Дивергенти

- Вие сте избрали нас - казва. - Сега е наш ред да изби

- Има единайсет родени Безстрашни и още девет

раме.

трансфера - обяснява Ерик. - Четирима послушници ще

отпаднат в края на първа степен. Останалите ще бъдат

Лежа в леглото, заслушана в дишането на деветима

пресяти при последното изпитание.

души.

Това означава, че дори заедно да преодолеем всяка сте

Никога не съм спала с момче 6 една стая, но сега нямам

пен от инициацията, накрая шест послушници няма да

друг избор, освен ако не предпочитам да спя в коридора.

станат пълноправни членове. С краичеца на окото си за

Всички останали се преоблякоха с униформите, дадени ни

белязвам, че Кристина ме гледа, но не мога да отвърна на

от Безстрашните, но аз лягам с моите дрехи на Аскет,

погледа й. Очите ми са приковани в Ерик и не могат да се

които още ухаят на сапун и свеж въздух също като у дома.

Досега имах самостоятелна стая. През прозореца виж

во си мисля сега. Ъгълчетата на устата й се отпускат на

дах ливадата отпред, а отвъд нея - мъгливите очертания

долу. Веждите й надвисват ниско над очите - не се мръщи,

на града. Свикнала съм да спя при пълна тишина.

по-скоро е уморена. Прокарвам длани по бузите си.

Докато мисля за дома, под клепачите ми започва да

Ал изхълцва отново. Почти усещам как този звук стър

смъди, а щом примигвам, една сълза се търкулва. Запушвам

же по гърлото ми. Момчето е само на сантиметри от

уста, за да потисна хлипането.

мен - трябва поне да го докосна.

Немислимо е да рева, не и тук. Трябва да се овладея.

Не. Отпускам ръка и се обръщам с лице към стената.

Всичко ще бъде наред. Мога да се оглеждам, когато поже

Не е необходимо някой да научи, че не искам да му помогна.

лая. Мога да се сприятеля с Кристина, да си отрежа коса

Ще погреба тази тайна. Затварям очи и усещам как сънят

та и да оставя другите сами да си чистят мърсотията,

ме поглъща, но всеки път, когато ми остава съвсем малко

която са направили.

да заспя, пак чувам Ал.

Ръцете ми се разтреперват и сълзите рукват още по-

Може би проблемът изобщо не е в това, че не мога да се

обилно, замъглявайки погледа. Какво ми пука, че когато ро

върна у дома. Вярно - майка, татко, Кейлъб, отблясъците

дителите ми дойдат в Деня за свиждане, може и да не ме

на огъня вечер и потропването на иглите за плетене на

познаят - ако изобщо дойдат. Голяма работа, че щом ли

майка ще ми липсват, но това не е единствената причина

цата им се мярнат в спомените ми дори за част от секун

за тази празнина в стомаха ми.

дата, това ми причинява болка. Даже и това, че Кейлъб е

Проблемът е там, че дори да се прибера у дома, няма

имал тайни от мен. Нагаждам дишането си според това

да се чувствам на място между хората, които дават, без

на останалите послушници. Нищо друго няма значение.

да се замислят, и грижата за околните им е присъща като

Задавен звук прекъсва нечие дишане, последван от раз

дишането.

търсващо хлипане. Пружините на леглото скърцат, кога

Тази мисъл ме кара да скърцам със зъби. Запушвам уши с

то тежко тяло се преобръща върху него и възглавницата

възглавницата, за да заглуша хленченето на Ал и заспивам,

заглушава хълцането, но не достатъчно. Идват откъм

опряла буза о мокрото петно върху калъфката.

леглото над мен - там е Ал от Прямите, най-високото и

яко момче сред послушниците. Най-малко от него очаквах

да се пречупи.

Краката му са само на няколко сантиметра от главата

ми. Трябва да го утеша - би трябвало да искам да го уте

ша, защото така съм възпитана. Вместо това изпитвам

отвращение. Не е редно такъв здравеняк да се държи като

дете. И защо поне не си плаче тихичко като всички нас.

Преглъщам мъчително.

Представям си как би ме изгледала майка, ако знаеше как-

има за цел да ви подготви на различно ниво. Първата сте

пен е предимно физическо изпитание; втората - основно

емоционално препятствие; т р е т а т а - главно психическо.

- Но какво... - обажда се през прозявка Питър, - какво

общо има стрелбата с храбростта?

Г Л А В А

Фор изтръгва пистолета от ръката му, притиска

О С М А

дулото към челото на Питър и вкарва куршум в цевта.

Питър замръзва с отворена уста, прозявката сякаш е за

седнала 6 гърлото му.

- Събуди се! - озъбва се фор. - В ръката си имаш зареден

- Първото, което ще научите днес, е да стреляте.

пистолет, идиот такъв. Дръж се подобаващо!

Второто - как да надвиете в ръкопашен бой. - фор тик

Той отпуска пистолета. Когато непосредствената

ва един револвер в ръцете ми, без да ме погледне, и от

опасност отминава, погледът в зелените очи на Питър

минава нататък. - За щастие щом сте стигнали дотук,

става твърд. Изненадана съм, че успява да се овладее и да не

значи вече знаете как се качва и слиза от движещ се влак и

отговори. През целия си досегашен живот на Прям винаги

не е необходимо да ви уча поне на това.

гласно е изразявал своето мнение; въпреки това, в момен

Не трябва да се учудвам, че Безстрашните изискват

та мълчи, а бузите му са почервенели.

от нас да започнем с летящ старт, но очаквах да ни се

- И за да отговоря па въпроса ти... Вероятността да

полагат повече от шест часа почивка, преди гонката да

подмокриш гащите и да ревнеш за майка си е много по-