Дивергенти

на Безстрашните патрулираше и около сектора на безкас-

т о с т - вметва Уил.

товите?

- Точно така. Ти сигурен ли си, че не си от Ерудити

- Помня - казвам. Спомням си също така, че баща ми

те, Питър - добавя Кристина. - Чувала съм, че те нямат

беше един от онези, които гласуваха Безстрашните да се

нищо против мамините дечица и женчовците.

изтеглят от сектора на безкастовите в града. Според

Застанал до вратата, фор се намесва, преди Питър да

него бедните не се нуждаят от надзор; те имат нужда

успее да изтърси нещо:

от помощ и ние можем да им я предоставим. Но не бих

- Трябва ли да ви слушам караниците чак докато стиг

го споменала точно сега, на това място. Защото според

нем оградата?

Ерудитите това е поредното доказателство за некомпе

Всички притихват, а фор ни обръща гръб, застанал

т е н т н о с т т а на Аскетите.

с лице към вратата на вагона. Хваща се за дръжките от

- Да, бе, точно така! - казва той. - Бас ловя, че си ги

двете й страни, разперил широко ръце, и отпуска тяло

виждала през цялото време.

напред, като се провесва навън, макар краката му да са все

- Това пък защо го каза? - питам, може би малко по-ос

още здраво стъпили вътре. Вятърът притиска ризата му

тро от необходимото. Нямам желание да ме свързват с

към гърдите. Опитвам се да надзърна и да видя откъде

безкастовите.

минаваме - безкрайно море от порутени и изоставени по

- Защото е трябвало да пресичаш сектора на безкасто

стройки, които стават все по-малки, колкото по-ната

вите, за да отидеш на училище, нали така?

тък пътуваме.

- Ама ти какво, назубрил си картата на града за удо

Но на всеки няколко секунди извивам очи към фор. Не

волствие ли? - обажда се Кристина.

знам какво очаквам да видя, нито какво ми се ще да видя.

- Да - отговаря Уил, леко озадачен. - Ти не си ли?

Правя го напълно несъзнателно.

Спирачките на влака изскърцват и той рязко забавя

- Какво, според теб, има навън? - питам Кристина, по

ход, а ние политаме напред. Все пак съм благодарна, че спи

сочвайки към вратата. - Искам да кажа отвъд оградата.

ра; сега ми е много по-лесно да се задържа права. Порутени

Тя вдига рамене.

те сгради са изчезнали, на тяхно място сега има единстве

- Много ферми, предполагам.

но жълти поля и релси. Влакът спира под някакъв навес.

- Сигурно... Но аз имах предвид онова отвъд тях. Сре-

Спускам се върху тревата, като се придържам за дръжка-

ma за опора.

при тях. Както вече казах, в повечето случаи тези, които

Пред мен се издига телена ограда с бодлива тел на вър

идват да охраняват оградата, остават тук до края на жи

ха. Щом стигам до нея, забелязвам, че се е опнала перпен

вота си. За ваше успокоение мога само да кажа, че според

дикулярно на хоризонта чак докъдето погледът ми стига.

тях това не било чак толкова зле, колкото изглежда.

Покрай нея има малки горички, някои от дърветата са

- Аха, поне няма да сме шофьори и да чистим мърсо

изсъхнали, други са още зелени. От другата страна на огра

тията на другите, както правят безкастовите - шепне

дата патрулира стражата на Безстрашните, въоръжена с

Кристина в ухото ми.

пушки.

- Ти кой поред се класира? - обръща се Питър към фор.

- Вървете след мен! - нарежда фор. Гледам да съм близо

Не очаквам Фор да му отговори, но той го поглежда

до Кристина. Не ми се ще да го призная дори пред себе си,

равнодушно и казва:

но се чувствам по-спокойна, когато е наблизо. Ако Питър

- Аз бях първи.

пак реши да се заяжда, тя ще ме защити.

- И все пак избра да се занимаваш с това?. - Очите на

Мислено се укорявам, че съм толкова малодушна. Напад

Питър са ококорени и тъмнозелени. Щях да реша, че по

ките на Питър не би трябвало да ме засягат и ще бъде

гледът му е самата невинност, ако не знаех що за ужасен

най-добре да се усъвършенствам в ръкопашния бой, а не да

човек е. - Защо не си отишъл в правителството?

мисля колко зле ми беше вчера. Освен това, е редно поне да

- Защото не искам - равно отговаря фор. Спомням

опитам да се защитя сама, а не да се осланям на други хора.

си какво каза още първия ден за работата в контролния

фор ни повежда кьм портата в оградата, широка кол

център, откъдето Безстрашните управляват охраната

кото къща; тя се отваря към разбитото шосе, водещо

на града. Трудно ми е да си го представя заобиколен от

към града. Когато идвах по тези места като дете, заед

компютри. Според мен мястото му е в залата за трени

но със семейството ми пътувахме с автобус чак отвъд

ровки.

оградата. Там, във фермите на Миротворците, по цял ден

Още в училище изучавахме професиите, упражнявани

беряхме домати, а п о т т а избиваше през ризите.

от отделните касти. Възможностите за Безстрашните

Болката отново прерязва стомаха ми.

са най-ограничени. Изборът ни е между това да охраняваме

- Ако не сте сред първите петима при крайното кла

оградата или да следим за сигурността на нашия град. Мо

сиране на инициацията, най-вероятно ще свършите тук -

жем също така да останем в лагера на Безстрашните, да

казва фор, когато стигаме портата. - Като охрана на

правим татуировки, да изработваме оръжия или просто

оградата все още имате някакъв шанс за напредък, той

да се бием помежду си за забавление. Също така може да