Дивергенти

започне. Тялото ми все още е натежало от съня.

малка, ако си подготвен да се защитаваш. - Фор спира в

- Инициацията се състои от три степени. Ще отчи

края на редицата и се обръща на пети. - Ето и още нещо,

таме вашия напредък и ще ви класираме според представя

което може да ви потрябва по-късно, докато сте още в

нето във всяка една от тях. Резултатите от различните

първа степен. Затова ме наблюдавайте!

степени не са равностойни при окончателното класира

Той се обръща към стената с мишените - квадратни

не, ето защо е възможно, макар и много трудно, с времето

шперплатови плоскости с по три червени концентрични

рязко да подобрите нивото си.

кръга срещу всеки от нас. После се разкрачва, хваща писто

Забила съм поглед в пистолета, който държа. През жи

лета с две ръце и стреля. Звукът е толкова силен, че уши

вота си не съм очаквала някога да докосна оръжие, камо ли

те ми писват. Проточвам врат, за да погледна мишената.

да стрелям с него. Вижда ми се доста опасно. Сякаш само

Куршумът е минал през средния кръг.

с моя допир мога да нараня някого.

Обръщам се кьм своята мишена. Семейството ми ни

- Вярваме, че инициацията ще изкорени вашите страхо

кога не бй одобрило стрелбата с пистолет. Ще кажат, че

ве - най-голямата грешка е да се действа с глава, замаяна от

пистолетите се използват единствено при самозащита,

страх - продължава фор. - Затова всяка от степените

а не за насилие.

Прогонвам мисълта за семейството си, разтварям

пълно будна, с широко отворени очи и затоплени ръце.

крака на ширината на раменете и внимателно обхващам

Свалям пистолета. Способността да контролираш нещо

дръжката на пистолета с две ръце. Оръжието е тежко и

толкова опасно дава власт. Изобщо да контролираш

ми е трудно да го протегна напред, но държа да е колкото

нещо. Точка.

може по-далече от лицето. Натискам спусъка, отначало

Може би тук съм си на мястото.

колебливо, после по-силно, пазейки се от пистолета. Уши

те ми писват от изстрела, а о т к а т ъ т тласка ръката ми

Когато прекъсваме за обяд, ръцете ми пулсират от

обратно, към носа. Политам назад и опирам ръка в стена

стискането на пистолета и ми е трудно да изпъна пръ

та зад мен, за да запазя равновесие. Представа нямам къде е

сти. Разтривам ги, докато вървя към столовата. Кристи

попаднал куршумът, но знам, че е далече от целта.

на кани Ал да седне с нас на обяд. Всеки път, когато го

Стрелям отново и пак, и пак, но нито един куршум не

погледна, отново чувам риданието му.

попада в мишената.

Разбутвам граховите зърна с вилицата и мислите ми

- От статистическа гледна точка - обажда се до мен

блуждаят около теста за установяване на наклонности

момчето от Ерудитите, името му е Уил и се хили насре

те. Когато Тори ме предупреди колко е опасно да си Дивер-

ща ми, - досега трябваше да уцелиш мишената поне веднъж,

гент, имах чувството, че страшната тайна е дамгосана

дори случайно. - Той е русокос, рошав, с бръчка между веж

върху челото ми и ако не внимавам, някой рано или късно

дите.

ще я забележи. Досега нямаше проблем, но въпреки това, не

- Така ли било! - казвам, без да трепна.

се чувствам в безопасност. Какво ще стане, ако за миг се

- Аха - отговаря. - Според мен ти всъщност си абсо

разсея и се случи нещо ужасно?

лютно непригодна.

- Хайде стига бе, наистина ли не ме помпиш?! - обръща

Скърцам със зъби и се обръщам към мишената, решена

се Кристина към Ал, докато си прави сандвич. - Само пре

този път поне да остана на крака. Щом не мога да се спра

ди няколко дни учехме заедно математика. А аз изобщо не

вя още с първата задача, как изобщо ще стигна до финала

съм от тихите.

на първа степен?

- Проспах повечето часове по математика - отговаря

Дръпвам спусъка силно и този път съм подготвена за

Ал. - Беше все първият час!

отката. Ръцете ми отскачат, но продължавам да стоя

Ами ако опасността се забави - какво ще стане, ако ме

стабилно на краката си. В ъгъла на мишената се появява

сполети след години и аз изобщо не предусетя наближава

дупка от куршум и аз поглеждам въпросително към Уил.

нето й?

- Както виждаш, излязох прав. Статистиката никога

- Трие - вика Кристина и щрака с пръсти пред лицето

не лъже - казва той.

ми, - тук ли си?

Усмихвам се леко.

- Какво? Какво има?

Чак на петия път уцелвам мишената в средата и това

- Питам дали помниш по някой от предметите да сме

предизвиква прилив на енергия в жилите ми. Вече съм на-

били заедно - казва тя. - Нищо лично, ама май изобщо не

me помня. За мен всички Аскети изглеждаха еднакво. Не че

ка на отчаяние какво ли е да усетиш нечии устни върху

сега е различно, но ти вече не си от тях.

своите.

Впивам поглед в нея. Сякаш това трябва постоянно да

- Трябва ли да го правят толкова демонстративно} - каз

ми се напомня.

вам.

- Извинявай, да не те обидих? - пита тя. - Просто съм

свикнала каквото ми е на ума, това да ми е и на езика. Мама

- Тя просто го целуна - поглежда ме намръщено Ал. Ко

все казваше, че любезностите са лъжа в красива опаковка.

гато се мръщи, дебелите му вежди опират о миглите. - Не

- Явно затова нашите касти не се спогаждат особено -

е като да са се съблекли голи.

казвам и се изсмивам кратко. Прямите и Аскетите не се