Черна дупка

Те стигнаха до отворената врата на Моста. Под ръководството на Джейън и още един Учен двама набити работника изнасяха на ръце някакъв инструмент от Обсерваторията. Инструментът — спектрометър за маса, както се досети Рийз — беше очукан и надраскан, а захранващият му проводник беше унищожен до такава степен, че от него бе останало само стопено чуканче. Спректрометърът беше поставен заедно с няколко други уреда в една зловеща група на няколко метра от Моста; отчислените инструменти гледаха към небето със слепите си сензори.

Холербах потрепери.

— А това е нещо, за което определено се колебая — заяви той, а в гласа му се усещаше напрежение. — Изправени сме пред ужасна дилема. Всеки инструмент, който повредим и изхвърлим, ни освобождава място и въздух за още четири или пет човека. Но можем ли да си позволим да оставим тук този телескоп или този спектрометър? Тези инструменти чист лукс ли са… или в неизвестните условия на мястото, където попаднем, ще се оставим да бъдем слепи по отношение на някой основен спектър?

Рийз потисна въздишката си. Колебание, отлагане, объркване, отново забавяне… Учените очевидно не можеха да се превърнат в хора на действието за няколко часа — и той усети съчувствие по отношение на проблемите, които се опитваха да разрешат — но му се искаше да успееха да си изработват и да се придържат към някакви приоритети.

После стигнаха до група Учени, които внимателно пробваха една от машините за провизии. Огромното устройство се беше надвесило над тях, а отворите му приличаха на застинали усти. Рийз знаеше, че машината е твърде голяма, за да бъде вкарана във вътрешността на Моста и поради това тя — заедно с още една машина — колкото и да бе абсурдно, щеше да бъде поставена близо до вратата, но във външния коридор на Моста.

Холербах и Грийе едновременно понечиха да кажат по нещо, ала Рийз вдигна и двете си ръце.

— Не — спря ги той кисело. — Искам да разбера причините, поради които не можем просто да ускорим точно този процес. Изчислихме, че ако по време на полета се направи стриктно разпределение на дажбите, две машини са напълно достатъчни, за да задоволят нуждите ни. Тази тук си има дори вградени системи за филтриране на въздуха и за насищане с кислород, а и открихме…

— Да — прекъсна го Грийе, — но това изчисление е основано на едно главно предположение: че машината ще функционира съвсем пълноценно вътре в Моста. А ние не знаем достатъчно за захранването им с енергия, за да сме сигурни. Знаем, че източникът на енергия на тази машина е вграден по някакъв начин в нея — за разлика от инструментите на Моста, които ползват източник посредством кабели — и дори подозираме, на базата на старите наръчници, че нейното захранване се основава на някаква микроскопична черна дупка, но не сме сигурни. Ами ако се нуждае от звездна светлина, за да може да се зареди отново със запаси? Ами ако произвежда огромни количества от някакъв вреден газ, който ще ни задуши, затворен в рамките на Моста?

Рийз отвърна:

— Трябва да пробваме, за да бъдем сигурни, съгласен съм. Ако производителността на машината намалее дори само с десет процента, тогава ще се наложи да оставим тук поне още петдесет човека.

Грийе кимна.

— Значи разбираш…

— Зная, че тези решения отнемат време. Но това, с което разполагаме най-малко, е точно времето, дявол да го вземе… — В него се трупаше напрежение: напрежение, за което знаеше, че няма да спадне, докато за добро или зло, Мостът не бъдеше пуснат в открито пространство.

Продължиха да вървят нататък и срещнаха Горд. Инженерът от мината, заедно с Нийд, който сега му беше помощник, носеха един парен реактивен двигател към Моста. Горд кимна за миг.

— Господа.

Рийз огледа дребния инженер от мината и притесненията му се изпариха незабавно. Горд се бе върнал към своята ефективна, трескава, малко чепата същност; той почти не приличаше на сянката, която Рийз беше намерил на малката планета на Кокалите.

— Добре се справяш, Горд.

Горд почеса плешивото си теме.

— Напредваме — каза той енергично. — Няма да кажа нищо повече от това; но, да, ние напредваме.

Холербах се наведе напред с кръстосани зад гърба си ръце.

— Какво стана с проблема по отношение на контролната система?

Горд кимна предпазливо.