Дивергенти

докато влиза в стая 5, а аз отивам в стая 6, където ме

та на любопитство е грешка, предателство спрямо цен

очаква една жена от Безстрашните.

ностите на Аскетите.

Забелязвам, че не е толкова свирепа на вид като по-мла

Тананикайки нещо, тя прикрепя още един електрод към

дите от кастата на Безстрашните. Има тесни, тъмни и

челото ми и обяснява:

скосени очи, носи черно сако - като от мъжки костюм - и

- В някои части на древния свят ястребът е бил сим

джинси. Чак когато се обръща да затвори вратата, забе

вол на слънцето. Когато се татуирах, си представях, че

лязвам татуировката на врата й - ястреб в черно и бяло

ако слънцето е винаги с мен, няма да се боя от мрака.

с червено око. Ако сърцето ми не се беше качило в гър

Опитвам се да не питам повече, но не успявам да се

лото, щях да я попитам какво символизира. Все нещо би

овладея.

трябвало да означава.

- Боиш ли се от мрака?

1 5

- Беше ме страх от мрака - поправя ме тя. После go-

място идва упорството. Свивам вежди и скръствам ръце.

лепва нов електрод към другото ми слепоочие и свързва

- Нека бъде твоята тогава! - казва тя.

жица към всеки от тях. Накрая свива рамене. - Сега тату

Панерчетата изчезват. Чувам вратата да проскърцва

ировката просто ми напомня за страховете, които съм

и се обръщам да видя кой е. Оказва се, че не е „кой", а „как

преодоляла.

во" - едно куче с остър нос стои на няколко метра от мен.

Застава зад мен. Толкова силно стискам подлакътници-

То се снишава и започва да пълзи към мен, оголило белите

те на стола, че червенината плъзва от кокалчетата по

си зъби. Ръмжането клокочи дълбоко в гърлото му и аз чак

целите ми ръце. Тя прави нещо с машината, подръпвайки

сега разбирам каква работа щеше да ми свърши сиренето.

жиците към себе си. После протяга кьм мен стъкленица с

Или пък ножът. Но вече е прекалено късно.

бистра течност.

Понечвам да побягна, но се сещам, че кучето ще бъде по-

- Изпий това! - казва.

бързо от мен. Не мога и да го надвия. Главата ми пулсира.

- Какво е? - Гърлото ми се е свило. Преглъщам трудно. -

Трябва да взема решение. Дали да не скоча през някоя от

Какво ще стане сега?

масите и да я използвам като прикритие - не става, прека

- Не мога да ти кажа. Просто ми се довери.

лено съм ниска, за да се прехвърля отгоре и недостатъчно

Изкарвам въздуха от дробовете си и изливам съдържа

силна, за да я прекатуря.

нието на стъкленицата в устата си. Очите ми се затва

Кучето изръмжава и аз усещам как звукът вибрира в че

рят.

репа ми.

В учебника по биология пише, че кучетата надушвагп

Когато ги отварям отново, всичко е отминало и вече

страха благодарение на химическия секрет, който отде

съм на друго място. Пак съм 6 училищната столова, но

лят човешките жлези при стрес - същият, който изпуска

дългите маси сега са празни и през стъклените стени забе

и тяхната плячка. Усетили страха, те нападат. Кучето

лязвам, че вали сняг. На масата пред мен с т о я т две панер-

продължава да се примъква към мен, ноктите му дращят

чета. В едното има голяма буца сирене, а в другото - нож,

по пода.

дълъг колкото моята предмишница.

Не мога да побягна. Не мога да се бия. Остава ми един

Зад гърба ми женски глас изрича:

ствено да вдишвам неговия вонящ дъх и да се опитвам да

- Избирай!

не мисля какво е яло преди малко. В очите му изобщо няма

- Защо? - питам.

бяло, само черен блясък.

- Избирай! - повтаря тя.

Какво още знам за кучетата? Не трябва да ги гледам

Поглеждам през рамо, но там няма никой. Обръщам

в очите. Това е признак на агресия. Помня, че като малка

гръб на панерчетата.

се молех на баща ми да вземе куче, но сега, докато стоя с

- Какво ще правя с тях?

вперен в земята поглед пред лапите на кучето, не мога да

- Избирай! - вика насреща ми.

се сетя защо съм го искала. То приближава, продължавайки

Щом започва да крещи, страхът ми изчезва и на негово

да ръмжи. Щом да го гледаш в очите е признак на агресия,

тогава как ли се показва покорство?

в коридора, но това всъщност не е коридор; оказва се ав

Дишам тежко, но равномерно. Падам на колене. Изоб

тобус и всички седалки са заети.

що не ми се иска да легна на земята пред него и да се озова

Заставам в средата и се хващам за дръжката. До мен

срещу зъбите му, но това е наи-доброто решение. Изпру-

седи мъж с вестник. Не мога да видя лицето му зад вест

жвам крака назад u се подпирам на лакти. Кучето идва все

ника, но забелязвам ръцете му. Целите са в белези като от

по-близо и по-близо и започвам да усещам топлия му дъх

обгаряне и са се вкопчили в хартията, сякаш искат да я

върху лицето си. Ръцете ми треперят.

смачкат.

Излайва точно край ухото ми и аз стискам зъби, за да

- Познаваш ли този човек? - пита той. Мушка пръст

не се разкрещя.

в снимката на първа страница. Водещото заглавие гласи:

Нещо грапаво и влажно докосва бузата ми. Ръмжането

„Брутален убиец най-накрая заловен!". Втренчвам се в ду

секва и когато пак вдигам глава, за да го погледна, кучето

мата „убиец". Мина много време, откакто прочетох за

диша тежко. Близва лицето ми. Намръщвам се и сядам на

последен път тази дума, но дори и само изписана, тя ме

пети. То опира лапи върху коленете ми и ме близва по бра

кара да потръпна.