Дивергенти

- Очаква се да знаеш това по-отрано - гримасничи на

му дарби на Аскет не са били просто прикритие за един

среща й Уил. - Сега вече ми е ясно защо не си от Ерудити

истински Ерудит.

те. Изглежда не си от най-умните, а?

- Не мисли за Питър! - казва Уил. - Най-малкото Еду

- Добре ли си, Трие? - пита Ал. Очите му са тъмно

ард ще му види сметката, защото се занимава е ръкопашен

кафяви, почти същият цвят като кожата на Кристина.

бой още откакто бяхме десетгодишни. За удоволствие.

Бузите са грапави, сякаш ако не се избръсне и един ден, по

- Е - обажда се Кристина и поглежда часовника си, - спо

тях ще избуи гъста брада. Чак не е за вярване, че е едва на

ред мен изпускаме вечерята. Искаш ли да останем при теб,

шестнайсет.

Трие?

- Да - отговарям. - Ако можеше само да остана тук

Поклащам глава.

- Аз съм добре.

във възглавницата, и аз щях да бъда притеснена. Е, аз поне

Кристина и Уил се надигат, а Ал им дава знак да не го

като плача, знам как да го прикривам.

чакат. От тялото му се разнася отчетлив аромат - сла

- Загубих срещу ДрЬ. След като свършихте вие с Пи

дък и свеж, нещо като смес от градински чай и лимонена

тър. - Той ме поглежда. - Издържах няколко удара, паднах и

трева. Когато нощем се мята в леглото, уханието стига

така си останах. Въпреки че не се налагаше, предполагам...

чак до мен и тогава разбирам, че сънува кошмар.

Сигурно след нокаута на Уил няма да съм последен в класи

- Исках само да ти кажа, че изпусна съобщението на

рането, дори да загубя всички останали схватки. Не искам

Ерик. Утре отиваме на полево обучение отвъд оградата,

да наранявам никого повече.

за да разберем с какво се занимават Безстрашните - казва

- Наистина ли това искаш?

той. - Трябва да сме при влака до осем и петнайсет.

Той свежда поглед.

- Хубаво - казвам. - Благодаря.

- Просто не мога да го направя. Сигурно съм страхли

- И не се връзвай на Кристина! Лицето ти изобщо не

вец.

изглежда чак толкова зле. - Той леко се усмихва. - Искам да

- Не можеш да бъдеш страхливец само защото не искаш

кажа, че си е много хубаво. Винаги е такова. Така де - имаш

да причиняваш болка на другите - казвам. Знам, че това е

вид на смел човек. На Безстрашна.

най-правилният отговор сега, но не съм сигурна дали наис

Очите му отбягват моите и той се почесва по вра

тина го мисля.

та. Тишината помежду ни натежава. Много мило от не

За миг двамата стоим неподвижно, гледайки се един

гова страна да ми го каже, но поведението му подсказва,

друг. А може наистина да мисля така. Ако той е страхли

че това са нещо повече от думи. Дано да греша. Ал не ме

вец, то не е защото не му доставя удоволствие да причи

привлича - не бих могла да се увлека по някой толкова ра

нява болка. А защото отказва да действа.

ним и чувствителен. Усмихвам се, доколкото насинената

Той ме поглежда натъжен и казва:

челЬст ми го позволява, с надеждата да разсея напрежени

- Мислиш ли, че нашите семейства ще дойдат да ни ви

ето.

дят? Говори се, че семействата на тези, които са изоста

- Трябва да те оставя да си почиваш - казва той. Става

вили своята каста, никога не идват в Деня за свиждане.

от леглото и се кани да тръгне, но преди да го направи, го

- Не знам - отговарям. - Нито пък знам дали ако дой

сграбчвам за китката.

дат, това ще бъде за добро или за лошо.

- Ал, всичко наред ли е? - питам. Той ме гледа неразби-

- Мисля, че ще бъде по-скоро зле. - Той кима. - И без

ращо и затова уточнявам: - Искам да кажа - вече по-леко

това ни е достатъчно трудно. - Той кима отново, сякаш

ли т и е?

да потвърди казаното, и тръгва.

- Ъм... - Той свива рамене. - Малко.

След по-малко от седмица послушниците при Аскети

Издърпва ръката си и я пъха в джоба. Въпросът ми

те ще имат право да посетят семействата си за първи

изглежда силно го е притеснил, защото досега не съм го

път след Изборната церемония. Ще си отидат вкъщи, ще

виждала така да почервенява. И аз да хълцах по цели нощи

седнат около масата и за първи път ще общуват с роди-

телите си като зрели хора.

Навремето си мислех с какво нетърпение ще очаквам

този ден. Обмислях какво първо да кажа на майка си и на

баща си, когато вече ще ми бъде позволено да задавам въ

проси по време на вечеря.

След по-малко от седмица послушниците, родени Без

Г Л А В А

страшни, ще заварят семействата си или в Ямата, или в

Е Д И Н А Д Е С Е Т А

стъклената сграда над лагера. Те сигурно ще правят всичко

онова, което обикновено правят на семейни събирания.

Няма да се изненадам, ако например се целят с ножове един

срещу друг.

На следващата сутрин не чувам нито алармата, нито

Онези, които са изоставили своята каста, но имат

звука от тътрещи се крака и разговорите на останалите

всеопрощаващи родители, пак ще могат да ги видят. По

послушници, докато се приготвят. Събуждам се чак ко

дозирам, че моите няма да са сред тях. Не и след онзи огор

гато Кристина ме разтърсва за рамото с едната ръка и

чен вик на баща ми по време на церемонията. Не и след

ме тупа по бузата с другата. Вече е облечена с черно яке,

като и двете им деца ги изоставиха.

чийто цип е вдигнат до брадичката. Дори и да има сини

Дали ако им бях казала, че съм Дивергент и не знам коя

ни от схватката от предишния ден, те не личат върху