Дивергенти

говорил с една от охраната, преметнала пущка през рамо.

- Притеснява ме склонността ти да вземаш погрешни

решения - казва той, когато стига на крачка от мен.

Скръствам ръце на гърдите.

- Това беше само двуминутен разговор.

- Според мен краткото време не прави постъпката

ти по-мъдра. - Той свива вежди и докосва с пръсти посине

ното ми око. Дръпвам рязко глава, но той не сваля ръката

си. Вместо това навежда глава и въздиша. - Знаеш ли, ако

се научиш да нападаш първа, ще се справяш много по-добре.

4 С т р у н е н музикален и н с т р у м е н т , характерен за с т и л о в е т е к ъ н т р и и блуграс. - Б.пр.

Очите му срещат моите и се задържат. Отвръщам на

погледа му и забравям, че навсякъде около мен трансфери

те изскачат от леглата.

- Глуха ли си, Дървената? - настоява Ерик. Излизам от

унеса си и се измъквам от завивките. Доволна съм, че спя

Г Л А В А

облечена, защото Кристина стои край леглото си само

Д В А Н А Д Е С Е Т А

по тениска, с голи крака. Тя скръства ръце и вперва очи

в Ерик. Внезапно ми се приисква и аз да можех да гледам

някого толкова дръзко, когато съм полугола. Знам обаче, че

никога няма да стане.

Въртя се върху дюшека u въздишам. От схватката с

- Имате пет минути да се облечете и да стигнете до

Питър са минали два дни и следите от ударите върху

релсите - казва Ерик. - Отиваме на друго полево обучение.

тялото ми са придобили синкавопурпурен цвят. Вече

Пъхам крака в обувките и хуквам подир Кристина към

свикнах да ме боли при всяко помръдване и движенията

влака, кривейки лице от болка. Капчици пот се търкалят

ми са по-нормални, но все още съм далеч от пълното

по врата ми, докато тичаме по пътеките в стените на

оздравяване.

Ямата, разблъсквайки останалите членове на кастата по

Въпреки че още не съм се възстановила, днес пак се на

пътя нагоре. Те не изглеждат изненадани, че ни виждат.

лага да се бия. За щастие този път са ме разпределили с

Питам се колко ли бясно тичащи хора виждат седмично.

Мира, която не е способна да нанесе читав удар, дори ако

Стигаме релсите малко след послушниците, родени

някой направлява ръката й. Взимам превес още първите

Безстрашни. Край железопътната линия има черна гра

две минути. Тя пада и е прекалено замаяна, за да се изправи

мада. Различавам дългоцеви пушки и охранители с пръсти

отново. Редно е да тържествувам, но няма нищо победо

върху спусъците.

носно в това да удряш момиче като Мира.

- Сега пък да не трябва да застреляме нещо? - съска в

В мига, в който полагам глава на възглавницата, врата

ухото ми Кристина.

та на спалното помещение се отваря и вътре нахлуват

Близо до купчината оръжие има сандъци с нещо, което

хора с фенерчета. Сядам, като едва не удрям глава 6 рамка

прилича на амуниции. Пристъпвам по-близо, за да разчета

та на леглото над мен, и присвивам очи, за да разбера какво

надписа върху единия от тях. На него е написано ПЕИНТ-

става.

БОЛ.

- Всички да стават! - изревава някой. Лъчите на фенер

Никога не съм чувала за това преди, но названието е

четата танцуват зад него и под светлината им обеците

достатъчно красноречиво. Разсмивам се.

на ушите му святкат. Ерик. Заобиколен е от Безстраш

- Всеки да вземе по една пушка! - крещи Ерик.

ни, някои от които съм срещала в Ямата, а други изобщо

Втурвам се към купчината. Намирам се най-близо до нея

не познавам. И фор е сред тях.

и сграбчвам първата пушка, която ми попада - тя е тежка,

но не прекалено; вдигам я и взимам кутия топчета. Пъхам

те - отвръща фор, повдигайки вежда. - Вие непременно

кутията в задния си джоб и премятам пушката напряко

трябва да спечелите.

през гърба, така че ремъкът й да пресича гърдите ми.

- Двамата с фор сме капитани на отборите - казва

- Колко време остава? - обръща се Ерик към фор.

Ерик. Той поглежда към фор. - Хайде най-напред да разде

Фор поглежда часовника си.

лим трансферите, става ли?

- Всеки момент ще дойде. Кога най-сетне ще запомниш

Вирвам глава. Ако те сами ще избират между нас, аз ще

разписанието на влаковете?

остана последна; усещам го.

- Защо ми е да го уча, щом като винаги мога да те попи

- Давай ти пръв! - казва фор.

там? - отговаря Ерик, бутайки фор по рамото.

Ерик свива рамене.

Далече от лявата ми страна се появява кръг светлина.

- Едуард.

Колкото повече наближава, толкова по-голям става, осве

фор се обляга върху рамката на вратата и кима. На

тявайки лицето на фор и хвърляйки сенки в леките вдлъб

лунната светлина очите му ярко блестят. Той оглежда

натини под скулите му.

бързо групата на трансферите и без да мисли много, казва:

Той пръв се мята на влака и аз се втурвам след него, без

- Искам Дървената.

да дочакам Кристина, Уил или Ал да ме последват, фор се

През вагона минава вълна от смях. Бузите ми пламват.

обръща, когато падам на крачка от вагона, и протяга ръка.

Не знам дали да се ядосам на ония, които ми се присмиват,

Сграбчвам ръката му и той ме издърпва вътре. Дори мус

или да се чувствам поласкана от факта, че фор избра пър

кулите между китката и лакътя му са стегнати и добре

во мен.

очертани.

- Искаш нещо да докажеш ли? - пита Ерик с обичайната

Пускам бързо ръката му, без дори да го погледна, и сядам

си нагла усмивка. - Или просто избираш най-големите сла