Дивергенти

дичката. Свивам се, изтривам лигите от лицето си и се

На снимката под заглавието стои млад мъж с нормално

разсмивам.

лице и брада. Имам чувството, че го познавам, но не мога

- Значи не си бил толкова страшен звяр, а? - Надигам се

да се сетя откъде. В същото време усещам, че няма да е

бавно, за да не го подплаша, но насреща ми сякаш стои съв

добре да кажа на мъжа за това.

сем друго животно. Предпазливо протягам ръка, готова

- Е? - Долавям гняв в гласа му. - Познаваш ли го?

да я дръпна всеки момент. Кучето отрива глава о ръката

Ако му кажа, не просто няма да е добре - ще стане мно

ми. Внезапно се чувствам доволна, че не съм взела ножа.

го лошо даже. Сърцето ми започва да блъска в гърдите и аз

Примигвам и в следващия момент насреща ми в стаята

стискам дръжката, за да не проличи, че ръцете ми издайни-

стои момиченце с бяла рокля. Тя протяга рьце и изписква:

чески треперят. Кажа ли, че познавам мъжа от снимката,

- Кученце!

с мен ще се случи нещо ужасно. Но не мога и да го убедя, че

Отварям уста да я предупредя, докато тича към куче

ми е непознат. Остава просто да изхъмкам нещо и да свия

то изотзад, но вече е прекалено късно. Кучето се обръща.

рамене, но това ще бъде лъжа.

Сега не ръмжи, а лае, зъби се, святка с очи и мускулите му

Кашлям, за да прочистя гърлото си.

се изопват като въжета. Всеки момент ще нападне Не

- Познаваш ли го? - повтаря мъжът.

разсъждавам, просто се хвърлям напред, мятам се отгоре

Свивам рамене.

му и обвивам с ръце дебелия му врат.

-Е?

Главата ми се удря 6 земята. Кучето е изчезнало заедно

Тръпки ме побиват. Давам си сметка, че страховете

с малкото момиченце. Сега съм сама в празната стая за те

ми са напълно въображаеми - това е просто тест, а не

ста. Бавно се завъртам в кръг, но не виждам отражението

действителност.

си в нито едно от огледалата. Блъскам вратата и излизам

- Не - отвръщам небрежно. - Представа нямам кой е.

Човекът се изправя и аз най-накрая виждам лицето му.

Носи тъмни очила и устата му е изкривена в озъбена гри

маса. Бузата му е прорязана от белези също като ръцете.

Той се надвесва над мен. Дъхът му мирише на цигари. „Това

не е истина - напомням си, - не е истина."

-Лъжеш\ - казва той. - Ти лъжеш \

Г Л А В А

- Не лъжа.

Т Р Е Т А

- Мога да позная по очите ти.

Изопвам рамене.

- Не можете.

- Ако го познаваш - казва той тихо, - можеш да ме спа

Събуждам се с изпотени длани и натежали от чув

сиш. Да ме спасиш.

ство за вина гърди. Лежа на стола в огледалната стая.

Присвивам очи.

Когато отмятам глава назад, виждам Тори зад мен. Тя е

- Е - казвам и стискам челюсти, - обаче не го познавам.

свила устни и сваля електродите от главата ми. Очак

вам да каже нещо за теста - дали е приключил и дали съм

се представила добре, макар че как бих могла да се прова

ля на т е с т като този. Тя обаче дума не обелва, само маха

жиците от главата ми.

Изправям се на стола и бърша длани в крачолите на пан

талоните. Изглежда някъде съм кривнала от правия път,

въпреки че всичко се случваше само в главата ми. Дали из

ражението на Тори е толкова странно, защото не знае как

да ми каже колко ужасна личност съм? Ще ми се да ми каже

направо каквото има да ми казва.

- Това беше доста озадачаващо - казва тя. - Извини ме.

Връщам се веднага.

Озадачаващо?

Притискам колене към гърдите си и заравям лице в тях.

Ще ми се да заплача, защото от сълзите може да ми олекне,

но не се получава. Как става така, че се проваляш на тест,

за който дори не ти е било разрешено да се готвиш?

Колкото повече време минава, толкова по-нервна ста

вам. Налага се да бърша потните си длани на няколко се-

кунди, но може би го правя, защото това донякъде ме успо

наложи да променя симулацията и да те кача на автобуса.

коява. Ами ако ми кажат, че не съм подходяща за нито една

Чак тогава упоритото ти поддържане на заблудата ели

от кастите? Тогава ще остана на улицата като всички

минира Прямите.

безкастови. Изключено. Да си безкастов, не означава един

Напълно объркана съм. Тори се усмихва с половин уста

ствено да живееш в бедност и несгоди; това те осъжда

и добавя:

на изолация от обществото, лишава те от най-важното

- Това не трябва да те притеснява. Само Прямите каз

нещо в живота: от общността.

ват истината в такава ситуация.

Навремето майка казваше, че сами е невъзможно да оце

Един от възлите, които стискат гърдите ми, се от

леем, но дори да можем - пак няма да го пожелаем. Без кас

пуска. Може пък да не съм чак толкова ужасна личност.

т а т а нямаме нито цел, нито основание да живеем.

- Предполагам обаче, че и това не е съвсем вярно. Онези,

Разтърсвам глава. Не мога да разсъждавам в това със

които винаги казват истината, са Прямите... и Аскети

тояние. Трябва да се успокоя.

те - продължава тя, - което ни изправя пред проблем.

Най-накрая вратата се отваря и Тори влиза. Вкопчвам

Долната ми челюст увисва.

се в подлакътниците на стола.

- От друга страна, ти се хвърли срещу кучето и не му

- Съжалявам, че те обезпокоих - казва тя. Стои пред

позволи да нападне момиченцето, което е типична реак

мен с ръце в джобовете. Изглежда бледа и напрегната. - Бе-

ция за Аскет. И въпреки това, когато мъжът ти каза, че