Дивергенти

или да се примиря, че ще остана безкастова за цял живот?

- Прехвърли се през парапета! - повтаря Ерик, произна

Кое е по-малкото зло: да наблюдаваш безучастно някой как

сяйки отчетливо всяка дума. - Ако оцелееш, увиснала над

умира, или да бъдеш изгнаник и бедняк?

бездната пет минути, ще ти простя малодушието. Ако

Моите родители не биха се колебали как да отговорят

ли не, няма да ти разреша да продължиш инициацията.

на този въпрос.

Парапетът е тесен, от метал. Мокър е от водната

Но аз не съм като моите родители.

мъгла над реката, студен и хлъзгав. Даже Кристина дг има

Доколкото ми е известно, откакто сме дошли,

смелостта да се провеси от него, едва ли ще удържи пет

Кристина не е плакала нито веднъж, но сега лицето й се

минути. Или ще предпочете да остане безкастова, или

сгърчва и тя издава ридание, по-силно от рева на реката.

Нова вълна се удря в стената u пръски покриват тялото

щява, когато и двете й ръце се изплъзват от парапета.

й. Една от тях опръсква бузата ми. Ръцете на Кристина

От устата ми се откъсва вик. Звучи така, сякаш е чужд

отново се изплъзват и този път едната изпуска парапе

глас, не моят.

та, тя остава да виси на четири пръста.

Но тя не пада. Хваща се за решетките на парапета. Ръ

- Давай, Кристина! - казва Ал, ниският му глас е изне

цете й се хлъзгат надолу по метала, докато главата й не

надващо силен. Тя го поглежда. Той пляска с ръце. - Хайде,

изчезва от поглед; сега пръстите й са единственото, кое

давай, хвани се пак! Ти можеш! Дръж парапета!

то виждам.

Дали ще имам сили да я удържа? Струва ли си да опитам

Часовникът на Ал показва 5:00.

да й помогна, щом като съм прекалено слаба, за да излезе

- П е т т е минути изтекоха - казва той и с думите си

нещо от това?

сякаш заплЬва Ерик.

Знам какво представляват тези въпроси: извинения.

Ерик поглежда часовника си. Бавно вдига китка наго

„Човешкият разум е способен да намери извинение за всяко

ре, а през това време стомахът ми така се е свил, че едва

зло; затова е толкова важно да не разчитаме на него." Тези

дишам. Пред очите ми отново се появява сестрата на

думи са на баща ми.

Рита - лежи върху паважа под релсите, крайниците й са

Кристина извива ръка и търси пипнешком парапета.

огънати под странен ъгъл; виждам Рита да пищи и да ри

Никой не я поздравява, затова пък Ал събира едрите си

дае; виждам се как й обръщам гръб.

длани и крещи, а очите му не се откъсват от нейните.

- Добре - казва Ерик. - Може да се прехвърлиш отсам,

Ще ми се и аз да можех да го направя; ще ми се да помръдна,

Кристина.

но само я гледам втренчено и се питам откога съм такава

Ал тръгва към парапета.

отвратител1 т егоистка.

- Не! - казва Ерик. - Тя трябва да го направи сама.

Впивам поглед в часовника на Ал. Минали са четири ми

- Не, няма да го направи сама! - изръмжава Ал. - Вече

нути. Той ме рьга силно с лакът по рамото.

изпълни заповедта ти. Тя не е малодушна.

- Давай! - казвам. Гласът ми е просто шепот. Прочист

Ерик не отговаря. Ал се навежда през парапета - той

вам гърлото си. - Остава една минута - продължавам,

е толкова висок, че лесно стига китката й. Тя се вкопчва

този път по-високо. Сега ръката на Кристина намира па

в ръката му. Ал я дърпа нагоре, лицето му пламва от уси

рапета. Ръцете й треперят толкова силно, че се питам

лието и аз се втурвам да помогна. Прекалено ниска съм,

дали пък земята под краката ми не се тресе, а аз просто

както и очаквах, но все пак подхващам Кристина под ми

не съм забелязала.

шниците, щом успявам да я достигна с ръце. Двамата с

- Давай, Кристина! - викаме двамата с Ал и когато гла

Ал я прехвърляме през парапета. Тя се свлича на земята,

совете ни се сливат в едно, вече вярвам, че ще събера сили

лицето й все още е изцапано с кръв от битката, гърбът й

дай помогна.

е вир-вода, тялото й се тресе.

Ще й помогна. Ако пак изпусне парапета, ще го направя.

Коленича край нея. Очите й се вдигат към моите, после

Нова водна струя блъска Кристина в гърба и тя изкре-

се преместват към Ал - и тримата едва дишаме.

Поклащам глава и смъквам калъфката на възглавницата.

„Не се гневи!" Иска да ме предизвика, но няма да му се по

лучи. Всеки път обаче, когато той с юмрук набухва въз

главницата, аз си представям как с един удар му смазвам

вътрешностите.

Г Л А В А

Пристига Ал и дори няма нужда да го моля за помощ -

Д Е С Е Т А

той просто идва и започва да смъква спалното бельо заед

но с мен. Ще се наложи по-късно да изчегъртам и таблата

на леглото. Ал отнася купчината изцапани калъфки и чар

шафи до кошчето за боклук и двамата заедно се отправя

Същата нощ сънувам, че Кристина отново виси от

ме към залата за тренировки.

парапета, този път е окачена за пръстите на краката

- Зарежи го! - казва Ал. - Тои е идиот и ако не успее да

си, а някои крещи, че може да бъде спасена единствено от

те вбеси, рано или късно ще престане.

Дивергент. Затова се втурвам да я изтегля, но някой ме

- Сигурно. - Докосвам бузите си. Още горят от ярост.

бута през ръба и аз се събуждам миг преди да се разбия в

Опитвам се да се разсея. - Говори ли с Уил? - питам тихич

скалите.

ко. - След като..., така де, сам знаеш.

Потънала в пот и разтреперана от съня, отивам в