Дивергенти

обаче не е особено голям. Може да станете и патрули око

работим за някого от лидерите на Безстрашните. Това

ло фермите на Миротворците, но...

ми звучи като най-добрия вариант за мен.

- Каква е задачата на тези патрули? - пита Уил.

Единствената пречка е, че представянето ми досега е

фор вдига рамене.

направо плачевно. Може да се окажа безкастова още в края

- Предполагам, че ще разберете, ако един ден се озовете

на първа степен.

Спираме край портата. Неколцина от охраната на Без

- А ти откъде мислеше, че е съкратеното Трие?

страшните поглеждат към нас, но повечето не ни обръ

- О, представа нямам! От слабачка, например? - Тя до

щат внимание. Прекалено са заети да отварят крилата

косва брадичката си. Ако брадичката й беше малко по-го

на вратата - двойно по-високи и няколко пъти по-широ

ляма, можеше да служи за баланс на носа, но тя е дребна

ки от тях, - за да пропуснат един камион.

и почти се губи в челЬстта й. - О, не, това не започва с

Мъжът, който го кара, е с шапка, брада и е усмихнат.

Трие. Моя грешка.

Спира камиона веднага след като минава портата и слиза

- Няма нужда да се заяждаш с нея - меко казва Робърт. -

от него. Каросерията е открита и между купчините щай

Аз съм Робърт, а ти коя си?

ги в нея седят още няколко Миротворци. Надзъртам 6

- Някой, на когото не му пука как се казваш - отговаря

щайгите - пълни са с ябълки.

тя. - Що не се връщаш обратно в камиона? От нас не се

- Беатрис! - провиква се едно момче от Миротворците.

очаква да ставаме гъсти с членове на другите касти.

Изврьщам рязко глава по посока на гласа, когато чувам

- Защо ти не ни оставиш на мира? - озъбвам й се.

името си. Един от Миротворците в каросерията се на

- Дадено. Не искам да заставам между теб и гаджето

дига. Има къдрава руса коса и познат нос - широк в ноз

ти - отвръща т я . После се отдалечава ухилена.

дрите и тесен в горната част. Робърт. Опитвам се да

Робърт ме поглежда тъжно.

си го спомня на Изборната церемония, но в главата ми

- Не приличат на особено мили хора.

единствено чувам отекването на пулса си. Кой ли още от

- Някои от тях наистина не са.

нашите е трансфер? Дали и СЬзън също е напуснала кас

- Нали знаеш, че може да се върнеш у дома. Сигурен съм,

тата? Изобщо, останали ли са някакви послушници при

че Аскетите ще направят изклЬчение заради теб.

Аскетите тази година? Ако кастата търпи загуби, това

- Какво те кара да мислиш, че искам да се върна у дома? -

е и по наша вина - на Робърт, на Кейлъб, моя.

питам е пламнали бузи. - Според теб няма да се справя

Робърт скача от камиона. Носи сива тениска и сини

тук, така ли?

джинси. След миг колебание той тръгва към мен и ме взима

- Не е заради това. - Той поклаща глава. - Не защото

в прегръдките си. Вдървявам се. Само Миротворците се

не би могла да се справиш, а защото не се налага да го тър

прегръщат един друг за поздрав. Не помръдвам, докато не

пиш. Заслужаваш да си щастлива.

ме пуска.

- Това е моят избор. Точка по въпроса. - Поглеждам над

Усмивката му помръква, когато ме поглежда отново.

рамото на Робърт. Охранителите от Безстрашните из

- Какво е станало с теб, Беатрис? Какво се е случило с

глежда са приклЬчили с проверката на камиона. Брадати

лицето ти?

ят мъж се връща обратно на мястото на шофьора и за

- Нищо - казвам. - Просто тренирахме. Нищо особено.

тваря вратата след себе си. - И още нещо, Робърт. Целта

- Беатрис? - обажда се гъгнещ глас до мен. Моли се хили

на моя живот не е просто... да съм щастлива.

със скръстени на гърдите ръце. - Това ли е истинското ти

- Нямали да ти е по-леко обаче, ако си щастлива? - казва

име, Дървената?

той.

Преди да съм отговорила, той докосва рамото ми и се

- Да нападам първа ли? - повтарям. - И как ще ми по

упътва към камиона. Едно от момичетата в каросерията

могне това?

държи банджо4 в скута си. Тя започва да дрънка на него,

- Ти си бърза. Ако успееш да нанесеш няколко сполучли

когато Робърт се настанява вътре и камионът потегля,

ви удара, преди противникът да се е усетил какво става,

отнасяйки надалече от нас звука от банджото и нейния

може и да спечелиш. - Той свива рамене и ръката му пада

чуруликащ глас.

долу.

Робърт ми маха, докато камионът се отдалечава и аз

- Изненадана съм, че знаеш това, след като напусна по

за пореден път си представям един друг възможен мой жи

средата на първия ми и единствен бой - казвам тихо.

вот. Представям си се в каросерията на камиона, как пея

- Не беше нещо, което държах да гледам - отговаря той.

заедно с момичето, макар никога досега да не съм пяла; как

„Това пък какво би трябвало да значи?"

се заливам от смях, когато изкарвам фалшиво някой тон;

Той направи малка пауза.

как се катеря по дърветата да бера ябълки, неизменно спо

- Изглежда следващият влак е вече тук. Време е да вър

койна и в безопасност.

Охраната на Безстрашните затваря и залоства порта

вим, Трие.

та след тях. Катинарът е от външната страна. Прехап-

вам устни. Защо им е да заключват от външната, а не от

вътрешната страна? Сякаш целта им е не да ни предпа

зят от нещо отвън, а да ни държат вътре.

Прогонвам тази мисъл от главата си. В това няма ни

какъв смисъл.

фор се отдръпва от оградата, където допреди малко е