Дивергенти

признание. Дано само не го е осъзнал. - Всеки път, когато

той, - мен щеше ли да ме има там?

си поема дъх, дишай заедно с мен. Концентрирай се върху

- Не ме е страх от теб.

това.

- Разбира се. Но не това питах.

- Добре.

Той отново се изсмива. Стените се отдалечават с

Дишам дълбоко, а неговите гърди се надигат и спускат

трясък и изчезват, а ние се озоваваме в кръг от светли

едновременно с моите. След няколко секунди казвам спо

на, фор въздъхва и ме пуска. Вдигам се на крака и започвам

койно:

да отупвам дрехите си, въпреки че по тях не е полепнало

- Защо не ми разкажеш откъде идва този страх? Може

нищо. Бърша длани в джинсите си. Усещам внезапен студ

пък като говорим за него, това да ни помогне... някак.

зад гърба - фор вече го няма зад мен.

Представа нямам как точно ще стане, но звучи добре.

Той застава отпред. Смее се насреща ми, а аз не съм си

- Хм... Става. - Той отново започва да вдишва и издиш

гурна дали харесвам точно този негов поглед.

ва заедно с мен. - Този точно страх е от моето приказно

- Може би си родена за Прямите - казва той. - Никак не

детство. От наказанията, които ми налагаха тогава. В

те бива в лъжите.

тесния дрешник на горния етаж.

- Предполагам, че резултатът от теста за установя

Стискам устни. Помпя как мен ме наказваха - изпраща

ване на наклонностите е достатъчно категорично дока

ха ме в стаята ми без вечеря, забраняваха ми едно или друго

зателство.

нещо, здравата ме хокаха. Но никога не са ме затваряли в

Той поклаща глава.

дрешник. Жестокостта причинява болка, сърцето ми се

- Резултатът от теста нищо не доказва.

свива за него. Не знам какво да кажа, затова се опитвам да

Присвивам очи и питам:

се държа естествено.

- Какво се опитваш да кажеш? Резултатът от теста

- Майка държеше само зимните ни палта в дрешника.

не е ли причината да избереш Безстрашните?

- Не искам... - Той се задавя. - Всъщност не искам да

Вълнението се разлива в мен като кръв във вените. По

говорим повече за това.

родено е от надеждата той да признае, че е Дивергент; че

-Добре. Тогава... ще говоря аз. Питай ме нещо.

е същият като мен и двамата заедно ще разберем какво

- Хубаво. - Той се изсмива неуверено 6 ухото ми. - Защо

означава да си такъв.

сърцето ти препуска така, Трис?

- Не точно - отговаря. - Аз...

Свивам се и казвам:

Той хвърля поглед през рамо и гласът му секва. На ня

- Ами аз... - Опитвам се да намеря оправдание, което не

колко крачки стои жена с насочен към нас пистолет. Не

е свързано с обвитите му около кръста ми ръце. - Почти

помръдва, чертите на лицето й са съвсем обикновени -

не те познавам. - „Не става." - Почти не те познавам, а

ако сега си тръгне, дори няма да я запомня. От едната ми

страна се появява маса. Върху нея има пистолет и един-

покрива и в кутията, той без особена съпротива уби же

единствен куршум. Тя защо не стреля по нас?

ната. Изглежда симулацията се подхранва от всеки страх,

О, сещам се! Страхът не е свързан със заплаха за живота

който долавя, но във фор тя не откри благодатна почва.

му. Той има нещо общо с пистолета на масата.

- Ето, пак се започна - прошепва той.

- Ти .трябва да я убиеш! - казвам меко на глас.

Към нас се движи тъмна фигура и влачи крака по ръба на

- Всеки път.

осветен кръг, причаквайки ни да направим още една крач

- Но тя не е истинска.

ка. Какво е това? Кой е честият посетител в кошмарите

- Изглежда като истинска. - Той хапе устни. - Чувст

на фор?

вам я като истинска.

Мъжът, който се появява, е висок и слаб, с късо под

- Ако беше истинска, досега да те е убила.

стригана коса. Държи ръцете си зад гърба. И носи сивите

- Добре. - Той кимва. - Просто... ще го направя. Този

дрехи на Аскетите.

път... не е толкова зле. Паниката не е толкова голяма.

- Маркъс - прошепвам.

Паниката може и да не е, затова пък ужасът е несравни

- Ето го моментът - произнася с треперещ глас фор, -

мо по-голям. Виждам го в очите му, докато взима писто

в който ще се досетиш за името ми.

лета и вади пълнителя, сякаш го е правил хиляди пъти. А

- Това да не е... - откъсвам очи от Маркъс, който бавно

може и наистина да го е правил. Слага с щракване куршума

върви към нас, и поглеждам фор. Той отстъпва заднешком

в пълнителя и вдига пистолета пред себе си, стискайки го

сантиметър по сантиметър. Внезапно всичко си идва на

с две ръце. Затваря едното око и бавно вдишва.

мястото. Маркъс имаше син, който се е присъединил към

Стреля, докато издиша, и главата на жената се отмя

Безстрашните. Името му е...

та назад. Бегло мярвам червена ивица и извръщам очи. Чу

- Тобиас.

вам как се свлича на пода.

Маркъс показва ръцете си. Около единия юмрук е увит

Пистолетът на фор пада с тъп звук. Двамата гледаме

колан. Той бавно го развива.

сгърченото й тяло. Той е прав - усещането е съвсем реал

- Това е за твое добро - казва и гласът му отеква някол

но. „Не ставай глупава!" Сграбчвам ръката му.

ко пъти.

- Хайде! - казвам. - Да вървим! Размърдай се!

В кръга светлина пристъпват десетина души с лицето

След повторното дръпване той излиза от унеса и

на Маркъс, всички държат еднакви колани и имат едно и

тръгва с мен. Когато минаваме покрай масата, тялото

също празно изражение. Очите им приличат на черни дуп