Дивергенти

- Малцина го правят напоследък. Не го приемам лично.

Усмихвам се едва-едва. Преди седмица този въпрос щеше

Той сякаш се поотпуска.

да ми се стори обиден, но напоследък прекарвам доста вре

- Е, оставям ви насаме.

ме с трансферите от кастата на Прямите и тяхната

Двете с майка ми го наблюдаваме как се отдалечава. Ре

нетактичност вече не ме изненадва.

вът на реката изпълва ушите ми. Може би фор е бил от

- Чак пък откачени - не - отговарям. - Виж, смели - да.

Ерудитите, което обяснява омразата му към Аскетите.

Ако го срещна, ще му кажа, че го търсите.

Или пък вярва на писанията на Ерудитите по наш - по те

Забелязвам, че и майка ми се усмихва крадешком. Тя не

хен адрес, напомням си. Но пък беше мило от негова страна

се държи като някои от родителите на трансфери - с

да й каже, че се справям добре, щом като - убедена съм - не

проточен врат и ококорени очи да оглежда стените на

го вярва.

Ямата, нейния покрив, бездната. Но тя, разбира се, не е

- Той винаги ли е такьв? - обажда се майка ми.

любопитна - тя е Аскет. Любопитството й е чуждо.

- Даже още по-зле.

Представям Уил и Кристина на майка си, а Кристина

- Имаш ли приятели тук? - пита тя.

ме запознава със сестра си и майка си. Но когато Уил на

- Неколцина - отговарям. Поглеждам през рамо към Уил,

свой ред ме представя на по-голямата си сестра, Кара, тя

Кристина и техните семейства. Когато Кристина улавя

ми хвърля поглед, който би попарил всяко растение и не

погледа ми, маха с ръка и двете с майка тръгваме към нея.

протяга ръка да се здрависаме. После измерва майка ми със

Но преди да успеем да стигнем до Уил и Кристина, една

свирепи очи.

ниска закръглена жена с риза на черни и бели райета ме до

- Не мога да повярвам, че дружиш с някои от тях, Уил! -

косва. Потрепвам, едва удържайки се да не отблъсна ръка

казва.

т а и.

Майка ми свива устни, но - естествено - нищо не от

- Извинявай! - казва. - Познаваш ли сина ми - Албърт?

говаря.

- Албърт? - повтарям. - О, Ал ли? Да, познавам го.

- Кара - свива вежди Уил, - няма нужда да се държиш

- Знаеш ли къде можем да го открием? - продължава тя,

грубо!

посочвайки един мъж зад себе си. Той е висок и широкопле-

- О, сигурно е така. Имаш ли представа коя е тя изоб

щест като скала. Бащата на Ал, очевидно.

що? - Тя сочи майка ми. - Съпруга е на член на съвета. На

- Съжалявам, но не съм го виждала тази сутрин. Може

всичкото отгоре ръководи доброволческа агенция, която

помага на безкастобшпе. Да не мислиш, че не знам как тру

вестно ти е, че предстои класиране?

паш запаси, които раздаваш тайно само на собствената

- Не е кой знае каква тайна как протича инициацията

си каста, докато ние от месец не сме виждали прясна хра

при Безстрашните.

на, а?! Храна за безкастовите, как ли пък не!

Представа нямам дали лесно може да се открие какво

- Съжалявам, но мисля, че сте в грешка - казва майка.

включва инициацията за някоя от кастите, но подозирам,

- Да, бе, в грешка! - озъбва се Кара. - Няма съмнение, че

че не е чак толкова лесно. Карай по-бавно, казвам си.

вие сте точно това, за което се представяте. Каста от

- Почти на опашката съм, мамо.

щастливи късметлии, които правят само добрини и ня

- Хубаво - кима т я . - Гледай обаче да не оставаш най-

мат капчица егоистични подбуди. Нищо повече!

накрая. А сега нещо много важно, Беатрис: какво показа те

- Я не дръж такъв тон на майка ми! - намесвам се с плам

с т ъ т за наклонностите при теб?

нало лице и свивам юмруци. - Още една дума и, кълна се, ще

Предупреждението на Тори проблясва в главата ми.

ти счупя носа.

„Не казвай на никого!" Редно е да кажа, че резултатът ме е

- Разкарай се, Трие! - обажда се Уил. - Не можеш да уда

определил като една от Аскетите, защото Тори така го

риш сестра ми.

записа в системата.

- О, така ли мислиш? - вдигам вежди.

Поглеждам майка си в очите, които са бледозелени, об-

- Да, точно така. - Майка ме докосва по рамото. - Хай

рамчени с тъмната завеса на ресниците. Около устата й

де, Беатрис! Нали не искаме да притесняваме сестрата на

са се очертали две бръчки, но иначе изглежда млада за въз

твоя приятел?

растта си. Бръчките се очертават още по-ясно, когато

Тонът й е любезен, но докато ме тегли настрана, тя

си тананика. Обикновено го прави, докато мие чиниите.

така силно стиска ръката ми, че ми идва да завия от бол

Това е моята майка.

ка. Крачи бързо пред мен, устремена към столовата. Мал

Мога да й се доверя.

ко преди да стигне дотам обаче, прави рязък завой наляво

- Резултатите не са категорични - казвам меко.

и тръгва по един от неосветените коридори, който още

- Така си и знаех! - въздъхва тя. - Много деца, отгледани

не съм успяла да проуча.

от Аскетите, получават подобен резултат. Не можем да

- Мамо? - обаждам се. - Мамо, знаеш ли накъде вървиш?

си обясним причината. Но ти трябва много да внимаваш

Тя се заковава пред една заключена врата и се надига на

по време на следващата степен от инициацията, Беат

пръсти, надничайки в основата на синя лампа, която виси

рис. Гледай да си винаги някъде по средата в класирането,

от тавана. След няколко секунди кима доволно и пак се

независимо какво правите. Не привличай внимание върху

обръща към мен.