Дивергенти

- Да. Той е добре. И не е ядосан. - Ал въздъхва. - Сега

женската баня да взема душ и да се преоблека. Когато се

всички ще ме помнят като оня, дето първи просна човек

връщам, върху дюшека ми с червеи спрей е написано „Дър

в безсъзнание.

вена". Същото, но с по-малки букви, го има върху таблата

- Има и по-лоши неща, с които да те запомнят. Поне

на леглото и на възглавницата. Оглеждам се, а сърцето ми

няма да ти се ежат.

блъска в гърдите от гняв.

- Така е, ама има и по-хубави неща, с които да те за

Питър застава зад мен и си подсвирква, докато набухва

помнят. - Той ме смушква с лакът, усмихнат. - Първият

възглавницата си. Чак не е за вярване как мога да мразя чо

скочил.

век, който изглежда толкова мил - веждите му са извити

Може наистина да съм първата скочила, но подозирам,

в красива естествена дъга, а усмивката му е широка и бяла.

че това е както началото, така и краят на моята попу

- Хубава украса - казва той.

лярност сред Безстрашните.

- Да не съм те засегнала нещо, без да разбера? - питам.

Прокашлям се.

Грабвам чаршафа и със замах го издърпвам от дюшека. - Не

- Един от вас двамата трябваше да бъде повален. Ако

знам дали си забелязал, но вече сме от една и съща каста.

не беше той, тогава щеше да си ти.

- Представа нямам за какво говориш - безгрижно от

- И все пак никак не ми се иска да го правя отново. - Ал

връща той. След това ми хвърля бърз поглед. - Пък и два

разтърсва глава, бързо и начесто. После подсмъркба. - На

мата с теб никога няма да бъдем от една каста.

истина не искам.

Стигаме вратата на залата за тренировки и аз подмя

Докато битката тече, гневът ми утихва и аз ставам

там през рамо:

все по-неспокойна. Вчера фор ни учеше да се възползваме

- Обаче се налага.

от слабостите на противника, но като изключим пълно

Има мило лице. Може би твърде мило, за да е един от

то отсъствие на доброта у Питър, той просто няма

Безстрашните.

такива. Достатъчно е висок, за да притежава сила, но не

С влизането поглеждам към черната дъска. Вчера боят

и прекалено едър, за да е тромав; има набито око за сла

ми се размина, но днес вече няма как. Когато виждам име

бостите на другите; жесток е и няма да прояви и капка

то си, спирам насред крачка.

милост към мен. Ще ми се да кажа, че ме подценява, но

Моят противник е Питър.

това би било лъжа. Аз съм точно толкова неумела, колко

- О, не! - казва Кристина, която се тътри след нас. Ли

то той предполага.

цето и е цялото в синини и тя сякаш се опитва да скрие

Може пък Ал да има право - ще отнеса няколко удара,

куцането си. Щом поглежда черната дъска, смачква опа

после ще се престоря на припаднала.

ковката на кексчето, която държи в юмрука си. - Ама те

Но не мога да си позволя да се предам без съпротива.

добре ли са? Наистина ли се канят да изправят теб срещу

Невъзможно е да остана последна в класирането.

него?.

Когато Моли се просва в полусвяст на земята благода

Питър е близо две педи по-висок от мен, а вчера размаза

рение на Едуард, сърцето ми бие така бясно, че го усещам

Дрю за няма и пет минути. Днес физиономията на Дрю е

дори в пръстите на краката. Вече не помия правилната

почти цялата синьо-чериа, тук-там има останало здраво

стойка, не помня как се нанасяше удар. Насочвам се към

място.

центъра на ринга и всичко в мен се сгърчва, когато Питър

- Май ще бъде най-добре да отнесеш няколко удара и да

се изправя насреща ми - по-висок, отколкото го мислех, и

се престориш на припаднала - предлага Ал. - Никой не би

с вдигнати за атака мускулести ръце. Хили ми се. Чудя се

те укорил за това.

дали ако повърна върху него, това ще ми помогне.

- Аха - казвам. - Сигурно.

Едва ли.

Впивам очи в името си върху черната дъска. Усещам

- Как е, Дървената? - казва. - Май ей сега ще се раз-

как страните ми пламват. Ал и Кристина сигурно се

цивриш. Може и да те пощадя, но само ако ревнеш.

опитват да ми помогнат, но мен повече ме гложди дру

Над рамото му забелязвам фор, застанал край вратата

го - в действителност те изобщо не вярват, даже и с

със скръстени ръце. Устните му са свити, сякаш току-що

най-малка частица на съзнанието си, че имам някакъв шанс

е лапнал нещо кисело. До него е Ерик, който тропа с крак

срещу Питър.

в темпо, по-бързо дори от моя пулс.

Заставам по-настрани, надавайки ухо на бъбренето

Двамата с Питър за секунда оставаме неподвижни един

на Ал и Кристина, докато наблюдавам схватката между

срещу друг, всеки впил поглед в противника. После Питър

Моли и Едуард. Той е много по-бърз от нея, затова съм си

вдига ръце пред лицето си и ги свива в лактите. Коленете

гурна, че днес тя няма да излезе победител.

му също са леко присвити, сякаш се готви за скок.

- Xafige, Дървената! - казва с предизвикателно святка

ми е разкървавен. Сигурно червената боя по пода сега е с

щи очи. - Само една мъничка сълзичка! А защо не малко

подсилен цвят, но съм прекалено замаяна, за да погледна на

хленч и молби!

долу.

При мисълта да моля Питър за пощада, в устата ми

Той ме блъска и аз отново падам. Дращя с ръце по дю

се събира жлъч. По силата на някакъв внезапен импулс го

шемето. Примигвам мудна, тромава и разлютена. Кашлям

ритвам в ребрата. Или поне щях да го ритна, ако не беше