Дивергенти

себе си. Разбираш ли какво ти казвам?

- Както казах, никакви въпроси за мен. Сериозно говоря.

- Мамо, какво става?

Кажи ми как се чувстваш наистина, Беатрис? Как минаха

- Не ме е грижа коя каста си избрала - казва тя, обгръ

схватките? На кое място си 6 класирането?

щайки с шепи бузите ми. - Аз съм ти майка и искам да те

- Класиране ли? - питам. - И знаеш, че съм се била? Из-

предпазя.

- Правиш го, защото съм... - понечвам да кажа, но тя

- Хапни едно парче т о р т а и заради мен, става ли? От

слага ръка върху устата ми.

шоколадовата. Страшно е вкусна. - Тя се усмихва стран

- Не произнасяй тази дума! - просъсква. - Никога!

но, някак накриво и добавя: - Нали знаеш, че те обичам?

Значи Тори е била права. Опасно е да си един от Ди-

После изчезва.

вергентите. Но аз все още не знам защо е така, нито пък

Стоя сама в синята светлина на лампата над мен и

какво точно означава.

всичко ми просветва.

- Защо?

Тя е била в този лагер и преди. Тя помни този коридор.

Тя клати глава.

Тя знае какво включва инициацията.

- Не мога да ти кажа.

Майка ми е от Безстрашните.

После поглежда през рамо в посоката, откъдето едва се

процежда светлината на Ямата. Дочувам викове и разго

вори, смях и тътрене на крака. До носа ми достига ухание

откъм столовата на нещо сладко и бухнало: пекат хляб.

Когато се обръща отново към мен, челюстите й са здраво

стиснати.

- Искам да свършиш нещо - казва. - Аз не мога да отида

на посещение на брат ти, но на теб ще разрешат, когато

инициацията свърши. Ето защо искам да го откриеш и да

му кажеш да проучи серума за симулациите. Става ли? Ще

го направиш ли заради мен?

- Не и ако не ми обясниш всичко, мамо! - Скръствам

ръце на гърдите си. - Щом искаш да вися цял ден в лагера на

Ерудитите, ще трябва да ми дадеш основателна причина

за това.

- Невъзможно. Съжалявам. - Тя ме целува по бузата и

прибира зад ухото ми кичур коса, който се е изплъзнал от

кокчето. - Сега трябва да вървя. За теб ще бъде по-добре,

ако не показваме явна привързаност една към друга.

- Не ми пука какво ще си помислят - казвам.

- А би трябвало - отговаря тя. - Подозирам, че вече

те наблюдават.

Тя се отдалечава, а аз съм прекалено стъписана, за да я

последвам. В края на коридора майка се обръща и казва:

кажеш?

Той клати глава.

- Татко винаги е искал да дойда тук. Така де, казаха ми,

че искат да остана при Прямите, но само защото така

трябваше да говорят. Винаги са се възхищавали на Без

Г Л А В А

страшните, и двамата. Няма да ме разберат, даже ако се

Ш Е С Т Н А Д Е С Е Т А

опитам да им обясня.

- Аха. - Барабаня с пръсти по коляното си. После го

поглеждам. - Затова ли избра Безстрашните? Само заради

желанието на твоите родители ли го направи?

Същият следобед, докато останалите са още със се

Ал клати глава.

мействата си, аз се връщам обратно в спалното поме

- Не, предполагам. Направих го защото... е важно да за

щение и откривам там Ал. Той седи върху леглото си и

щитаващ хората. Да се застъпваш за тях. Това, което ти

гледа втренчено стената, където доскоро висеше черна

направи за мен. - Той ми се усмихва. - Нали това се очаква

та дъска, фор я свали вчера, за да впише класирането на

от Безстрашните? Това е смелостта. А не... да нараняваш

всеки от нас.

хората без причина.

- Ето къде си бил! - възкликвам. - Родителите ти пи

Сещам се какво ми каза фор - че работата в екип ня

таха за теб. Успяха ли да те открият?

кога е била от първостепенна важност за Безстрашните.

Той поклаща глава.

Кжви ли са били Безстрашните тогава? Какво ли щях да

Сядам до него на леглото. Кракът му е двойно колкото

науча, ако бях попаднала тук по времето, когато майка ми

моя, въпреки че бедрото ми сега е много по-мускулесто от

е била една от тях? Сигурно тогава нямаше да ми се налага

преди. Обул е черни шорти. Коляното му е моравосиньо,

да чупя носа на Моли. Или да заплашвам сестрата на Уил.

отекло и с белег през средата.

Съвестта започва да ме гризе.

- Не искаш ли да ги видиш? - питам.

- Нещата може да се оправят, като минем инициаци

- Не ми се ще да ме разпитват как я карам - отговаря. -

ята.

Ще трябва всичко да им кажа, иначе ще ме надушат, ако

- Лошото е, че мога да се окажа последен - казва Ал. -

лъжа.

Най-вероятно довечера всичко ще се разбере.

- Е... - Напрягам се да измисля какво да му кажа. - Че

Седим известно време мълчаливо, рамо до рамо. По-до

какво има да криещ?

бре да си мълчим тук, отколкото да сме в Ямата и да гле

Ал дрезгаво се изсмива.

даме как другите се смеят, наобиколени от семействата

- Паднах във всички схватки, с изключение на първата

си.

с Уил. Не се представям никак добре.

Баща ми навремето казваше, че често най-добрият на

- Защото ти така реши. Това не можеш ли да им го

чин да помогнеш на някого в беда, е просто да си близо до

него. Чувствам се по-добре, когато правя нещо, с което -

- Ще се справиш ли? - питам. - Заради родителите ти,

сигурна съм - той би се гордял; сякаш по този начин ком

искам да кажа... Не заради... - Гласът ми секва. Иначе прос

пенсирам всичко сторено от мен, с което не би се гордял.

то нямаше да знам как да продължа.

- Знаеш ли, чувствам се no-смел, когато съм близо до

- А, да. - Той кима отново, този път малко по-енергич