. Трябва да разбера дали е Дивергент.

- Канеше се да ми кажеш за резултата от твоя т е с т -

казвам.

- Аха. - Той се почесва по врата със свободната си ръка. -

Г Л А В А

Това има ли значение?

Д В А Д Е С Е Т И Ш Е С Т А

- Да, искам да знам.

- Ама че си упорита! - Той се усмихва.

Стигнали сме края на пътеката и стоим на дъното на

бездната, където скалите, щръкнали над бучащата вода,

Ръка за ръка, двамата поемаме към Ямата. Много вни

образуват нестабилна опора. Той ме превежда ту нагоре, ту

мателно контролирам силата на ръката си. Веднъж ми се

надолу през тесни отверстия и остри ръбове. Обувките

струва, че не го държа достатъчно здраво, после изведнъж

ми прилепват към грубата скала. Подметките ми оставят

решавам, че го стискам прекалено силно. Досега така и

мокри следи по повърхността.

не можах да разбера защо хората си усложняват живота,

Той открива една относително равна скала там, където

като се държат за ръце, когато се разхождат, но той про

течението не е толкова силно, и сяда, провесвайки крака

карва пръст по дланта ми, аз потръпвам и вече всичко ми

през ръба. Отпускам се край него. Изглежда се чувства съв

е ясно.

сем удобно на сантиметри от бушуващата вода.

- И така... - Хващам се като удавник за сламка за послед

Пуска ръката ми. Аз съм вперила очи в нащърбения ръб

ното смислено нещо, останало в главата ми. - Четири

на скалата.

страха.

- Знаеш ли, не съм свикнал да говоря пред хората за тези

- Четири тогава, четири и сега - казва той и кимва. -

неща. Даже пред приятелите си - казва.

Положението не се е променило, затова продължавам да

Сплитам пръстите на двете си ръце и ги стискам здра

ходя там, но... Все още няма никакъв напредък.

во. Това е идеалното място да ми признае, че е Дивергент,

- Нали знаеш, че няма човек без страхове - казвам. - Тво

ако наистина е такъв. Ревът на водата не позволява някой

ите ги има, защото все още те е грижа за разни неща. Като

да ни подслушва. Представа нямам защо тази мисъл ме из

животът ти, например.