Дивергенти

теб - казва Ал. - Сякаш и на мен наистина тук ми е мяс

но. - Доскоро, Трие.

т о т о , както е за теб.

Старая се да не напускам прекалено бързо спалното. Ко

Тъкмо се каня да отговоря, когато той премята ръка

гато вратата се затваря след мен, опирам ръка о челото

през раменете ми. Внезапно се вдървявам и страните ми

си и се подсмихвам. Въпреки конфузното положение, все

пламват.

пак никак не е зле да си харесвана.

Ще ми се да не бях права за чувствата на Ал към мен.

Оказва се обаче, че съм познала.

Да си говорим как са минали срещите със семейства

Не се притискам към него. Вместо това, изопвам раме

та ни, би било твърде болезнено. Затова единствената

не и ръката му пада. После стискам длани в скута си.

тема, която всички си позволяват да обсъждат тази ве

- Трис, аз... - започва той. Гласът му е напрегнат. По

чер, е класирането след приключване на първа степен. Щом

глеждам го. Лицето му гори също като моето, но поне не

някой около мен повдигне въпроса, аз зарейвам поглед из

плаче - просто изглежда смутен. - Ъ... Извинявай - продъл

стаята и се правя, че не съм чула.

жава. - Не се опитвам да... хм. Извинявай.

Класирането ми едва ли е чак толкова зле като в нача

Ще ми се да можех да кажа, че не е нищо лично. Мога

лото, най-вече заради победата над Моли. Но не пречи и да

да му обясня, че родителите ми рядко са си позволявали

не е достатъчно добро, за да се изкача до първите десет

да се държат за ръце дори вкъщи и че съм възпитана да

места в края на инициацията. Особено след включването

потискам в себе си всички прояви на чувства, защото се

и на послушниците, родени Безстрашни.

отнасяме много сериозно към тях. Сигурно ако му кажа

На вечеря седя заедно с Кристина, Уил и Ал в ъгъла на

всичко това, той няма да прикрива със смущението си

столовата. Намираме се в неприятна близост с Питър,

колко е наранен.

Дрю и Моли, които са през една маса от нас. Щом разгово

Но всичко това, разбира се, е твърде лично. Той е мой

рът на нашата маса замре, чувам всяка тяхна дума. Обсъж

приятел и толкова. Какво може да бъде по-лично от това?

дат вероятното класиране. Ама че изненада.

Вдишвам дълбоко и, издишвайки, успявам да му се усмих

- Не ви е разрешено да имате домашни любимци ли?! -

на.

възмущава се Кристина и удря с длан по масата. - И защо?

- За какво ми се извиняваш? - питам и се старая гласът

- Защото те не притежават логично мислене - делово

ми да звучи нормално. После отупвам крачолите си, макар

обяснява Уил. - Какъв е смисълът да осигуряваш храна и

по тях да не е полепнало нищо, и се изправям. - Трябва да

подслон на животно, което само цапа мебелите, вмирисва

вървя - казвам.

ти къщата и в края на краищата умира?

Той кима, но не ме поглежда.

Двамата с Ал се споглеждаме, както обикновено пра-

ВИM, когато Уил и Кристина започват свада. Този път

ножа и тръгват кучето, когато ги нападне. Нищо чудно,

обаче, щом очите ни се срещат, и двамата отместваме

че Кристина вече не иска куче за домашен лЬбимец. При

поглед встрани. Дано това неловко положение не продъл

дърпвам ръкавите над китките си и преплитам пръсти.

жи много дълго. Искам си приятеля обратно.

- Точно така - отговаря т я . - И на вас ви се е наложило

- Работата е там... - Гласът на Кристина потреперва

да го направите, нали?

и заглъхва, тя отмята глава назад. - Те наистина са много

Поглежда първо Ал, после - мен. Тъмните й очи се при-

забавни. Имах булдог на име Чанкър. Един път бяхме оста

свиват и тя произнася:

вили цяло печено пиле на кухненския плот, за да поизстине,

- Ти не си го направила.

и когато майка ми отиде в банята да се измие, той смъкна

-А?

пилето на пода и го изяде, заедно с кожата и кокалите.

- Криеш нещо - продължава Кристина. - Виждам, че

Направо умряхме от смях.

място не си намираш.

- Е, с това направо ме разби. Естествено, че изгарям

- Моля?!

от желание да живея под един покрив с животно, което

- При Прямите научихме да четем езика на тялото -

ми изяжда цялата храна и унищожава кухнята ми. - Уил

обажда се Ал и ме сбутва с рамо. Ето, това вече е нор

поклаща глава. - Защо като свърши инициацията, просто

мално отношение. - Затова лесно можем да познаем, ако

не си вземеш куче, щом ти е толкова мъчно?

някой лъже или премълчава нещо.

- Защото... - Усмивката на Кристина угасва и тя започ

- А, това ли било? - почесвам се по врата. - Ами...

ва да боде картофа си с вилицата. - След теста за наклон

- Ето вижте, пак го направи! - провиква се Кристина

ностите кучетата са направо кошмар за мен.

Споглеждаме се. Всички знаем, че не трябва да обсъж

и сочи ръката ми.

даме теста, дори когато вече сме направили своя избор.

Имам чувството, че сърцето ми се е качило 6 гърло

Но за тях тримата това правило явно не е чак толкова

т о . Как мога да ги излъжа за резултатите от теста, щом

съдбоносно, както е при мен. Сърцето ми подскача тре

като те познават кога лъжа? Ще трябва да контролирам

вожно в гърдите. Това правило ме защитава. Спестява ми

езика на тялото си. Отпускам ръка и сплитам пръсти в

необходимостта да лъжа приятелите си за резултатите

скута. Така ли постъпват честните хора?

от теста. Всеки път, когато в съзнанието ми изплува ду