Читаем Дивергенти полностью

назад и просва Ал на пода. Ал се надига бавно.

Поглеждам към Питър и неговите приятели. Дрю е

- Аз им го казах - отговаря тя през стиснати зъби, до

най-ниският от тримата, но тялото му е като скала и е

като продължава да се усмихва. Зъбите й са равни в осно

винаги изгърбен. Косата му е оранжевочервена, с цвета на

вата си и разкривени надолу. Тя ме поглежда. - Като Пря

стар морков.

ми, ние се стараем да бъдем напълно открити и честни

- Какво не им е читаво на тия? - питам.

относно чувствата си. Много хора са ми казвали, че не ме

- Питър си е чиста проба злодей. Още като бяхме деца,

харесват. Но не по-малко са го премълчавали. На кого му

той често се сбиваше с някой от друга каста, а когато

пука!

възрастните идваха да ги разтърват, започваше да реве

- Не е редно... да нараняваме другите - казвам.

и да клевети другото дете, че го е нападнало. Разбира се,

- Предпочитам да си мисля, че им помагам, като ги мра

всички му вярваха, защото е Прям и никога не лъже. Ха-ха.

зя - отговаря т я . - Просто им напомням, че не са божи дар

Кристина сбърчва нос и добавя:

за човечеството.

- Дрю му е лика-прилика. Много се съмнявам, че главата

Думите й ме разсмиват, после се съсредоточавам върху

му може да роди някоя мисъл самостоятелно. Колкото до

случващото се на ринга. Уил и Ал с т о я т един срещу друг

Моли, тя е от хората, които подпалват мравки с лупа,

няколко секунди, доста no-разколебани, отколкото бяха

само за да ги гледа как умират.

в началото. Уил отмята коса от очите си. Двамата гле

На ринга Ал удря силно Уил в челюстта. Изкривявам

дат към фор, сякаш очакват да обяви края на схватката,

лице. От другата страна на залата Ерик се хили нагло към

но той стои неподвижно със скръстени ръце. На няколко

крачки от него Ерик поглежда часовника си.

с един по-силен удар по главата му Ал ще го просне мъртъв.

След като Ал и Уил продължават да се въртят в кръг,

Стига Ал да успее да го удари обаче. Той замахва, Уил

Ерик повишава глас:

отбягва удара, а тилът му лъщи от пот. Избягва и следва

- Да не си мислите, че сте на забава? Или да прекъснем,

щия удар, промъква се покрай Ал и силно го рита в гърба.

за да подремнете? Бийте се!

Ал залита напред и се обръща.

- Но... - Ал се изправя, отпуска ръце край тялото и

Като малка четях една книжка за мечките гризли. В нея

казва: - О т ч и т а т ли се някакви точки? Кога ще завърши

имаше картинка на разгневена, ревяща мечка, изправила се

схватката?

на задните крака с разперени предни лапи. Точно така из

- Ще приключи, когато един от вас вече не е в състоя

глежда и Ал сега. Той се хвърля на Уил, хваща го здраво за

ние да продължи - отговаря Ерик.

едната ръка да не избяга и нанася силен удар в челюстта.

- Според правилата на Безстрашните - обажда се

Наблюдавам как светлината угасва в очите на Уил,

фор - някой от двамата също така може и да отстъпи.

светлозелени като целина. Тялото му се отпуска, натежа

Ерик поглежда фор с присвити очи.

ло като труп, изплъзва се от хватката на Ал и се стовар

- Това е според старите правила - казва той. - Според

ва на пода. По гърба ми пропълзява хлад и стяга гърдите

новите, никой няма право да отстъпва.

ми.

- Безстрашният човек признава силата на другите -

Очите на Ал се разширяват, той се свлича до Уил, по

контрира фор.

тупвайки бузата му с длан. Всички в залата утихват, очак

- Безстрашният човек никога не се предава.

вайки реакцията на Уил. В продължение на няколко секунди

фор и Ерик се гледат втренчено няколко секунди. Имам

той не помръдва, просто лежи на пода с ръка, подгъната

чувството, че пред мен са два различни вида Безстрашни -

под тялото си. После примигва, очевидно замаян.

почтен вид и безпощаден вид. Но дори на мен ми е ясно, че

- Вдигни го! - нарежда Ерик. Наблюдава с алчни очи тя

в тази зала точно Ерик, най-младият лидер на Безстраш

лото на Уил, сякаш пред него има блюдо, а не е ял от сед

ните, държи властта.

мици. Извивката на устните му е жестока.

Капчици пот оросяват челото на Ал, той ги изтрива

фор се обръща към черната дъска и огражда името на

с опакото на ръката си.

Ал. Победа.

-- Това е абсурдно! - казва и поклаща глава. - Какъв е сми

- Следващи - Моли и Кристина! - провиква се Ерик.

сълът да го пребия от бой? Нали сме от една и съща каста!

Ал обвива ръцете на Уил около врата си и го извлича

- Я гледай! Да не си въобразяваш, че ще ти е толкова лес

извън очертанията на ринга.

но? - пита Уил, ухилен. - Давай! Опитай се да ме удариш,

Кристина разкършва пръсти и кокалчетата й пукат.

левак такъв!

Бих й пожелала късмет, но не знам каква полза ще има от

И Уил отново вдига ръце в отбранителна позиция.

това. Тя не е слабачка, но е много по-крехка от Моли. Дано

Виждам в очите му решителност, каквато доскоро от

поне омразата й даде сили.

състваше. Нима наистина мисли, че може да победи? Само

В другия край на залата фор прихваща Уил през кръста

u го извежда. Ал се застоява за кратко край вратата, на

кът й не уцелва челюстта на Кристина, носа, устата й.

блюдавайки ги как се отдалечават.

Инстинктивно грабвам ръката на Ал и я стискам с всичка

Отсъствието на фор ме изнервя. Да ни остави в ръце

сила. Просто имам нужда от нещо, за което да се заловя.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Абсолютное оружие
Абсолютное оружие

 Те, кто помнит прежние времена, знают, что самой редкой книжкой в знаменитой «мировской» серии «Зарубежная фантастика» был сборник Роберта Шекли «Паломничество на Землю». За книгой охотились, платили спекулянтам немыслимые деньги, гордились обладанием ею, а неудачники, которых сборник обошел стороной, завидовали счастливцам. Одни считают, что дело в небольшом тираже, другие — что книга была изъята по цензурным причинам, но, думается, правда не в этом. Откройте издание 1966 года наугад на любой странице, и вас затянет водоворот фантазии, где весело, где ни тени скуки, где мудрость не рядится в строгую судейскую мантию, а хитрость, глупость и прочие житейские сорняки всегда остаются с носом. В этом весь Шекли — мудрый, светлый, веселый мастер, который и рассмешит, и подскажет самый простой ответ на любой из самых трудных вопросов, которые задает нам жизнь.

Александр Алексеевич Зиборов , Гарри Гаррисон , Илья Деревянко , Юрий Валерьевич Ершов , Юрий Ершов

Фантастика / Боевик / Детективы / Самиздат, сетевая литература / Социально-психологическая фантастика