Дивергенти

Фор се разхожда между нас и наблюдава как усвояваме

- Не знам. - Ал се разсмива. - Просто искам да усетя, че

движенията. Когато спира пред мен, вътрешностите

наистина съм се разделил с предишната каста. И да спра

да плача за нея. - Когато не реагираме, тои продължава: -

голите ми ръце настръхва. Кристина смъква ластика от

Знам, че сте ме чули.

косата ми, аз си разплитам плитката и освободените ки

- Гледай отсега нататък да си по-тих, ставали? - сръгва

чури тежко падат върху раменете.

мускулестата му ръка Кристина. - Но за другото мисля, че

После Кристина измъква отнякъде черен молив.

имаш право. В момента сме с единия крак вътре, с другия -

- Очна линия - казва.

вън. Ако искаме напълно да се впишем, трябва да изглежда

- Нали ти е ясно, че каквото и да правиш, няма да се

ме като тях.

превърна в красавица. - Затварям очи и стоя неподвижно.

Тя ме поглежда.

Тя прокарва върха на молива по дължината на клепачите

- Не. Няма да си отрежа косата - казвам, - нито ще я

ми. Представям си как ще се явя пред семейството си в

боядисам в някакъв странен цвят. Нито ще си сложа пи-

този вид и стомахът ми се преобръща, сякаш внезапно

ърсинг по лицето.

съм се разболяла.

- Ами на пъпа? - пита тя.

- Че на кого му пука дали си красива. Моята цел е да те

- Или на зърната на гърдите? - допълва с весело пръхте-

забелязват.

не Уил.

Отварям очи и за първи път се поглеждам в огледало

Изпъшквам страдалчески.

то, без да се крия. Сърцето ми ускорява ритъм, сякаш пра

Щом приключи тренировката за деня, сме свободни да

вя нещо забранено, за което ще ме накажат. Трудно ще се

правим каквото искаме, докато дойде време за сън. Само

освободя от манталитета си на Аскет, дълбоко вкоренен

от мисълта за това почти ми се заВива свят, но причина

в мен - все едно да изтеглиш една-единствена нишка от

та може и да е умората.

сложна бродерия. Но аз скоро ще го заменя с нови навици,

Ямата гъмжи от народ. Кристина обявява, че двете с

нов тип мислене, нови правила. Ще се превърна в нещо

нея ще се срещнем с Ал и Уил при студиото за татуиров

друго.

ки и ме повлича към дрешника в скалите. Препъваме се по

Очите ми са сини, но доскоро бяха убитосиньо със сиви

пътеката, изкачваме се все по-високо над Ямата, разпръск

нюанси - сега заради очната линия изглеждат пронизващи.

вайки камъчета с подметките си.

Косата, която обрамчва лицето, го прави да изглежда по-

- Какво не им е наред на дрехите ми? - питам. - Нали

пълно, а чертите ми - по-меки. Не съм красавица - очите

вече не нося сиво.

ми са прекалено кръгли, а носът - прекалено дълъг, но въ

- Грозни са и са огромни - отговаря тя. - Аз ще се заема с

преки това виждам, че Кристина има право. Лицето ми е

теб. Ако не харесаш това, което ти избера, никога повече

станало забележимо.

няма да те карам да го облечеш. Честна дума.

Когато се гледам, имам чувството, че не себе си виждам

Няколко минути по-късно стоя пред огледалото в

за първи път, а че срещам за първи път някой непознат.

дрешника, облечена в черна рокля до коленете. Полата й не

Беатрис беше момичето, което съм зървала няколко пъти

е клош, но и не очертава плътно ханша и бедрата ми като

крадешком в огледалото и което седеше тихо на масата

първата, която направо отказах да премеря. Кожата на

по време на вечеря. Сега тази насреща ме гледа право в очи-

me u не позволява ga отклоня поглед - това е Трие.

Уил и Кристина прелистват каталога с моделите та

- Ето, виждаш ли! - казва Кристина. - Ти си... удиви

туировки и се ръгат с лакти взаимно, щом попаднат на

телна.

някоя хубава. Сега, докато седят един до друг, забелязвам

Предвид обстоятелствата, това е най-добрият ком

колко са различни. Кристина е тъмнокожа и стройна, Уил

плимент, който може да ми направи. Усмихвам й се в

е бледолик и набит, но безгрижните им усмивки си прили

огледалото.

чат.

- Харесва ли ти? - пита тя.

Аз снова из студиото и разглеждам творбите по сте

- Аха - кимам. - Приличам на съвсем друг човек.

ната. В наши дни единствените художници са от каста

Тя се разсмива.

та на Миротворците. Според Аскетите изкуството е

- Това хубаво ли е, или лошо?

непрактично, а времето, прекарано да му се наслаждаваш,

Отново се поглеждам в огледалото. За първи път ми

може да бъде посветено в служба па другите, затова, макар

сълта да се откажа от природата си на Аскет не ме при

да съм виждала рисунки в учебниците, никога преди не съм

теснява; сега това ми вдъхва надежда.

била в украсена с картини стая. Това прави обстановката

- Хубаво е. - Разтърсвам глава. - Извинявай. Просто до

някак по-топла и задушевна и бих могла да прекарам тук

сега не ми беше позволено да се гледам в огледало толкова

часове, без да усетя времето. Плъзгам пръсти по рисунки

дълго време.

те. Изображението на ястреб върху една от тях ми на

- Наистина ли? - Кристина клати глава. - Аскетите са

помня за татуировката на Тори. Под него има рисунка на

странна каста, така да знаеш.

птица В полет.

- Хайде да вървим да гледаме как Ал се татуира - пред

- Това е гарван - казва един глас зад гърба ми. - Красив е,

лагам. Въпреки че съм напуснала старата си каста, все още

нали?

не съм готова да я критикувам.

Обръщам се и виждам Тори зад гърба си. Имам чувство