Черна дупка

— Рийз, осведомен ли си за това? За да насочвам падането на Моста — да променяме орбитата му, — имаме нужда от някакъв начин, по който да контролираме парните реактивни двигатели, които ще прикачим към корпуса; не искаме обаче да правим каквито и да било пробиви в корпуса, през които да минат кабелите за контролното ни устройство. Всъщност, дори не знаем дали въобще сме в състояние да пробием корпуса, за което се сещам сега. Значи, изглежда, че можем да използваме някои компоненти от осакатените Къртици. Част от двигателните им механизми работят на принципа „действие от разстояние“. Аз съм само инженер; може би вие, Учените, разбирате по-добре тези подробности. Но казано с две думи, така ще можем да въздействаме върху реактивните двигатели от вътрешността на Моста като използваме поредица от превключватели, които въобще не е необходимо да са физически свързани с двигателите. Ще направим няколко експеримента, за да разберем до каква степен материалът, от който е направен корпусът, блокира сигналите.

Холербах се усмихна.

— Впечатлен съм. Тази идея твоя ли беше?

— А… — и Горд се почеса по бузата. — Получихме известни напътствия от мозъка на една Къртица. Ако успееш да зададеш правилните въпроси — и минеш през оплакванията й за „пълно сензорно блокиране“ — е изненадващо как… — Гласът му утихна, а очите му се разшириха.

— Рийз. — Силният глас идеше откъм гърба на Рийз; Ученият замръзна. — Знаех си, че ще те намеря някъде наоколо.

Рийз се обърна и вдигна лице към това на Рох. Очите на огромния миньор бяха както винаги с контури, зачервени от гняв, който щеше да избухне всеки момент; юмруците му се отваряха и затваряха като бутала. Грийе тихо изскимтя и се скри зад Холербах.

— Имам работа, Рох — каза спокойно Рийз. — А също и ти; предлагам ти да се върнеш към нея.

— Работа ли? — Ноздрите на Рох, чиито краища бяха покрити с мръсотия, се издуха и той размаха юмрука си към Моста. — Аз да се трепя като побъркан, за да можете ти и твоите поразени от шарка приятелчета да полетите в онова красиво нещо.

Холербах отсече сурово:

— Сър, списъците на пътниците още не са оповестени; а докато това стане, всичко зависи от нас самите…

— Въобще не е необходимо да бъдат оповестявани. Знаем кой ще участва в това пътуване… и това в никакъв случай няма да са хората като мен. Рийз, трябваше да ти извадя мозъка от черепа, когато имах възможност за това долу, при ядрото. — Рох вдигна подобния си на въже пръст. — Ще се върна — изръмжа той. — И ако открия, че не съм в списъците, ще направя всичко възможно и ти да не си в тях. — Той посочи с пръст Грийе. — Същото се отнася и за теб!

Грийе побеля като платно и се разтрепери конвулсивно.

Рох се отдалечи с поклащане.

Горд вдигна двигателя и тъжно каза:

— Приятно е да видиш, че в тези времена на дълбоки промени някои неща са си останали абсолютно същите. Хайде, Нийд; давай да отнасяме това нещо и да го прикачваме.

Рийз застана пред Холербах и Грийе. Той посочи с палец назад към отишлия си Рох.

— Ето затова нямаме никакво време — заяви той. — Политическата ситуация на Рафт — не, по дяволите, човешката ситуация — бързо се влошава. Наоколо обстановката е страшно нестабилна. Всички знаят, че се правят „списъци“… и на повечето много добре им е известно кой ще бъде в тях. Колко дълго можем да очакваме, че тия хора ще работят за цел, която голяма част от тях няма да могат да споделят? Един втори бунт ще се окаже фатален. Ще стигнем до пълна анархия…

Холербах пусна дълга въздишка; той изведнъж сякаш се смали. Грийе го подхвана под ръката.

— Главен Учен, добре ли си?

Холербах фиксира влажните си очи върху Рийз.

— Уморен съм, разбираш ли… ужасно съм уморен. Ти, естествено, си прав, Рийз, но какво може да направи който и да било от нас, освен да даде най-доброто от себе си в името на тази цел?

Рийз изведнъж проумя, че бе прехвърлял товара на собствените си съмнения върху вече много старите плещи на Холербах, сякаш той си беше още дете, а старецът — някакъв недосегаем за нищо възрастен.

— Съжалявам — каза той. — Не биваше да те натоварвам…

Холербах махна с треперещата си ръка.

— Не, не; ти си напълно прав. В известен смисъл това ми помогна да изясня собствените си мисли. — В очите му проблесна слабо задоволство. — Даже приятелят ти Рох помага в известен смисъл. Погледни сравнението помежду ни. Рох е млад, мощен; аз съм толкова стар, че едва се държа на крака, а камо ли да предам собствените си слабости на ново поколение. Кой от нас би трябвало да отиде с мисията?

Рийз беше ужасен.

— Холербах, ние се нуждаем от твоето знание. Не искаш да кажеш…