Дивергенти

Явно спорят за нещо, но спорът не изглежда особено сери

озен, защото някои продължават да се усмихват.

Г Л А В А

Ние, които сме на масата на Аскетите, седим тихо

В Т О Р А

и чакаме. Обичаите на кастата дори подтикват към из

вестна леност и диктуват потискането на всяка индиви

дуалност. Съмнявам се, че всички Ерудити изгарят от же

Тестът започва след обяда. Седим край дългите маси в

лание да учат непрекъснато и че Прямите до един са във

столовата, а проверяващите - по един във всяка стая -

възторг от оживения дебат, но и те като мен не могат

едновременно извикват имената ни. Седя до Кейлъб, а

да възроптаят срещу нормите на своята каста.

насреща ми е съседката ни Сюзън.

Обявяват името на Кейлъб в следващата група. Той

Работата на нейния баща е свързана с пътуване из гра

уверено се отправя към вратата. Не е необходимо да му

да, затова той има кола, всеки ден я кара на училище и я

пожелавам късмет или да го успокоявам. Той знае къде му е

врьща обратно. Предложи да кара и нас, но - както каза

мястото и доколкото ми е известно, никога не се е съмня

Кейлъб - ние предпочитаме да трьгваме малко по-късно,

вал в това. Първият ми спомен за него е от времето, кога

пък и не искаме да го притесняваме.

то бяхме четиригодишни. Тогава ме сгълча, че на детската

Разбира се, че ще откажем.

площадка не дадох въжето си за скачане на едно малко мо

Повечето проверяващи са доброволци от Аскетите,

миченце, което нямаше с какво да си играе. Оттогава не

въпреки че има и един от Ерудитите, а 6 друга стая - чо

ме е наставлявал много често, но никога няма да забравя

век на Безстрашните, които ще т е с т в а т нас, Аскетите.

неодобрителния му поглед в онзи ден.

Правилата забраняват да ни т е с т в а т хора от собстве

Опитвала съм се да му обясня, че моите наклонности

ната ни каста. Пак според правилника, не се допуска да се

не са точно като неговите - даже през ум няма да ми мине

готвим за теста, затова сега не знам какво ме чака.

да отстъпя мястото си в автобуса, но той така и не

Погледът ми се мести от Сюзън към масите на Без

ме разбира. „Просто прави каквото трябва!" - повтаря

страшните в другия край на помещението. Те се смеят,

ми непрекъснато. На него му е толкова лесно. Защо с мен

крещят и играят карти. По другите маси Ерудитите бъ

обаче не е така?

брят оживено над книгите и вестниците, надпреварвай

Стомахът ми се свива. Затварям очи и стоя така бли

ки се непрекъснато в добиването на знания.

зо десетина минути, докато Кейлъб не се връща при мен.

Група момичета от Миротворците в червено и жълто

Пребледнял е като платно. Притиска длани о бедрата

седят в кръг на пода в столовата и играят някаква игра

си като мен, когато искам да ги изтрия от потта, а щом

с пляскане на ръце, съпроводена от ритмична песен. На

вдигне ръце, пръстите му треперят. Отварям уста да го

1 2

1 3

попитам нещо, но думите не идват. Нямам право да го

Стените на стаята също са покрити с огледала. Виж

питам за резултата, а той няма право да ми го каже.

дам отражението си от всички страни: сивата материя

Доброволецът от Аскетите изрежда следващата гру

прикрива очертанията на гърба ми, дългия ми врат, из

па имена. Двама от Безстрашните, двама от Ерудитите,

пъкналите кокалчета на свитите юмруци, почервенели

двама от Миротворците и двама от Прямите, а после:

от придошлата кръв. Таванът е облят в бяла светлина.

„От Аскетите - СЬзън Елек и Беатрис Прайър."

В средата на стаята има стол, който с наклонената си

Изправям се само защото така трябва, но ако зависи

назад облегалка прилича на зъболекарски, а до него стои ня

от мен, изобщо няма да мръдна от мястото си. Имам чув

каква машина. Всичко изглежда така, сякаш на това място

ството, че в гърдите ми набъбва някакъв мехур, който

се случват страховити неща.

расте с всяка секунда и заплашва да ме пръсне на парчета.

- Не се притеснявай - казва жената. - Не боли.

Следвам С1озън към изхода. Хората, покрай които минава

Косата й е черна и права, но на светлината се вижда, че

ме, сигурно изобщо не могат да ни различат. Носим еднак

е прошарена със сиви нишки.

ви дрехи и русите ни коси са вързани по един и същи начин.

- Седни и се разположи удобно! - продължава. - Казвам

Изглежда единствената разлика между нас е, че СЬзън не се

се Тори.

кани да повърне всеки момент и май ръцете й не се тресат

Тромаво се настанявам и отпускам глава върху облегал

толкова силно, та да стиска крайчеца на ризата, за да ги

ката. Светлината реже очите ми. От дясната ми страна

укроти.

Тори се върти около машината. Опитвам се да се съсредо

По коридора извън столовата има десет стаи. Те се

точа върху нея, а не върху жиците в ръцете й.

използват единствено за тестване на наклонностите, за

- Защо точно ястреб? - изфъфлям, когато прикачва

това не съм идвала тук никога досега. За разлика от оста

електродите към челото ми.

налите помещения в училище, между тях има не стъклени

- Никога досега не съм срещала любопитен Аскет - каз

прегради, а огледала. Наблюдавам се как, бледа и ужасена,

ва тя и повдига едната си вежда.

тръгвам към една от вратите. СЬзън нервно ми се хили,

Потръпвам и кожата на ръцете ми настръхва. Проява