Дивергенти

- Хората не се целуват пред очите на останалите.

мразят помежду си като Ерудитите и Аскетите, но все

Ал, Уил и Кристина ми се усмихват съчувствено.

пак се избягват. Истинският противник на Прямите са

- Какво? - питам.

Миротворците. Онези, които преследват мира на всяка

- Аскетът в теб пак надига глава - отговаря Кристи

йена, казват Прямите, винаги ще мамят, за да не разбунят

на. - Никой от нас няма нищо против малко публична

духовете.

проява на чувства.

- Мога ли да седна тук? - пита Уил, потупвайки масата

- О! - вдигам рамене. - Ами... В такъв случай ще трябва

с пръст.

и аз да го преодолея.

- Какво, вече не искаш ли да си с твоите приятелчета

- Или пък може да си останеш фригидна - казва Уил, а

Ерудипш? - пита Кристина.

зелените му очи проблясват пакостливо. - Така де, ти си

- Те не са ми приятелчета - отговаря Уил, докато оста

решаваш.

вя чинията. - Като сме трансфери от една и съща каста,

Кристина запраща франзелата към него. Той я улавя и

не означава, че се спогаждаме особено. На всичкото отгоре

забива зъби в хлебчето.

Едуард и Мира са гаджета и нямам намерение да ставам

- Не се дръж гадно с нея - казва т я . - Студенината й е

т р е т о колело.

вродена, също както ти си многознайко.

Едуард и Мира, другите двама трансфери от Ерудити

- Аз не съм студена\ - възкликвам.

те, седят през две маси и така са се лепнали един за друг,

- Не се връзвай! - казва Уил. - Не ти се отразява добре.

че лактите им се блъскат, докато режат храната. Мира

Я се виж, цялата почервеня!

от време на време спира, за да целуне Едуард. Наблюдавам

От тази забележка още по-силно пламвам. Всички се

ги внимателно. През живота си съм виждала само няколко

пъти хора да се целуват.

кискат. Насилвам се и аз да се засмея и след няколко секунди

смехът ми става съвсем естествен.

Едуард извръща глава и притиска устни 6 устата на

Чувствам се добре, когато се смея отново.

Мира. Въздухът излиза със свистене между зъбите ми и аз

След обяда фор ни повежда към нова зала.Тя е огромна, с

отклонявам поглед. Една част от мен очаква двамата да

напукан дървен под, който проскърцва, а в средата му е на

бъдат смъмрени за това. Другата се пита с известна нот-

рисуван голям кръг. На стената отляво има зелена учебна

дъска. Учителят ми от Начално ниво използваше такава,

ми се преобръщат, сякаш някой ги разбърква с вилица. Той

но оттогава не съм виждала подобна. Сигурно това има

впива очи в мен и ме измерва от глава до пети, без да задър

нешо общо с приоритетите на Безстрашните - най-на

жа погледа си някъде - чисто практичен, научен интерес.

пред практиката, после теорията.

- Нямаш много мускули - казва, - затова ще бъде по-до

Имената ни са изписани върху дъската по азбучен ред.

бре да използваш лактите и коленете. Вложи цялата си

Провесени на крачка една от друга, в единия край на залата

сила в тях.

има избелели боксьорски круши.

Той внезапно притиска с ръка стомаха ми. Пръстите

Подреждаме се в редица зад тях, а фор се изправя по

му са толкова дълги, че когато едната му длан обхваща

средата, така че всички да го виждаме.

гръдния кош от едната страна, върховете на пръстите

- Както казах и сутринта - започва той, - следващото

му се допират с тези на другата му ръка. Сърцето ми бие

нещо е да се научите да се биете. Целта е да сте готови

толкова силно, че гърдите ме болят, но го гледам с широко

за действие; тялото ви да е подготвено да реагира срещу

отворени очи.

заплахите и предизвикателствата. Това ще ви е необхо

- Никога не забравяй да поддържаш напрежението тук -

димо, ако имате намерение да оцелеете като Безстрашни.

казва той тихо.

Дори не мога да си представя живота си като една от

фор отдръпва ръка и продължава обиколката си. Усе

Безстрашните. Единственото, за което мисля в момен

щам натиска на дланта му дори след като се е отдалечил.

та, е как ще мина през инициацията.

Странно, но се налага да спра за малко и да си възстановя

-Днес ще изучим техниките, а утре започвате да се би

дишането, преди да се върна към упражненията.

ете един срещу друг - казва фор. - Затова ви препоръчвам

Когато фор ни разпуска за вечеря, Кристина ме смуш-

да внимавате. Тия, които не усвояват бързо, ще ги боли.

ква с лакът.

фор назовава няколко вида удари и показва как се из

- Странно как не те прекърши надве. - Тя бърчи нос. -

пълнява всеки: първо във въздуха, после - върху боксовата

Направо ми изкара акъла. И тоя негов тих глас.

круша.

- Аха. Той е... - Поглеждам през рамо към него. фор стои

Усвоявам ги, докато се упражняваме. Както и при

тихо и е удивително спокоен. Нито за миг не се уплаших,

стрелбата, имам нужда от няколко опита, за да схвана

че ще ме нарани. - Определено е плашещ - казвам най-на

стойката и движенията на тялото. Ударите стават все

края.

по-сложни, макар фор да ни учи само на най-основното.

Ал, който върви отпред, се обръща, когато стигаме

От боксовата круша рьцете и краката ми се натъртват,

Ямата и обявява:

кожата ми се зачервява, а тя почти не се помръдва, незави

- Искам да си направя татуировка.

симо колко силно я удрям. Наоколо се чува само звукьт на

Иззад нас се разнася гласът на Уил.

човешка плът, която се удря в твърда материя.

- Каква татуировка?