Дивергенти

плато с храна, която не разпознавам: кръгли парчета месо,

те лицето на фор изглежда кротко в анфас, но щом се из-

пъхнати между две кръгли хлебчета. Стискам едно от

връща настрани, забелязвам татуировка, която се подава

тях между пръстите си, без да съм сигурна какво точно

изпод яката па блузата му. Той ии води към дясната част

трябва да правя с него.

на Ямата, която е подозрително тъмна. Присвивам очи

фор ме смушква с лакът.

и забелязвам, че подът, върху който стоя, свършва при

- Месото е говеждо - казва. - Сложи това отгоре му. -

една метална преграда. С наближаването на преградата

М той ми подава малка купичка, пълна с червен сос.

дочувам рев - вода, стремително падаща вода, която се

- Никога досега ли не си яла хамбургер? - пита Кристина

разбива о скалите.

с ококорени очи.

Поглеждам през ръба. Подът свършва под остър ъгъл, а

- Не - отговарям. - Така ли му викат па това?

няколко етажа под нас минава река. Буйната вода се блъска

- Дървените ядат проста храна - намесва се фор, ки

в скалата под краката ми и изригва нагоре. От лявата ми

майки към Кристина.

страна е по-спокойна, но отдясно е разпенена от битката

- Защо? - пита тя.

с камъка.

Вдигам рамене.

- Бездната ни напомня, че има тънка граница между

- Охолството се приема за ненужно угаждане.

храбростта и глупостта - крещи фор. - Един лудешки

Тя се изсмива.

скок от този ръб ще сложи край на живота ви. Това се е

- Тогава не е чудно, че си ги зарязала.

случвало преди и ще се случва и занапред. Чувствайте се

- Да, бе - подбелвам очи. - Само заради едното ядене.

предупредени.

Устата на фор потрепва в ъгълчетата.

- Това е невероятно - казва Кристина, докато се отда

Вратата на трапезарията се отваря и всички разгово

лечаваме от парапета.

ри утихват. Поглеждам през рамо. Влязъл е млад мъж, а

- Невероятно е точната дума - кимам в отговор.

наоколо е така тихо, че чувам стъпките му. Лицето му е

фор повежда групата послушници през Ямата по посо

надупчено от пиърсинги на толкова места, че се отказвам

ка на една зееща в стената дупка. Помещението, в което

да ги броя, а косата му е дълга, тъмна и мазна. Но не това

води тя, е достатъчно добре осветено, така че успявам

го прави да изглежда страховит. Причината е студеният

поглед, с който обхожда залата.

че има нещо друго. Вероятно са съперници, но как е въз

- Кой е този? - шепне Кристина.

можно това, щом Ерик е лидер, а фор - не?

- Името му е Ерик - отговаря фор. - Той е един от

- Макс ми каза, че се опитва да те открие, но теб все

лидерите на Безстрашните.

те няма - продължава Ерик. - Помоли да разбера какво ста

- Я стига! Той е толкова млад.

ва с теб.

фор й хвърля мрачен поглед.

Фор гледа Ерик в продължение на няколко секунди, пре

- Тук възрастта няма значение.

ди да отговори.

Обзалагам се, че Кристина се кани да попита същото,

- Предай му, че съм напълно удовлетворен от позиция

за което си мисля и аз: „Тогава какаво има значение?". Но в

та, която заемам в момента.

този момент Ерик престава да оглежда залата и тръгва

- Значи иска да ти предложи работа, така ли?

към масите. Тръгва кьм нашата маса и се стоварва на сто

Халките, прокарани през веждата на Ерик, улавят свет

ла до фор. Нито той поздравява, нито ние.

лината. Може би Ерик приема фор като потенциална за

- Е, няма ли да ме представиш? - пита, посочвайки кьм

плаха за своя пост. Баща ми казва, че онези, които ламтят

нас с Кристина.

за власт и се доберат до нея, живеят в непрекъснат ужас

- Това са Трие и Кристина - казва фор.

да не я загубят. Ето защо трябва да даваме властта на

- Я, Дървена! - възкликва Ерик и нагло ми се усмихва.

тези, които не я искат.

Усмивката му разтяга дупките на пиърсинга 6 устните

- Така излиза - казва фор.

му и те стават по-големи, а аз потръпвам. - Щс те видим

- Но ти не сс интересуваш от нея.

колко дълго ще оцелееш!

- Вече две години това не ме интересува.

Каня се да кажа нещо - вероятно да го уверя, че ще оце

- Е - казва Ерик, - да се надяваме, че той най-после ще

лея - но думите не идват. Не разбирам защо е така, но

го схване.

не искам Ерик да продължава да ме зяпа. Не искам никога

Той тупа фор по рамото малко по-силно от необхо

повече да ме поглежда.

димото и се надига. Щом се отдалечава, аз тутакси се

Той потропва с пръсти по масата. Кокалчетата на ръ

отпускам. Даже не съм си давала сметка колко съм била

цете му са покрити със зараснали рани на местата, къде

напрегната досега.

то биха се охлузили, ако удари нещо с голяма сила.

- Вие двамата... приятели ли сте? - питам, неспособна

- Как я караш напоследък, фор? - пита той.

да овладея любопитството си.

фор вдига рамене.

- Бяхме в една и съща група послушници - казва фор. -

- Горе-долу - отговаря.

Той идва от Ерудитите.

Да не би да са приятели? Погледът ми отскача ту кьм

Забравям, че бях решила да я карам по-полека с фор.

Ерик, ту към фор. Поведението на Ерик, както седи и раз

- И ти ли идваш от друга каста?

питва фор, подсказва, че е така; но от начина, по който

- Мислех, че само Прямите ще ми създават грижи с тех

се държи фор - изопнат като обтегната струна, - излиза,

ните безкрайни въпроси - отвръща студено той. - А сега

имам и една Дървена на главата.

Всички се скупчваме около него.