Дивергенти

височина 6 с в е т а . - Б.пп.

7

no тях. Ho ние така или иначе нямаме кола.

отговорността за нашето образование.

Изражението на Кейлъб остава невъзмутимо, докато

Часовете днес са съкратени наполовина, за да можем

автобусът се клатушка и подскача по пътя. Ръкавът на

да ги изкараме всичките преди теста за наклонностите,

сивата му роба се смъква към рамото, когато се вкопчва

който ще се проведе следобед. Пулсът ми обаче отсега е

във вертикалната дръжка, за да запази равновесие. По

ускорен.

това как непрекъснато мести очи, мога да се досетя, че

- Изобщо ли не те притеснява какво ще ти кажат? -

наблюдава хората около нас - стреми се да вижда един

питам Кейлъб.

ствено тях и да забрави за себе си. Прямите ценят чест

Спираме при разклонението на коридора, където той

ността, а нашата каста - Аскетите - себеотрицанието.

ще поеме на една страна - към висшата математика, а аз

Автобусът спира пред училището и аз ставам, промък

на друга - към историята на кастите.

вайки се покрай Прямия. Вкопчвам се в рамото на Кейлъб,

Той повдига вежди.

когато се спъвам в обувките на мъжа. Крачолите на пан

- Ами теб?

талоните ми са прекалено дълги, пък и никога не съм се

На него мога да призная, че от седмици се тревожа

отличавала с особена грациозност.

какво ще покаже т е с т ъ т за наклонностите при мен - Ас-

Сградата на Горното ниво е най-старата от т р и т е

кет, Ерудит, Миротборец, Пряма или Безстрашна.

училища в града: Начално ниво, Средно ниво и Горно ниво.

Но вместо това, се усмихвам и казвам:

Също като постройките наоколо и тя е от стомана и

- Неособено.

стъкло. Отпред има огромна скулптура от метал, по коя

Той отвръща на усмивката ми.

то след училище се катерят Безстрашните, предизвик

- Добре тогава... Приятен ден.

вайки се един друг кой ще дръзне да се качи по-нависоко.

Отправям се към часа по история на кастите, дъвчей

Миналата година видях как една от тях падна и си счупи

ки долната си устна. Той така и не отговори на въпроса

крака. Аз бях единствената, която се втурна да доведе

ми.

медицинската сестра.

Коридорите са тесни, макар светлината от прозорци

- Днес ще се проведе т е с т ъ т за установяване на на

те да създава илюзията за простор; това е едно от малко

клонностите - казвам. Разликата във възрастта ни с Кей

то места, където на нашата възраст кастите се смесват.

лъб няма и година, затова сме в един и същи клас.

Днес тълпата е движена от по-особен вид енергия - трес

Той кимва и минава през парадния вход. Мускулите ми

ката на последния ден.

се напрягат, щом прекрачвам прага. Вътре витае атмос

ферата на някаква ненаситност, сякаш всеки шестнай-

- Ей! - изкрещява точно до ухото ми някакво момиче

сетгодишен се стреми да изцеди колкото се може повече

с дълга къдрава коса, махайки отдалече на свой приятел.

от този последен ден. Вероятно защото след Изборната

Ръкавът на сакото й ме перва по бузата. После едно момче

церемония никога повече няма да минем по тези коридо

със син пуловер от Ерудитите ме блъсва. Губя равновесие

ри - направим ли веднъж своя избор, новите касти поемат

и тежко падам на земята.

- Разкарай се от пътя ми, Дървената! - озъбва се той и

продължава по коридора.

mama обгръща, смеейки се, раменете на момичето до него.

Бузите ми пламват. Ставам и се отупвам. Неколцина

Глупаво е да ги зяпам. Обръщам гръб на прозореца и си

спират, когато падам, но никой не ми предлага помощ.

проправям път през навалицата към кабинета по исто-

Само ме проследяват с поглед до края на коридора. Такива

рия на кастите.

неща стават и с други от моята каста вече месеци на

ред - Ерудитите публикуват враждебни статии по адрес

на Аскетите, а това се отразява и на отношенията ни в

училище. Сивите дрехи, простата прическа и скромното

поведение би трябвало да ми помагат да не мисля за себе

си и да остана незабележима за другите. Сега обаче всичко

това ме превръща в мишена.

Спирам край прозореца на крило Е и чакам появата на

Безстрашните. Правя го всяка сутрин. Точно в 7,25 часа

Безстрашните доказват своята смелост, като скачат

от вратите на движещия се влак.

Баща ми нарича Безстрашните „луди глави". Те са по

крити с пиърсинги и татуировки и носят черни дрехи.

Първоначалната им задача е била да охраняват оградата, с

която е защитен нашият град. От какво го пазят обаче -

не знам.

Видът и поведението им би трябвало да ме смущават.

Сигурно е редно да се запитам що за храброст - качество,

което те най-много ценят - е нужна, за да прокараш ме

тална халка през ноздрите си. Вместо това обаче не мога

да откъсна очи от тях, където и да ги срещна.

Влаковата свирка се разнася пронизително и звукът й

откьнтява в гърдите ми. фарът на челото на локомо

тива примигва, докато влакът профучава покрай учили

щето, а колелата му скърцат по железните релси. Когато

наближават последните вагони, от тях започват да изви

рат млади мъже и жени в тъмни дрехи - някои падат и се

претъркулват, други само се препъват и залитат няколко

крачки, докато си върнат равновесието. Едно от момче-

1 1

1 О

всеки няколко минути дочувам взрив от смехове, когато

някой отпада и трябва да седне в центъра на кръга. На

масата до тях момчета от Прямите широко ръкомахат.